Из горите и планините винаги си пускам кучето да тича свободно. Като истински представител на породата си, тя винаги стои близо до нас и не се отдалечава, но няма никакъв шанс да й сложа повод и да я влача по камънаците.
Миналия уикенд минахме с приятелско семейство по екопътеката Златна Панега, по-миналия ходихме до хижа Селимица - и на двете места имаше много хора с кучета, свободно пуснати. За разлика от градските тротоари, не видях нито една уплашена физиономия, напротив. Масово ни спираха, за да й се радват.
Миналия уикенд минахме с приятелско семейство по екопътеката Златна Панега, по-миналия ходихме до хижа Селимица - и на двете места имаше много хора с кучета, свободно пуснати. За разлика от градските тротоари, не видях нито една уплашена физиономия, напротив. Масово ни спираха, за да й се радват.
От змии не ме е страх, а мечка не съм виждала никога, а съм много интензивна планинарка и сме всяка седмица горе. Освен това "страхливите хора" е доста подигравателно определение предвид, че не съм споменавала да се страхувам от друго, освен от кучета. Ходя често и сама, в делнични дни - тогава е и най-спокойно, планината е пуста и няма жив човек. 
но ние често ставаме свидетели на следи от мечки, хижарите често знаят и по някоя меча бърлога. Един средногорски хижар, дори ходеше до една поляна и оставяше ябълки и круши на мечока. Чувала съм да ръмжи. Двама от колегите в моята стая са имали сравнителни близки срещи с мечки. Едната в стара планина - Централен Балкан, другата в Родопите, над село Кожари.
