И аз не мога да си го представя по никакъв начин как така им се вижда естествено на тия братовчедки и роднини да се пъхат по 20 човека в две стайчета 
или далечни роднини. Но за брат/сестра и то инцидентно...- Публикувана: 12 авг. 2016, 16:07 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2016, 19:26 ч.
Как да кажа на гостите си, че не ги искам с дете
Е, това вече и аз не бих го издържала
или далечни роднини. Но за брат/сестра и то инцидентно...
Когато децата на моя брат бяха по-малки се виждахме веднъж годишно.Не,че се ненавиждаме.Но,ако ще слушаш реване и мрънкане в продължение на 2 дни и няма да има как да се наспиш за веселба сили не остават. Проверено!
Сега децата са млко по-големи.След най-малкото все още някой търчи,но поне е само то и по-големите вече се съобразяват по-лесно,така,че ни остават и на нас 2 часа да седнем на маса /в заведение, у домя няма как толкова народ, или ядем на смени- първо децата,после ние/ и да си поговорим без да има крясъци и пищене.
Аз имам прекрасна приятелка с много трудно дете,което непрекъснато иска внимание и не спира да мрънка.
С нея се виждам без дъщеря й, понеже тя не ни оставя да си кажем и едно изречение на спокойствие.
Сега децата са млко по-големи.След най-малкото все още някой търчи,но поне е само то и по-големите вече се съобразяват по-лесно,така,че ни остават и на нас 2 часа да седнем на маса /в заведение, у домя няма как толкова народ, или ядем на смени- първо децата,после ние/ и да си поговорим без да има крясъци и пищене.
Аз имам прекрасна приятелка с много трудно дете,което непрекъснато иска внимание и не спира да мрънка.
С нея се виждам без дъщеря й, понеже тя не ни оставя да си кажем и едно изречение на спокойствие.
Ми живеят. Щото в техните глави това се нарича сплотяване на семействата и поддържане на топли роднински отношения. А както научихме в темата - роднинските отношения цена нямат и ние сме темерути, че не искаме да жертваме личното си удобство в името на това да се познават децата, които са братовчеди от девето коляно.
Не виждам голяма драма в това да поддържам отношения само с тези роднини,с които бих била в добри отношения и без да сме роднини.
Ми живеят. Щото в техните глави това се нарича сплотяване на семействата и поддържане на топли роднински отношения. А както научихме в темата - роднинските отношения цена нямат и ние сме темерути, че не искаме да жертваме личното си удобство в името на това да се познават децата, които са братовчеди от девето коляно.
Аз си мисля, че се изтърва най- важното- човек е готов да не забележи нарушението на личното си удобство само с хора, които наистина обича и чувства близки.
Тогава не жертва нищо- напротив, обогатява се и дните заедно се превръщат в празник.
Дотук, всички темерути пишете как едикой си катунар искал да ви дойде с приспиване, но аз не се сещам/ освен за една съфорумка само/ да споменавате, как някой вас е поканил и ви е кандърдисвал да останете.
От друга страна- явно, като деца не сте пътували и спали по хотели, та сега намирате някакъв чар да сте част от всякаквата паплач, минала през леглата и тоалетните на обществените спални.
Интересно, ако наистина сте убедени, че вашия " темерутски" начин е правилния, защо ви трябва да продължавате пост след пост да набивате канчетата на неразумните сплотяващи се?
. Напротив.От друга страна- явно, като деца не сте пътували и спали по хотели, та сега намирате някакъв чар да сте част от всякаквата паплач, минала през леглата и тоалетните на обществените спални.
Интересно, ако наистина сте убедени, че вашия " темерутски" начин е правилния, защо ви трябва да продължавате пост след пост да набивате канчетата на неразумните сплотяващи се?
Аз си мисля, че се изтърва най- важното- човек е готов да не забележи нарушението на личното си удобство само с хора, които наистина обича и чувства близки.
Тогава не жертва нищо- напротив, обогатява се и дните заедно се превръщат в празник.
Не само темерутите, а повечето хора в повечето теми се напъваме да убедим останалите, че точно нашата позиция е най-най-правилна. Нищо ново под слънцето. Болднатото е много вярно, но поне аз чувствам толкова близки 1-2-в краен случай 3 души. Останалите са ми мор.
Не мисля, че иде реч за някой, седящ на ъгъла и кандардистващ минаващите да му гостуват с преспиване!
Но, тук прочетох толкова крайни мнения, че чак ми стана жал че са се навъдили толкова асоциални душИ.
Не мисля, че иде реч за някой, седящ на ъгъла и кандардистващ минаващите да му гостуват с преспиване!
1.Ами те самите пишман "сплотяващи се" се жалват и търсят съвети как да откажат безболезнено на набезите на зорлиите за сплотяване. Не видях авторката или анонимен да пишат - ох, колко се радвам, тази седмица пристига родата с децата, ще си гостуваме задушевно в двустайния ни апартамент . Напротив.
2.Това от кой пръст си го изсмука, по-голяма тъпотия отдавна не бях чела, става за Смешките.
. Напротив.2.Това от кой пръст си го изсмука, по-голяма тъпотия отдавна не бях чела, става за Смешките.
И второ, винаги когато някой така скача обиден, се оказвам твърде близо до истината, която не му отърва.
Първо, никой от катунарите не е изревал от напъните за сплотяване, а темата е повдигната от темерут.
И второ, винаги когато някой така скача обиден, се оказвам твърде близо до истината, която не му отърва.
По втората точка - сериозно ли реши, че си фактор, който би накарал някого да подскочи, че и да се обиди. От какво? Ако съм ти близка, би ме обидила неспособността да схванеш елементарни неща, нищо повече.
Ако те запозная с дъшеря ми, ще видиш, че има и такива маймуни- изтъпанили се на площада и канеши куцо и сакато с преспиване. Прегря ми мозъкът да измислям благовидни откази на нейните молби да организира пижамени партита у дома с 1093091274 приятелки и случайни познати. Как пък темерут като мен можа да роди подобен катунар?!
То това е от възрастта на момичето, ще отмине.
След 10 години и тя ще си брани личното пространство от набези на кандидат гостуващи.
Нашата кочинка е голяма, но пак за повече от няколко дена не приютяваме гости. Приютявали сме приятели, които идват за ден-два в София по работа, приютявали сме семейна двойка за около месец, докато си намерят квартира, заселваха се в София. За сега никой не е злоупотребил с гостоприемството ни.
Роднини идват само поканени и за малко, изключение прави майка ми, която е винаги добре дошла, но тя не издържа у нас повече от седмица - две.
Също и ние като си ходим във Варна не спим в роднини, а си имаме свое място, макар че баба ми би ни прибрала в нейния двустаен апартамент с кеф. Тя е от катунарките.
Като цяло не обичаме гости с приспиване, но понякога се налага.
Давала съм ключове за Варна за "Пенчо Славейков - парадайс"
на близки приятели, но поне там апартамента стои празен почти целогодишно и няма на кого да ходят по главите.
Роднини идват само поканени и за малко, изключение прави майка ми, която е винаги добре дошла, но тя не издържа у нас повече от седмица - две.
Също и ние като си ходим във Варна не спим в роднини, а си имаме свое място, макар че баба ми би ни прибрала в нейния двустаен апартамент с кеф. Тя е от катунарките.
Като цяло не обичаме гости с приспиване, но понякога се налага.
Давала съм ключове за Варна за "Пенчо Славейков - парадайс"
на близки приятели, но поне там апартамента стои празен почти целогодишно и няма на кого да ходят по главите. От друга страна, Природата си знае работата и уравновесява нещата, затова ти е пратила катунарче.
А при мен нищо не е уравновесила природата - имахме гости, без преспиване разбира се, скъпи приятели, с които се виждаме само веднъж годишно. Доведоха и детенцето си, което се оказа много възпитано, социализирано и умно за възрастта си - т.е. нямаше опасност да порути половината дом и да се нарани, защото не сме обезопасили, нито да се лигави и да реве, много хубаво дете, точно каквито ги обичам децата.
Поприказвахме ние, децата в другата стая, по едно време малкият ми син дойде да каже, че му е писнало вече да се занимава с бебето и да го взимат, големият пък се отегчи бързо и се затвори в стаята си със слушалки на ушите, за да е изключено някой да го ангажира с каквото и да било, а след като си тръгнаха, и двамата се поинтересуваха кога пак ще идват и като им казах, че най-скоро след една година, въздъхнаха облекчено.
Забелязала съм и друг път, че моите деца не се харесват задължително с децата на приятелите ми и поради тази причина семейното ходене на гости е малко тегаво. Всъщност, когато нас ни канят, децата не ги карам да се тътрят с нас, но когато ние сме домакини, няма как - трябва да търпят, затова каня хора с деца изключително рядко и само когато няма как да се видим другаде.
И аз съм се убедила, че децата на приятелите ни не е задължително, и дори е малко вероятно, да бъдат приятели с моите деца. Докато са малки, търпят се някакси, играят, карат се, сдобряват се. Но към пубертета се оказва, че са коренно различни и не се търсят изобщо, да не кажа, че не се търпят.