С какво ви дразнят свекървите- 68

Преместихме се. Най-накрая спокойствие. 3 месеца съжителствахме в дома на свекърва ми. Квартира при нас се намира трудно. Обикновено възрастните преотстъпват имот на по-младите и отиват или на село, или имат друг имот в града. Нашата свекърва няма къде да отиде, а и предпочитам да не сме в нейната къща. През тези месеци много пъти стисках зъби, но се стигаше и до караници. Както се досещате, ябълката на раздора най-често беше детето. Няма нищо по-добро за всички, от това да си живеят отделно.

Ако беше моя снаха, заедно със заблудения ми син ще сте се изнесли на 3-тия ден.

В новото жилище окачи на стената един неин портрет, ама в цял ръст, и като ти се случи кофти ден го използвай за мишена за дартс.  Гарантирам, че ще те отпусне, а и със сигурност ще я помниш така до живот. Детето също. Може даже да ти подава стреличките.

И тя трябва да е доволна. Така й е гарантиран доживотен спомен.

Къде е това при вас?

az_pak_az , не така остро. Все пак момичето е посочило, че предпочитат да не са в нейната къща и хотата са се изнесли на третия месец и са си поели живота в ръце

И защо? Защото си мислиш, че ако семейството на сина ти живее у вас, имаш право да определяш как да се гледа детето ли? Момичето каза, че това е била ябълката на раздора.
Или четеш като свекърва, каквото те устройва? Само за да има за какво да нахокаш нечия снаха

Yellow, наистина, много си търпяла.   Аз не мога да търпя толкова и не бих си го причинила. Моята свеки беше супер, докато чаках детето. Като се роди и тя рязко изкукурига. Започна да се меси във всичко, дори ни се е случвало, ако е при нас с мъжът ми, да не можем да си кажем две приказки, без тя да се намеси. Тя проблем не намира, за нея това е напълно нормално, другата снаха й е още по-черна от мен, защото малкият син е мамин златен и защитава майка си. При нас ММ си защитава мен и с мен не смее да се скара директно, пробва да ме дразни, да ме уязви, за да излезна аз лоша, а тя милата мама.   Обаче аз не съм някоя расла на село, имам огромна рода и съм се нагледала на какво ли не и много бързо я усетих що за човек е. Търпях много простотии - примерно готвя вкъщи и тя ми седи на главата и дудне: "ама това защо го готвиш така, то не се прави така??" и аз : "защото ние у нас с моят мъж така го ядем, на нас така ни харесва". Следва грозен поглед, тип "мърла, кво разбираш ти от готвене", врътва се намусена и повече не припарва в кухнята. Слагам масата да ядем, всички ядат само тя не иска - това било буламач, не се готвело така и тя, принцесата златна, нямало да го яде.   Минава през прането на терасата и го преподрежда, така не се простирало. Съответно мен ми дреме на гъза и понеже съм намахана и не се давам, мина след нея и демонстративно си ги оправя, както са били и казвам на висок глас "У НАС така се прави, тук аз съм домакиня аз създавам бита". И тя пак намусена.
Хубаво то е смешно на пръв поглед, но всички тези дребни неща те карат да се отдръпнеш от такъв човек. Моят мъж си я оправя най-добре, не се кара с нея, аз не искам това от него, но той като й направи забележка от него я хваща срам, а на мен се пъне да се доказва все едно видиш ли коя съм аз - чуждата снаха та на нея да й правя забележки.
Дори се обадила на майка ми да й се оплаква, а майка ми й казала "О, моята свекърва хвърли топа, а двете ми снахи вече и те одъртяха, много съм далеч от тия отношения снаха-свекърва хич не ме занимавайте"  

JonyBonboni , голяма простотия е някой да сготви и да сервира ядене и после да му кажат, че било буламач и не ставало за ядене

Ние имахме период, в който свекърите бяха купили повече свинско месо и ни даваха 3-4 пъти по един пакет сурово месо около килограм за фризера. Та първите един два пакета бяха придружени и с подробни рецепти как точно да го сготвя/поне 3 варианта/ и всичко това, описано в детайли. По едно време и казах, че като дойде време да го готвя, тогава ще мисля на момента как да стане, пък нещо ако се чудя как става съм намерила много хубав кулинарен сайт в интернет и там ще видя рецептите. Май схвана намека и не сме водили такива напоителни разговори после

Аз съм късметлийка.Моята С хич не й се отдава готвенето и не дава акъл.
Само веднъж се посмях.Готвя си ризото със зеленчуци(у тях бяхме за седмица,иначе тогава живеехме в чужбина)
Минава тя и наднича в уока-"Ама....тук май няма месо??"Те постно не ядат никога.Викам й-Ами да,със зеленчуци е.Тя-"Ама никаква мръвка ли няма да сложиш  ?" Аз-не  Тя-"А синът ми ще го яде ли така?" Аз-ми ако иска.Аз за мен си готвя
От тогава много пъти съм си готвила постно като им гостуваме по-дълго.Не е повдигала въпроса,а ММ се научи и постно да яде от време на време

Тренирам за бъдеща такава. В интерес на истината подразни ме начина на изразяване: "Видиш ли всички други свекърви преотстъпват, а нашата не може / чия, аз на сина си свекърва не мисля да ставам/".

Това за преотстъпването на имот го казах, за да обясня защо няма особено предлагане на жилища под наем. Хората или ги отстъпват на децата си, или ги продават, купуват нещо в голям град и се изнасят на село. Много малко хора предпочитат да отдават под наем. Градът е малък в северозапада.
"Нашата" съм използвала съвсем не умишлено. Предполагам защото когато говоря за нея я наричам "нашата баба".

Аз се извинявам, ако мнението ми е прозвучало грубо, но на първи прочит -местожителство София и липса на квартири, налагащо отиването на свекървите на село, използването на "нашата баба" вместо "бабата на детето" ми или "моята свекърва" не ми прозвуча добре. Както писах по-горе тренирам за свекърва и смятам, че от такъв вид комуникация произтичат  понякога измислени проблеми.

А пък моята, не само че не дава акъл за готвенето, ами и директно си носи сготвени у тях минимум, МИНИМУМ!!! 2-3 различни неща, както са си в тавите или прехвърлени в кутии и всички ядем нейното...! Без никой да ме пита, щом пристигне вкъщи започва сама да си разопакова нещата, да сипва, да подрежда. Нищо, че аз завалийката съм станала в 7 сутринта да се приготвям да посрещам свекърва! Добре, че се виждаме веднъж на 1-2 месеца.. В началото смятах, че го прави защото е загрижена за нас и се старае просто жената да ни зарадва. Но вече адски много се дразня от това и го смятам за адски неуважително. Чашата преля, когато веднъж беше дошла с преспиване и просто беше донесла по-малко неща, които се изядоха още на същия ден. Съответно, ще неще за обяд на другия ден трябваше да сготвя аз. Направих пържолки с гарнитура(не претендирам, че съм голямата готвачка, но се старая и се получават нещата), всички си ги хапнаха на един дъх и след около 15 мин, дамата се затваря сама в другата стая. Аз реших да ида при нея и да я попитам какво има, как е, на което отговорът беше "Ох.. ами нещо ми призля на стомаха"  Никой друг от обядвалите не получи подобен проблем! А за същото това гостуване, другото, което беше върха е , че докато бях на работа, решила да ми пресади цветята.. били за пресаждане. Естествено никой не се допита до мен. Та така.. има и други но ще стане много дълъг поста ако започна да изреждам всичко. 

*ланаделрей* , ако остане ядене, пращай насам, ние ще се справим/ама без свекървата/ 

Лана  . ужасно е това, но и смешно. Аз съм споделяла тук за моята свекърва, с която не сме имали проблеми, защото живеехме отделно и не сме имали отношения като гледане на дете и пр. Въпреки това, тя никога не ядеше, когато сме ги канили на гости. Носеше хляб и си го дъвчеше цяла вечер, а не е като да не мога да готвя. Поне стомашно неразположение не е получавала, защото много се пазеше.

Даже и на синът и му беше направило впечатление. Така и не разбрахме каква и е драмата да не яде храна, приготвена от мен. Явно се е страхувала да не я отровя 

Това гризене на хляб по време на цялата вечеря ме побъркваше.