Кучкари vs останалите

Да не се мръщиш и да не правиш тъпи забележки когато си на кучешката алея и около теб има песове. Много обичам някоя горда мама на принцеса да си пусне двугодишното потомство да потичка баш на въпросната алея, и авторитетно да започне да ни обяснява как трябвало да си вържем кучетата щото щели да й бутнат чавето. От цял парк със свободни алеи и 2 броя детски площадки, тя избрала точно кучешкото място за разходка на принцеската си, и ние сме длъжни да се съобразяваме с нея. Айде бе.

Да не се завираш възторжено в кучката ми, да не тръгваш да я галиш без учтиво да попиташ може ли. Моята не винаги дава, например. Подбира си хората, които харесва, на някакъв нейн принцип, който още не съм разгадала.

Да не допускаш децата, внуците и правнуците си да тормозят животните. Нарочно не пиша само "кучетата", защото съм ставала свидетел на ужасни сценки с ангелски изглеждащи гаменчета и улични котета. Аз също имам буйно дете, но съм успяла да я науча, че животните никога не се тормозят - без значение дали в парка, в някоя ферма или в зоопарка.

От своя страна, аз съм свестен стопанин. Кучката ми е кастрирана и чипирана, има паспорт с всички необходими ваксини. Обезпаразитявам я редовно, и вътрешно, и външно. Винаги й събирам лайната, често правя забележка на нехайни кучкари и им подавам пликчета. Държа я на къс повод по тротоарите и следя кой как реагира - ако видя, че някоя леля се вцепенява, моментално хващам кучето си за каишката и я приближавам плътно до себе си. На Лора не й е приятно, но аз се опитвам да се поставя на мястото на лелята.

И накрая: и мен ме вбесяват калпавите кучкари, които се изживяват като център на вселената. Не харесвам всички песове навън и определено смятам, че бездомните трябва да са по приюти и приспивани, а не волно тичкащи и ръсещи зарази. Толкоз.

Ами разбиране и толерантрност за мен е - тъй като съм със страхливо дете, да го държа максимално далече от кучетата на хората ( ако по тротоара върви такова, аз да си направя труда да мине по другият, а не да сритам и обидя ), от другата страна очаквам кучето да не е пуснато да се разхожда свободно и да се навира в детето ми.
Като чакам асансьора и пристигне съседа с дом. си любимци, да ме изчака да се кача, а не да се навре при нас с думите *ама те не хапят* и аз да мъкна и дете и покупки по стълбите. Знам, че нямам право да го изисквам и проблема си е мой, но говорим за толерантност и разбиране.
Ако детето ми кара колело из алеа, която е разрешена за кучета и дойде такова - да се преместим на друга след като го е страх, а не да изисквам кучето да се махне. Ей такива дребни неща, които улесняват живота на всички.

Благодаря , интересно е да се види и от кучешката страна.  Сигурно има и много свестни кучкари, но се набиват на очи другите. И съм сигурна, че много от тях не съзнават какво правят - изключвам това с лайната.  За тях е член от семейството, но за другите не е.

Е, честно, никога не съм чувала за мераклии да влизат в хорските дворове, нито за майки, които искат децата им да проходят на кучешката алея. Като някакви куриози ми звучат.

Обикбовено искаме елементарно съобразяване и спазване на нормативната уредба, което масово не се случва.

Парк Гео Милев в София. Зад паметника на Гео Милев. Означена с табели плюс си има наредба. Понякога има толкова много пуснати малки деца точно на тази алея, че не си пускам кучето, защото не ми се занимава да се разправям.

И кучешката алея в Заимов, където съм всеки божи ден с песа. Редовен номер на несъобразителни, да не използвам по-силна дума, майки.

Аз като силно страхуваща се от свободни кучета никога не бих се запътила към кучешката алея в парка. За огромно мое съжаление обаче и кучепритежателите не са се засилили натам.

За Заимов знам, че е много конфликтен парк с търчащи навдякъде кучета, но и яко проверки им правеха, сега не знам как е. Но и кучешките алеи не са забранени за деца и други хора, явно не ги притесняват свободно пуснатите кучета щом са там. Аз минавам по такива алеи само с детето в количката и без голямото, но при нас не си спазват алеята и си обикалят околовръст, та няма как да не им пресечем траекторията. Някои си ги пускат и из целия парк, все забранени действия.
Освен да си издействате кучешките алеи да са забранени за деца, но ще е доста нахално, ако кучкарите не спазват масово наредбите като в момента.

Те алеите не са забранени за хора без кучета, но просто точно на тази алея се случва да ми правят забележки да си вържа кучето. Давам го като пример за толерантност, която трябва да има от "некучкари" към "кучкари" - на кучешката алея не може да има претенции за пуснатите кучета. (говоря за регламентирани кучешки алеи, а не измислени).

Извърташ нещата. Никъде не съм написала, че искам кучешките алеи да са САМО за кучета. Още повече, че 2/3 от кучкарите сме с деца - аз например почти не се случва да съм навън само с кучката ми, без хлапето. Това, което ме дразни е когато някоя кифла си доведе потомството на въпросната алея и започне да ни хока, че сме си били пуснали кучетата там. Щели да й бутнат малкия. Учтиво й се обяснява, че това е алея за кучета и няма как да ги изпарим, но не: тя твърдо вярва, че е в правото си и праща общината и всички кучкари по дяволите.

Има си и съвсем нормални хора, с и без деца, които се разхождат по алеята, от време на време галят кучетата, или пък просто не им обръщат внимание, както дойде. Те естествено не пречат на никого.

Ами обясняваш им, че алеята е за разхождане на кучета, какво толкова, може да не знаят.

Тук не прочетох някой да има подобни претенции,  само за останалите алеи.

Явно не се разбираме - или на някои не им изнася да се разберем - та ще се самоцитирам:

Учтиво й се обяснява, че това е алея за кучета и няма как да ги изпарим, но не: тя твърдо вярва, че е в правото си и праща общината и всички кучкари по дяволите.


Обяснявала съм, и други са обяснявали. Няма файда. То седи и се пени насреща ни. Само една мацка досега е казвала "О, извинете", след което си взе детето и се премести.

 Наистина има хора, които като им обясниш дори се извиняват. Но например един господин ми вика, че него това не го интересувало. А аз му казах, че мен той не ме интересува. Като се разкрещя този човек. Ако не бях с голямо куче, сигурно щеше да ме набие.

На същата тази алея в парка Заимов едно хлапе гонеше кучето ми да го дръпне за пухкавата опашка, а мама гледаше и се радваше, че детето се забавлява. Кучето ми е малко по размер и се уплаши, тичаше и се чудеше къде да избяга. Не разбрах кое му беше забавното в цялата картинка - да плашиш някой, който е по-слаб от теб и беззащитен. За техен късмет кучето ми наистина не хапе, даже тези, които си го заслужават. Накрая успя да се скрие зад гърба ми и така стояхме, докато най-сетне си тръгнаха. И през ум не ми е минало да се разправям - няма смисъл. Кучкарите и "гнусните им кучета", както тук бяха наречени, винаги са виновните.

Уикенда искрено се възмутих, как малки деца, чиито майки ги наглеждат уж, тормозиха костенурките в едно градско езерце. Е, не тормозиха, но се опитваха да ги хванат, докато се препичаха на камъните. И аз не знам, защо така не се обяснява за грижата към по-малките и по-беззащитните наистина.
Моето куче е 50кг и с радост си играе с всеки, не се плаши от хората, но все пак не е приятно постоянно да ахкат и охкат случайни хора по него.