Впечатлението,което той прави пред нашите

  • 7 959
  • 44
  •   1
Отговори
  • Мнения: 39
Здравейте, красавици! С моя приятел сме заедно от една година, но аз живея с нашите, защото още следвам. Работата е там,че според майка той не се държал истински у нас. Бил винаги много стегнат, което до някъде си е така,но има причина за това. По-голям е от мен с няколко години (аз на 23,той на 26) и работата му е такава, че постоянно трябва да говори с много хора в офиси, да сключва сделки с разни костюмари и т.н. Отделно е възпитаван доста стриктно - винаги възпитан, етикеция, но и същевременно си е много земен човек, помагал е на много и е влизал в положение на много, винаги гледа да мисли положително.В нас сме свикнали с по-простичките неща, по-разпуснатия начин на говорене и държание, докато в неговото семейство за всяка чаша си има място,там нещата се правят по точно определен начин. Пред приятелите и пред мне се отпуска, виждам страна, която само тези,на които има доверие показва. Според мен е възпитан много добре, а според нашите нормалното отношение било едва ли не "Ее, кво става, сипи една бира". Дразня се,че вместо да се радват на това поведение, те го наричат изкуствено. Същевременно не говорят с него открито, не го питат,което ги интересува, а просто говорят това-онова и особено майка ми си мисли,че може да преценява хората от пръв поглед. Той бил криел нещо, не, нищо не крие. Говорих с него за това и се очуди доста. Каза ми,че му е трудно от работата,в която трябва да е официален изведнъж да премине към отношението,което нашите очакват и че той и без това не може да се държи така.За него разпуснатото поведение е за приятелска среда,а не за родителите ми, които уважава. И не си мислете,че стои като пън, абсолютно нормално се държи според мен, просто нашите винаги го дават "айляк",докато в неговото семейство всяко нещо е премерено. Споделял ми е,че този начин на живот, който водят родителите му никога не му е харесвал и затова рано се е отделил от тях,но начина на възпитание никога няма да излезе от него, защото така е отгледан. На мен пък ми харесва, моето семейство е точната противоположност. Аз много си ги обичам,но в нас винаги е "творчески хаос" и сме много емоционални.
Другото нещо е,че според майка той не бил мъжа за мен. На въпроса кой тогава е, завоелирано нейната представа -  евентуално чужденец, може и заможен, с който да направиш семейство,нищо да не ти липсва, но да знаеш,че не всичко е пари и любовта е най-важна. Усещате ли противоречието просто. Вместо да се поинтересува,че е по-важно човекът до мен да е умен и работлив, да си личи,че има бъдеще и да е честен, тя за какво ми говори.Било ми рано да се омъжвам, а нея я притеснявало,че той мислел в тая насока. Аз си знам,че ми е рано и няколко пъти и казах,че с него сме си говорили за това и сме на мнение,че само годините ще покажат. Просто се обичаме и явно впечатлението,което създаваме е такова.
Само времето ще покаже дали сме един за друг и дали любовта ни ще издържи на проблемите. Хора се женят след три месеца,други след години,развеждат се.
Надявам се след време нашите да променят виждането си за него,защото аз се опитах да обясня,но за тях нито работата му била кой знае каква, нито било вярно,че нямал време да идва в нас, всичко било стена,прекалено стегнато,  прекалено възпитано и т.н.

# 1
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
И къде е точно проблема ти?
Ти харесваш поведението и възпитанието му, това че вашите мрънкат ли те притеснява, или?

# 2
  • където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 790
Ето за това пред мама и тате се представят само годеници,а не всяко случайно гадже.
Авторке,според мен родителите ти се държат с теб като с дете,а и не те оставят да пораснеш.От къде на къде майка ти ще има визия какъв човек трябва да е до теб?Тя си е направила своя избор.Ти си възрастен човек и сама ще прецениш с кого искаш да прекараш живота си.Различията между родителските двойки са предпоставка за бъдещи конфликти в младото семейство,особено ако възрастните имат претенции да се месят.

# 3
  • Мнения: 39
Да,точно мрънкането ме дразни и обижда. Особено пък това с какъв човек ми трябва. Хем знаят,че избора си е мой,хем пак натискат. А не се интересуват,че е от добро семейство и че там всеки е изградил нещо със собствен труд,работят много и на хубави позиции. Той се стреми към същото. Аз такъв човек искам - да има хляб в него и високи цели. Баща ми разбира макар,че си е мнителен,обаче майка ми си знае своето.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 36 704
Мисля, че разсъждаваш доста разумно и правилно. Научи се да пропускаш покрай ушите си мрънкането на майка ти, а ако не можеш тогава идва кофти момент, в който ще трябва да бъдеш твърда и да поставите граници на вмешателството й в твоя живот. Но това е краен вариант, защото неизбежно ще стигнете до конфликт.

# 5
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Да,точно мрънкането ме дразни и обижда. Особено пък това с какъв човек ми трябва. Хем знаят,че избора си е мой,хем пак натискат. А не се интересуват,че е от добро семейство и че там всеки е изградил нещо със собствен труд,работят много и на хубави позиции. Той се стреми към същото. Аз такъв човек искам - да има хляб в него и високи цели. Баща ми разбира макар,че си е мнителен,обаче майка ми си знае своето.
Тогава, какво ти пука? Ти не си дете и мнението на майка ти, не би трябвало да ти влияе. Нека си мрънка, пропускай я покрай ушите си и бъди щастлива, че си с мъж, какъвто си искала.

# 6
  • Мнения: 10 073
Не си ли мислиш, че и друг да беше представила, майка ти пак ще намери причина за мрънкане?
Според мен жената си е такава - мрънкаща и несигурна във всеки твой избор.
Просто, не й обръщай внимание.
Ако нещата се задълбочат, твоят човек ще е най-хваленият у вас.

# 7
  • Мнения: 2 222
Никога няма да угодиш на 100% на родителите си.  Sunglasses

# 8
  • Мнения: 17
Важното е как вие двамата се отнасяте един с друг,а не това какво смятат родителите ти.При много хора го има този проблем.Просто ако това е човека за теб не обрьщай внимание.

# 9
  • София
  • Мнения: 38 618
А може пък майката да е права. Майките ги усещат тези неща.

# 10
  • Мнения: 39
Определено сте прави за "порастването". За някои неща все още ме третира като дете. Аз вече гледам да не ѝ обръщам внимание, но не винаги се получава. Добре, че когато баща ми е там застава на моя страна. Говорил ѝ е, че е грозно това нейно отношение и че на моите години доста хора са били вече женени и с деца. А тя е " Още е рано, няма да се справи" и т.н. Очудва се, когато сготвя нещо, когато направя нещо 'зряло', друг път "Ами, трябва да се учиш". После "Така ли ще изчистиш при свекърва си"...
Може би просто исках да попиша с вас и да споделя, защото щях да се попъркам иначе. Вие имате опит и пишете открито мнението си. Трябваше ми гледна точка и на други майки (не само на моята).
Опитвам се да я свикна с идеята,че след една-две години ще се изнеса, а тя "Брей,чак и това ли". Иначе ми казва,че веднага щом завърша бакалавъра трябва да си поема обучението за магистъра или поне да помагам. Аз работех до миналата година, три години работех всъщност,но почнах да изпускам изпитите. Затова реших,че ще е по-добре да завърша навреме пък дори и да слушам изпълненията на майка ми. Май ще сме цял живот така с нея и който и да избера, тя никога няма да е доволна. Добре, че е поне баща ми да е на моето мнение за самостоятелността, че иначе много щях да се карам с нея.
А тази караница може да се прехвърли върху темата за приятеля ми и без да искам той може да бъде намесен. Затова не знам как точно да пропускам изказванията ѝ, защото понякога тя и на него му казва нещо по- остро, за да го провокира. Може и аз да не я разбирам всеки път правилно, но като цялостно отношението ѝ е такова...

# 11
  • Мнения: 2 222
Докато живееш с родители си е така. Няма как хората да не си споделят какво мислят.

# 12
  • Мнения: X
Скрит текст:
Здравейте, красавици! С моя приятел сме заедно от една година, но аз живея с нашите, защото още следвам. Работата е там,че според майка той не се държал истински у нас. Бил винаги много стегнат, което до някъде си е така,но има причина за това. По-голям е от мен с няколко години (аз на 23,той на 26) и работата му е такава, че постоянно трябва да говори с много хора в офиси, да сключва сделки с разни костюмари и т.н. Отделно е възпитаван доста стриктно - винаги възпитан, етикеция, но и същевременно си е много земен човек, помагал е на много и е влизал в положение на много, винаги гледа да мисли положително.В нас сме свикнали с по-простичките неща, по-разпуснатия начин на говорене и държание, докато в неговото семейство за всяка чаша си има място,там нещата се правят по точно определен начин. Пред приятелите и пред мне се отпуска, виждам страна, която само тези,на които има доверие показва. Според мен е възпитан много добре, а според нашите нормалното отношение било едва ли не "Ее, кво става, сипи една бира". Дразня се,че вместо да се радват на това поведение, те го наричат изкуствено. Същевременно не говорят с него открито, не го питат,което ги интересува, а просто говорят това-онова и особено майка ми си мисли,че може да преценява хората от пръв поглед. Той бил криел нещо, не, нищо не крие. Говорих с него за това и се очуди доста. Каза ми,че му е трудно от работата,в която трябва да е официален изведнъж да премине към отношението,което нашите очакват и че той и без това не може да се държи така.За него разпуснатото поведение е за приятелска среда,а не за родителите ми, които уважава. И не си мислете,че стои като пън, абсолютно нормално се държи според мен, просто нашите винаги го дават "айляк",докато в неговото семейство всяко нещо е премерено. Споделял ми е,че този начин на живот, който водят родителите му никога не му е харесвал и затова рано се е отделил от тях,но начина на възпитание никога няма да излезе от него, защото така е отгледан. На мен пък ми харесва, моето семейство е точната противоположност. Аз много си ги обичам,но в нас винаги е "творчески хаос" и сме много емоционални.
Другото нещо е,че според майка той не бил мъжа за мен. На въпроса кой тогава е, завоелирано нейната представа -  евентуално чужденец, може и заможен, с който да направиш семейство,нищо да не ти липсва, но да знаеш,че не всичко е пари и любовта е най-важна. Усещате ли противоречието просто. Вместо да се поинтересува,че е по-важно човекът до мен да е умен и работлив, да си личи,че има бъдеще и да е честен, тя за какво ми говори.Било ми рано да се омъжвам, а нея я притеснявало,че той мислел в тая насока. Аз си знам,че ми е рано и няколко пъти и казах,че с него сме си говорили за това и сме на мнение,че само годините ще покажат. Просто се обичаме и явно впечатлението,което създаваме е такова.
Само времето ще покаже дали сме един за друг и дали любовта ни ще издържи на проблемите. Хора се женят след три месеца,други след години,развеждат се.
Надявам се след време нашите да променят виждането си за него,защото аз се опитах да обясня,но за тях нито работата му била кой знае каква, нито било вярно,че нямал време да идва в нас, всичко било стена,прекалено стегнато,  прекалено възпитано и т.н.
На 23 си.Не е ли време да пораснеш и да спреш да се държиш в стил :"Ауу, пак имам двойка, мама ще ме бие!     Sad  " ?

# 13
  • Мнения: 39
Не мисля, че това има нещо общо с мен. Аз не давам обяснения какво правя в личния си живот.Просто искам семейството ми да уважава избора ми  Simple Smile
Това с изпитите си е мое решение, защото имам много примери около себе си за хора, които са дали пари и време за образование, а накрая са го зарязали. Така и така ще работя цял живот, естествено, че докато е време ще гледам да завърша както трябва. Така, че не разбрах смисъла на изказването.

# 14
  • София
  • Мнения: 17 317
В живота на всяка млада жена идва момент, в който трябва да се отдели от майка си и мнението й. Много е трудно, на мен лично ми се случи доста късно в живота  Grinning
Иначе те разбирам, моят мъж също е по-сериозен от средата на родителите ми и се получава нещо такова като се събираме, ама изобщо не си го слагам на сърце.

Общи условия

Активация на акаунт