Публикувана: 20 авг. 2016, 07:48 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2016, 22:11 ч.

В момента чета...48

78 441
745
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да вмъкна изображение в мнение?
Как да споделя впечатление от книга във форум?
Какви са впечатленията от романа "Гордост и предразсъдъци"?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да вмъкна изображение в мнение?
  
  За да вмъкнете изображение в мнение, копирайте адреса на изображението между отварящия и затварящия таг за изображение, т.е. между [img] и [/img], и го поставете вътре в скобите. За намаляване на размера на изображението използвайте img height=250 или img height=300 след адреса, последвано от /img в скоби.
- Как да споделя впечатление от книга във форум?
  
  Когато споделяте впечатление от книга във форум, внимавайте как го правите. Нека коментарът на ключови моменти, развръзка, убиец и други елементи, свързани със съдържанието, които биха разкрили важна информация, се поставят в скрит текст чрез поставяне на текста между скобите [spoiler][/spoiler]. Уважавайте правото на непрочели все още книгата да се насладят максимално, когато решат.
- Какви са впечатленията от романа "Гордост и предразсъдъци"?
  
  Въпреки че „Гордост и предразсъдъци“ е обичана класика, впечатленията от нея са субективни. Има различни мнения за книгата, като някои я смятат за любима, докато други я намират за суха и без въздействие. Важно е да се уважава различният вкус и да се приема, че впечатленията от литературните произведения са индивидуални.
- Кои книги се препоръчват във форума?
- Какви са мненията за различни книги и автори като Макдърмид, Остин, Лекберг, Несбьо, Кинг, Глуховски, Льоса, Смолет, Картър и Ишигуро?

# 645 10 окт. 2016, 23:43 ч.

Мнения: 60

Приключих с двете книги на Марк Леви - "Първият ден" и "Първата нощ". Определено останах разочарована, историята съвсем не бе това, което очаквах, а първата книга честно казано беше излишна.
Сега съм се прехвърлила на Георги Бърдаров и неговата "Аз още броя дните". Чета я по малко, защото съм убедена, че краят й ще ме стисне за гърлото... Агония и удоволствие в едно... Cry

# 646 11 окт. 2016, 07:16 ч.

Мнения: 14 495

А сигурно ли е, че "веганското пачули" не е дело на преводача? Как е в оригинал? Simple Smile

# 647 11 окт. 2016, 09:33 ч.

София
Мнения: 5 847

Цитат на: Lykke в пн, 10 окт 2016, 20:34

Чета "Дамата с кученцето". Не мога да кажа, че имам премного наблюдения, но руските писатели винаги са ми много емоционално вътре в главата в детайла... и даже не мога да го обясня като хората...

Изключителни са тези разкази! На мен страхотно много ми харесаха! Heart Eyes

# 648 11 окт. 2016, 11:31 ч.

Мнения: X

Цитат на: Ули в вт, 11 окт 2016, 07:16

А сигурно ли е, че "веганското пачули" не е дело на преводача? Как е в оригинал? Simple Smile

В оригинал е същото - "...wandering off on her own, Satchel takes the amulet in her hand and sees a vision of the single most handsome boy she’s ever seen in her life; Dylan, finding her, takes the оpportunity to kiss her, and though his lips taste of honey and vegan patchouli, she pushes him away, revealing what the amulet told her;..."
Има веган парфюми - http://www.veganbeautyreview.com/2015/03/ultimate-vegan-perfume-guide.html , веган сапуни и т.н.
Прочетох първите 3 книги от серията The Color of Heaven на Джулиан Маклийн https://www.goodreads.com/series/115679-the-color-of-heaven . Като се изключат болестите Confused

... приятни, интересни, 3/5.

# 649 11 окт. 2016, 12:38 ч.

Мнения: 6 441

Предполагам, че под "веганско пачули" се има предвид "неизпитван върху животни парфюм с аромат на пачули" - по-дълго е, но е по-ясно. "Вегански" май все още се асоциира най-вече с храна.

# 650 11 окт. 2016, 12:54 ч.

София
Мнения: 7 304

Започнах "Савската царица" снощи, оценката и в ГР е висока...ще видим Simple Smile

# 651 11 окт. 2016, 13:17 ч.

София
Мнения: 3 663

Точно вчера се чудех на надписа на една хранителна добавка, която пия: "вегетариански сминдух" newsm78

И за да не е спам, чета Шантарам. Уникална книга, преживявам я вече месец, до около 700 страница съм и често мисля за някои от нещата, казани там. Изобщо не бързам. Какъвто и да е края, няма да промени мнението ми. Пътуването до сега си заслужава пет звезди отвсякъде. Когато я прочета, ще пиша повече Party

# 652 11 окт. 2016, 13:29 ч.

Мнения: 5 405

Прочетох Един по един на Крис Картър. И съм потресено потресена. Grinning

Как може да има толкова извращения и кръв в една книга. Не че не го очаквах, но.. май наистина не очаквах да е чак толкова много. В предните му книги май нямаше толкова много кръв, да му се невиди! Laughing

И точно, когато историята те грабва най-много, започва да прескача в друга ситуация и те държи в напрежение и разгръщаш страниците като обезумял. Joy

Иначе за историята, връзките, последователността... 5 звезди дадох в ГР.
Би ми се искало да не пише толкова брутални, кървави криминални случаи. Simple Smile

Важното е да продължава да пише. Grinning

Вени, гледам, че има две неиздадени, все още, книги на български. Едната, всъщност, дори още не е публикувана изобщо. Laughing

Последна редакция: вт, 11 окт 2016, 13:39 от Merry.

# 653 11 окт. 2016, 13:35 ч.

София
Мнения: 6 210

Мери, следя го аз изкъсо тоя човечец Крис Картър. Всичко съм чела, вкл. и едно нещо, което се оказа разказ, а не роман. Гледам, че последната книга се очаква да бъде публикувана през 2017 г.

# 654 11 окт. 2016, 13:42 ч.

Мнения: 5 405

Аз имам на още 3 да се "насладя". Laughing

Тоя разказ и той ли е кървав? Mr. Green

# 655 11 окт. 2016, 13:50 ч.

Мнения: 13 485

Кървавите истории никак не ме привличат. Peace

Маришка и аз съм сред феновете на "Шантарам".
Чета "С вкус на прясна лимонада" на Мамен Санчес,харесва ми.

# 656 11 окт. 2016, 13:55 ч.

Мнения: 6 441

На мен ми остават още няколко страници до края на "Безкрайният план" на Алиенде и я оценявам много високо. Peace

Отначало бях скептично настроена, не бях чела нейна книга с мъж в центъра на историята, непривично ми беше. Но Исабел Алиенде си е Исабел Алиенде - историята е все така увличащо разказана, цветна, с внимание и към вътрешния живот на героите, и към историческия и политически контекст (в случая периода около войната с Виетнам).