За мен са важни езикът и културата ни. Първо че са древни, второ имат огромна заслуга за европейското развитие и ще е срамота да останат само спомен. Цветът на кожата и етносът за мен са без значение. И без това сме миш-маш от какви ли не различни народни напливи, продължили над 1000 години. Та това аз колко съм бяла и той колко е кафяв е без значение.
От значение е, че кафявият е неграмотен, лесно манипилируем, но и да сме честни, не е видял много добро на среща. И ако някой наистина открие начин да интегрира стълкновение от хора, което не иска да бъде интегрирано и да ги обедини с друга група хора, която не иска да има нищо общо с първата - ще си заслужи нобеловата награда за мир. Не сме единствената държава, бореща се с подобен проблем. И ще е велико постижение.
Но не - докато браним най-важното българско нещо - езикът, не може да става дума за превземане.
