Кучкари vs останалите

Поносимостта, определено не е еднаква.

И това го определи по какъв точно всевалиден алгоритъм?

По-нагоре писах подробно. А който не е ходил натам с куче, може просто да сравни броя хотели, в които приемат домашни любимци. Или ресторанти, магазини и т.н.

"Там" е безумна генерализация, при условие, че остров с остров не си приличат, а мейнланд-а също е един на север и различен, да речем, към Атина. Или ти мръдна до Солун и Халкидики и вече извади извод за "цяла" Гърция? Евала. Аз не смея да го направя нито за България, нито за Гърция, нито за която и да било държава.

П.П. Забавното е, че точно сега търся пет френдли хотел, за почивните дни другата седмица. Искам пак на Пелион, защото полуостровът е прекрасен, но изборът веднага пада наполовина когато си с куче. В БГ е същата работа. Не се оплаквам, хората не са длъжни да приемат кучета. Просто отбелязвам.

Хубаво де, генерализация е. Ама тук не съм била в нито един град, в който спокойно да мога да се разхождам кучето, без ужасени родителки да дърпат децата си от мен и кучето. А сме обиколили доста градове. В нито един ресторант или магазин не са ме пуснали вътре с кучето, а хотелите приемащи домашни любимци са единици. И понеже знам, че сега ще писнете "куче в магазин?!?!?!?" ще ви кажа, че ето това е прекрасна илюстрация как тук е различно и към кучетата има нездравословна непомосимост.

Че то да не би случайно майките да си пазят децата или защото им е скучно?
Като са наплашени и всеки втори не може да си контролира кучето, ще се пазят, какво да правят хората... Или сега пък задължително трябва да им се радват?
Ами не, не ми е приятно разни песове да ми се завират в краката и в бебешката количка, дръжте си ги.
След като ми препикаха и гумите, се пазя естествено.


Чак пък недоволни, какъв абсурд. Не ви се мятат, не ви облизват, не ви лаят, пазят се, представяш ли си

В София рядко срещам лошо отношение, има наистина много места, в които веднага му носят вода, радват му се и кучета се допускат. Само в Лозенец местата са Соул Кичън, Фенерите, Cache, Green Deli, бирария Кръста.  Също така на Оборище има бар, в който даже имаше легла за кучета. На Витошка почти навсякъде навън, Рафи и вътре. Кучето ми е голямо, 35 кг, не го държа в чантата Но пък е много чаровен. Сигурно има и още места, за тези се сещам. Веднъж бях и в градината на Японския, хората бяха много мили, обаче не ходя защото има тазни патки, пауни (а и Маринелщината ме дразни). Всъщност, единственото място на което са ми отказавали е бившата Пчела, но се извиниха, бяха любезни, казаха че клиенти са се оплакали предишния ден и са решили да забранят.
В Ринг мол можеш да пазаруваш с кучето. Да, в Сити център охраната ми каза, че е забранено.

В Тасос това лято също ходеше навсякъде, няма голяма разлика за мен.
Допълвам в за плажовете, понеже това лято го водихме на море и в Гърция и в България, и на двете места нямаше никакви проблеми. Дори в България повече му хареса плажа, защото заради него избрахме голям, спокоен северен плаж. Първия ден го бях вързала за чадъра и специално дойде човека, който събира парите, да ми каже да отвържа кучето, че не пречи на никого. Хората наоколо идваха да се запознават и да му се радват.

Така ме и аз не съм съгласна с обобщението Гърция - България. Да, трябва да се подбират хотелите, ресторантите и плажовете, изборът с куче е по-малък, но няма разлика между двете държави.

Може би има разлика с Австрия, където съм кучетата ги водят абсолютно навсякъде, включително лъскави магазини и ресторанти, но там кучетата са изключително добре дресирани, има строги правила за собствениците и наистина не пречат.

Имам куче, и пак не разбирам защо е нужно да го водя по магазините с мен. Има хора, които ги е страх или просто не им е приятно да са около кучета. Трябва ли да им натрисвам моята близо 25-килограмова визла, все едно не мога да изляза да си купя един хляб без нея?  

Капитал имаше статия за пет френдли ресторанти и кафенета в София, ще я потърся.

И ни е страх, и ни е гнус. Не ми е приятно да седна в ресторанта на стол, който преди това е лигавило куче. Не е хигиенично и е гнусно.
Още по-неприятно ми е да съм в морето и до мен да цапурка мокър пес или пък да се чудя дали на пясъка, по който ходя боса, не е пикал друг пес.
И ми е изключително неприятно, че ей сега десетина "маминки" от типа на Елл ще ми обяснят как нямам правото да се гнуся от кучетата им. Имам, и още как. И преди да ревнете за вашите безценни права, да ви попитам- аз лигавя ли ви столовете в ресторантите и опикавам ли ви пясъка?

 

Божееее, боже. Аз съм на Марс явно, защото в 90% от случаите повечето хора се радват на кучето и често чак ми е досадно като се впуснат да го пипат. И в магазин влезнах с него, че се замотахме нещо, наложи се проба на една дреха, а кучето не стоеше спокойно-поканиха ни вътре с него, за да е спокойно то. Да, по изключение и при определени обстоятелства беше, бяхме изключително благодарни, но самата аз не бих питала, молила или допуснала да съм с куче в магазини (кучето ми не е водач в крайна сметка а е домашно просто куче). И даже беше по покана на магазинерката, не сме притеснили други клиенти-беше празно.
Всеки, който го е гнус има право да го е гнус. Или страх. Или нещо друго-не е длъжен да харесва животинката ми. Тя си е моя и ми харесва на мен, това е достатъчно за доброто ни съществуване с него.
Има доста заведения, на които може да се ходи с любимец, как така не ги знаете? И в кварталните бирарии отвън лятото често има. Аз не съм водила, защото кучето ми е още младо и самото то не би било ок да лежи вързано под пейката/стола. Така че-не съм досаждала на клиентите с куче в заведение също, но знам заведенията, където мога да отида, ако искам.
Lucy in the Sky with Diamonds го е описала чудесно, аз нямам какво да добавя освен, че имам приятели с Голдън ретривър (35 кг куче), с което идват всяка година в България и са очаровани (не живеят тук), всяко лято обикалят страната с кучето, защо ли? Да, проучили са си допустимите места, има чудесни, ходят си, почиват си, разхождат се. С куче.

И сега какво излезе - за вас тук условията за отглеждане на кучета са прекрасни (като навсякъде другаде) и няма смисъл да обсъждаме.
Супер

Нормални. Има доста разрешени места за пускане свободно. Има доста разрешени места за разходка на повод. Има достъп до мол. Има достъп до заведения-дори има сайт създаден -отваряш си, гледаш си, избираш си. Има много места за почивка-хотели, къщи за гости-из цялата страна-също има създаден списък в сайт за това, а извън този списък има още доста места.
Твоята камбанария я разбрахме, че никой не ти харесва кучето.
Темата не е за има ли условия. Освен това, условията много често зависят от самия теб. Аз дълго време стоях без куче, взех едва, след като прецених, че условията ми го позволяват-като квартал, като места за разходка, като достъп до пазар, като достъп до услуги, ако щеш преценила съм и ветеринарния ни кабинет да е така, че да можем да стигаме бързо и пеша и с кола, според нуждите. Преценила съм си почивките-разгледала съм хотели, които допускат, намерила съм си и хора, които да го гледат, ако се налага да заминем на място, където не дават с куче или пътя е дълъг-да не го мъча с път. Въобще-огледала съм си условията много добре в момента, в който идеята да имам куче влезна в главата ми. Ама да очаквам хората по улиците да се умиляват-не съм си го и помисляла.
Сблъсък между собственици и останалите не бива да се допуска, това точно зависи от самите хора, и аз виждам напредък.

Май ти имаш нездравословни претенции Била съм в половин Европа, но куче в магазин не съм срещала. Е, в някое квартално магазинче, където всички са едва ли не като роднини, може и да пускат, не съм обикаляла по такива магазинчета. Но в нормален свестен магазин куче не съм виждала. Никой не е длъжен да се разминава с домашния ти любимец в тълпата. Аз лично проблем с кучета нямам, макар и на мен да не ми е приятно непознат ротвайлер или добреман да се мотае в непосредствена близост зад мен, но представи си моля ти се, има и хора, които се страхуват. Има и деца, които протягат ръчички без да мислят. Хората отиват в магазина за да избират стоки, не да се оглеждат дали нещо няма да ги захапе отнякъде. В хотелите е по-различно - кучкарите са си пазарна ниша и определен процент кучкарски хотели си намират бизнес, но далеч не са правило.

Аз, докато кучето ми не се уравновеси поне малко, избягвах разходки в тълпи. Това не е разходка и е стрес и за животното. Започнахме по малко, в момент, в който прецених, и то с обучителна цел-да може да се движим сред гора от крака без да се разсейва и без да ме изгуби-разбира се на повод, къс и без да допускам да души и докосва хората. Съвсем си беше обучение, правех го за кратко, и увеличавах, минахме и през обучение-поведение на пазара-да чака спокойно до мен докато напазарувам домати, например. Това е задължително след като е било разходено преди това кучето за да се облекчи, за да не му се налага да стиска, или да подпикае сергия-виждала съм в миналото кучета на пазара да вдигат крак. Въобще-иска се малко съобразяване, а не очакване другите да мислят вместо теб. И все още не съм успяла (нямам и нужните знания и умения), да възпитам безропотно подчинение до степен да съм на 200 % сигурна, затова винаги мисля дали е подходящо преминаване с куче, следя и за малки деца и т.н. Това за мен е достатъчно, за да не преча на околните, но може и да пропускам нещо-ако ми отправят забележка, значи съм попречила и няма да се цупя. Може да ми стане криво, но то ще е от вина, че съм сгрешила, а не, защото Пенка не се прехласва по кучето ми.

Венеция, Милано, Амстердам - там съм виждала кучета, които не са водачи в молове и магазини. При това не единични случаи.