С какво ви дразнят свекървите- 68

Двегодишното дете обижда едната баба?!? 

Аха!
И ще му обясни, че баба му не е по- важна от майка му!
Всички се опитахме да ѝ набием канчето, че да не тормози детето, а тя поясни, че не била взискателна всъщност- ето, майка ѝ ѝ се обадила, че детето не си изяло филиите и го дохранила с кисело мляко, та се стигнало до скандал заради своеволието, ама- мъничък, не кой знае какво!

Дай линк, де, голям си егоист значи. 

Така, де. Да се научат всички дъщери и снахи какво се казва своеволие. Има  една тук, дето винаги обяснява колко са прави родителите във всеки случай.

Не знам дали е редно, но пействам двата поста..........
..............................
"Аз не помня да съм била особено привързана към някоя от бабите си.И го намирам за нормално някак си, не знам защо.
Дъщеря ми в момента се отглежда от бабите си.Моята майка идва да я гледа вкъщи, а когато е ред на свекърва ми, я караме при нея на село.
Когато детето е в града, като се прибера от работа, идва, гушва ме, казва "Чао, бабо" и настъпва нашето време.
Когато сме на село, за мен, като майка е истински ад.Там тя забравя,че аз съществувам.Лепва се за баба си и край.И ако баба й мръдне на 10 метра встрани, започва едно дране и една истерия, абсолютно неконтролируема.Не й стигам, не я успокоявам, трябва да е баба.
На всичкото отгоре, когато си тръгваме от село, свекърва ми се крие, за да не я разстройвала допълнително.
И всичко това мен ме (п)обърква.
Цялата тази ситуация ме кара да се чувствам безкрайно ненужна и отхвърлена.Хем ме хваща яд, хем ми е болно, че отношението на детето към двете й баби е съвършено различно.С майка ми трябва да се измъкна от вкъщи "по терлици".Със свекърва ми въобще не й пука излизам ли или не.
И от всичко това започваме все по-често да се караме с баща й. Той също не е много съгласен със ситуацията, но все пак привързаността на малката е към неговата майка и това посмекчава неговите възприятия за"нередност".
Как да изляза "суха от водата"според вас? Хем да няма драми, хем детето ми да не ме игнорира в присъствието на свекърва ми, хем да не се карам нито с нея, нито с мъжа ми?
.....................................................
Ще опитам да внеса малко яснота по темата (вчера нямах грам време за интернет)
Никоя от двете баби не гледа детето ми денонощно.Аз не отсъствам от нея с дни.
За изминалите 2 лета с мъжа ми сме си позволили общо 5 уикенда на палатка и 3 гостувания на приятели с приспиване.Лично аз съм си позволила 3 пъти да ме няма, пкрай подготовката на кръщенето й и веднъж покрай рожденния й ден, да мога да приготва сладките и тортата на спокойствие.Т.е за една година ме е нямало 13 дена.Не ми е минавало през ум дори, да я оставя на която и да е от бабите й, за повече време без мен.Повече от денонощие.На село пък хептен няма как да я оставя за повече време без мен или баща й.Свекърва ми е сама жена, а основното население на селото е ромско.
Не съм властна майка в никакъв случай.Да, карам се.Когато вече ме изкара от равновесие, се карам.
При мен няма определен час за ядене, няма "моля те, хапни си обяда(че ако не го изядеш ме е страх дали ще е оцелееш въобще)", няма забранени храни.Аз давам тя да се нахрани сама, защото определено проявява интерес и има желание.И се справя.Не се притеснявам от петната.
При баба не е точно така.Малката определено знае къде кой номер минава.С мен заспива за обяд по едно време, при баба си в друго.Баба не дава да се храни сама, защото"първо трябва да се научи да се пази чиста".
Нямам и никога не съм имала намерение да гледам какво прави свекърва ми, за да създаде впечатление в детето ми, че е безкрайно добра и съответно по-предпочитана.Да я копирам-няма такъв вариант в никакъв случай.
Така или иначе съм решила следващия път като си тръгнем от село, съвсем ясно и категорично да заведа дъщеря си при скрилата й се баба, за да й каже Чао и ще й обясня какво правим и какво се случва.
И че баба никак, ама никак не е по-важна от мен.
(току що майка ми ми звънна да ми каже, че понеже детето не си било изяло филиите, го дохранила с кисело мляко.Последва малко лек скандал)
..............................
Да ви напомня за някоя съфорумка?

Намерих го, но в друг форум. Бях останала с впечатление, че е от този. 

Извинявам се за езика, ама тая кърти мивки...по тъпота 

Глупава майка. Готова е да нарани детето си, само за да се чувства тя доволна. Детето обича баба си, нормално е да реве за нея, нормално е да я предпочита, когато прекарва определено време с нея. Какви са тия ревности, какви чудесии, вместо да й оставиш детето и да забегнеш нанейде спокоен, че то ще се чувства добре, а няма да се скъса от рев за теб.

Не им е лесно на родата с таз принцеса  .

Ами да си гледа тя детето вместо да й го "отглеждат" бабите. Хем й е рахат, хем се прави на ощипана. И това с киселото мляко беше върха на наглостта. Аман от неблагодарни използвачки.

На мен ми стана интересно това с млякото. Аз разбирам, ако не си е изяло млякото, да го е дохранила с филии и да си изяде кавгата, ама за обратната ситуация къде е проблемът, не проумявам. Освен ако детето няма алергия към киселото мляко, естествено. 

Сийке, недей да разсъждаваш, майката е винаги права.

Е как бе права е. При нея ларш, а баба държи на някакъв ред и край най - черната. Може ли и мен някой да ме уреди с една такава баба. Няма да се оплаквам никак.

miss July,
това е класика в жанра. Редовно във подфорум Деца от 1 до 6 г. се появяват теми като "Детето ми предпочита баща си/баба си / леля си пред мен. Какво да правя?" След това дълго и напоително се обяснява как детето е по цял ден с майката и като види други близки иска малко с тях да бъде. Или пък е стояло цяла седмица с баба и плаче като си тръгва и, о Ужас! майката се чувства пренебрегната, че не е център на вниманието.

Това с киселото мляко беше просто нейният начин да вмъкне, че и към майка си има изисквания за гледане и че не я предпочита пред свекърва си. Проблемът е явно, че детето трябва да се научи да яде, каквото му е предложено, не да го глезят с план Б.