Със сигурност не е,за да разглежда... Носихме си я в слинг и разглеждахме ние.Това,че ти само с едно щракване на пръстите има на кой да си оставиш детето не значи,че с всички е така. И при нас бабите са млади,но работят, не живеем в един и същи град. Когато могат я гледат,но почти през цялото време си е с нас. Като няма кой да я гледа и да не излизаме от вкъщи ли,какво... Наслаждавай се на това,че има кой да ти помага и не се бъркай на другите дали ще пътуват с децата си и къде ще ги водят.
- Публикувана: 11 авг. 2016, 14:12 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2016, 23:15 ч.
не ходим никъде
Не се бъркам на другите, а коментирам нещо, което съм прочела в публичен форум. Наистина ми е чудно защо се влиза с бебе в музей и попитах. Точно, докато детето ти е бебе, ли трябва да обикаляш музеите? На мен ми се струва неприятно, неприятно е и за бебето, по-скоро бих пропуснала да вляза в музея, отколкото да се набутам с количката и да седя на тръни дали няма да ревне.
Дори не четеш - бяхме със слинг,не сме бутали количка,не сме пречили на никого,бебето ни е много спокойно,(ако е вдигнато,никога не реве даже)и дори да ревне какво - ще излезем.Щом по никакъв начин не нарушавам спокойствието на другите не виждам никакъв проблем. На бебето си му беше много добре-не го мисли. И да точно тази възраст е идеална да обикаляме,защото не може да ходи,да тича,пипа,крещи и т.н и аз да трябва да съм му пъдар. Това,че не желаеш да ходите никъде освен на море с децата си - си е изцяло твой избор, аз нямам проблем да пътувам и обикалям с детето си. 
Е айде сега, това пък да си в музея и да следиш хорските бебета да не ревнат си е жива параноя. Грам пък няма да обърна внимание на спящо или неспящо бебе, освен за да му се усмихна, чак пък да си вгорча живота и да си проваля разглеждането заради евентуалности няма как да стане.
При мен е професионално изкривяване- да съм нащрек, като има деца. Представяш ли си да взема сладък гарнизонен отпуск от моите, които още са малки, а там- пак деца и бебета.
То забелязването не става съзнателно, щото съм истеричка, просто бебето ми е като в категорията "куче в музей". Също толкова странно.
То забелязването не става съзнателно, щото съм истеричка, просто бебето ми е като в категорията "куче в музей". Също толкова странно.
Младите баби работят и имат нужда от почивните си дни.
Аз лично нямам против чужди бебета в музей, просто ми е странно решението да ходиш точно в музей с бебе, никога не бих го направила. Музеят ще е точно същият и след няколко години, когато и детето ще може да го разгледа, бих отишла с дете, с бебе - не, точно защото с бебе винаги повече гледам бебето, а не околния свят.
Аз мисля, че точно това й се иска, но на мъжа й - не, така че тази нейна нужда и той няма да я задоволи, поне не и в близко бъдеще. Така че трябва да отстъпи, защото насила не можеш да караш някой да си почива и да предприема пътувания, с които не му се занимава, просто ще ти го изкара през носа, не за друго. Удоволствието от почивката е удоволствие, когато е споделено, иначе е нявкакъв кошмар.
Като чуя " да ходим при баба ми" и ми навява едни такива не много мили спомени. Минала съм го, напълно ти влизам в положението. Ние бяхме абонирани за село и баба на уикенд принцип...без пропускане, всяка седмица. Като за капак бабата не е беше от най-благите жени на света. В моя случай намерих партньор с който обичаме да пътуваме и го правим редовно, независимо дали в чужбина или отскачания през уикенда до някъде.