НОЕМВРИЙЧЕ гладно няма, мама хапва си за двама! - Тема 7

О, да. Днес със задоволство установих, че ми харесва да лентяйствам.  Върша си домакинската работа у нас, но от както съм в 45-дневният за сефте не мислех какво ли се случва в офиса и други подобни неща свързани с работата. Потъркалях се в леглото до към 11 часа.  ами не е зле  Викам си, полежи си, че скоро няма да лежиш. А и ако искам да разкарам голямата шкемба след като обитателката му го напусне ще трябва доста движение.

Минаваме в интересен анализ и ретроспекция на бременността Аз си спомням с добро единствено 5-6 и 7 месец. До 5 кървене, драми, много лежане, страхове, болници. След 7 почнаха повечко болки, тежи ми, липсва ми въздух и всякакви екстри. Относно ММ, аз очаквах да е по-неадекватен, но той се справя доста добре, пое част от домакинската работа, грижи се за мен, радва се и на бебка, гали ми корема, казва и нещо миличко

Тежестта на огромния ми корем, нищо не е в сравнение с болките в таза и срамната кост. При някои движения изпитвам такива прoрязващи болки, че направо вия.  Ако седна или легна ми е доста трудно изправянето, винаги придружено с болка.    Така да ми се ходи някъде, но не мога, първо че ходя като пате и второ не мога да ходя дълго. После ме боли ужасно.

За присъствието на ММ на раждането, с първота присъства. Не съм го насилвала, не сме и го обсъждали, просто така се случи. Бях много зле и не вървеше да ме остави сама. не се отдели от мен и за секунда. Остана с мен и след раждането. Сега пак искам да присъства. В началото ми казваше да останел да гледа детето, не можах да разбера заради детето ли е или не иска да присъства, но в крайна сметка като види, че нещо е важно за мен се съгласява. Наистина ще имам нужда от подкрепата му и дано нещо не се обърка и да успее да присъства.

Ами не знам как точно да го обясня държанието му. По принцип е прекрасен човек, но някак си очаквах да видя повече вълнение. На него ще му е първо бебче(щерка  ), имаме си батко който ми е от предишен брак. Дали наистина се прави на смел и силен и си прикрива вълнението...ето аз като нагласих кошарката и я гледам с едно умиление, прибра се нашия от работа и даже не изкоментира. Дали защото адски исках момиченце този път и аз да прекалявам  . Относно бременността той по НИКАКЪВ начин не е разбрал, че съм бременна. Точно за това сега поне на края май ми се иска да ме поглези малко... .Прегръдки на всичкииии

Във форума имаше цяла тема за смешни изказвания от страна на мъжете към бременните им жени. Забравих и заглавието, но съм се смяла с глас на някои, общо взето всичките изказвания са ми едни мили... 
Мъжът ми ми помага много с домакинската, но понякога ми се струва неадекватен, предвид това, че често ми се налага да му повтарям едни и същи заръки относно наближаващото раждане. Затова вече почти навсякъде има лепки с напътствия, напомняния, списък с покупки... Разбирам го, и неговата не е лесна. Сега чакаме второ, а той е една идея по-сдържан от първия път, но че адски се страхува за мен и за бебето го е доказал многократно. Затова му прощавам, че често забравя да ме гушне...
На раждането категорично съм му забранила да присъства, не че се натиска, де, ама като му знам темперамента, наистина е способен да припадне от гледката, ако настоявам, ще присъства, но това само заради мен.
Пак се сетих за едно много забавно клипче в You tube: Раждане, бащата снима с видеокамера процеса, дотук всичко върви нормално...В момента, в който бебето започва наистина да излиза, от вълнение таткото смъква камерата надолу към... плочките на пода. Като заден фон се чуват последни напъни, писък на новородено бебче, поздравления... но само се чува, не се вижда.    Та горе-долу и аз си представям така нещата при нас. Защо да му причинявам такова нещо на мъжа ми?   

О, дааа, темата за изцепките на мъжете е мнооого забавна! Аз също съм споделяла някои бисери на домашния ми любимец. Ама не трябва да им се сърдим. Мъжете и тяхната психика е много по различна от нашата. В очите на мъжа жената е едно изкусително грациозно и перфектно създание, за което много от физиологичните процеси на човешкото тяло не са привични. Както казваше бившия ми "Моята жена просто не пуска газове, а ако някога и се наложи да иде да тоалетна, след това мирише на рози". А всички знаем, че не е точно така. Имам адски много приятели мъже и ми е много интересно да говоря с тях за искрените им отношения с жените, за потребностите им и за изневерите. Нямате представа колко крехка е тяхната психика и колко малко е нужно за да се пречупи нещо. Особено пък що се отнася до интимност. Дори и при двойки с перфектни отношения (поне отстрани) чувам реплики като "Ооо, не мога да правя такива неща с жена си - все пак оттам са излязли 3те ми деца", "Ц! Това не! С тая уста тя целува дъщеря ми", "Не искам да и докосвам гърдите, с тях тя храни детето, някак си е извратено да ги пипам" Тези асоциации, разбира се, са свързани с конкретната жена, не са насочени към никоя друга, затова няма проблем при целувки или докосване на гърди на някоя друга, която не се асоциира с подобни дейности. Не бих си помислила и в най-ужасяващите ми кошмари мъжът ми да присъства на раждането. Не само защото си знам мъжа (миналата седмица си порязах ръката дълбоко и не успявах да овладея кръвоизлива, та го извиках да купи неща от аптеката и да помогне, е само като видя кръвта и щеще да припадне), но и аз самата нямам сили да да изгледам едно раждане. А повярвайте ми, мойта психика е крайно извратена и трудно може да се отвратя от нещо.
Разбира се, съществуват и такива мъже, които са емпатични дори се сближават с половинките си след подобни близки срещи с вътрешното аз на жените си. Хората казват, че съществуват. Аз още не, съм срещала, за съжаление.

И аз не желая ММ да гледа раждането! Това да срязва пъпната връв, хайде, няма нужда. Но още се чудим и двамата дали да не присъства на секциото ми, и той и аз няма да виждаме нищо, само да е до мен за подкрепа! Той с желание дойде и на трите ми ФМ, за едната имаше сериозни работни ангажименти, но ги отряза, че имал нещо много по-важно беше ми по-спокойно с него, защото той не се панира като мен и се сеща какво още да попита

Аз и при секцио не ги виждам нещата. Дори и зад перденце, което той старателно да избягва да поглежда, въображението е по - коварно и от реалността. Разни звуци и движения... Моя миндил ще получи инфаркт. Лошото е, че и аз ще получа инфаркт, и затова ми се щеше пълна упойка ама няма.
Споделено от двойка секцио ентусиасти : "Екипа бяха страхотни професионалисти, приказваха си за техни си приятни неща и ме разсейваха. И да погледнех към пердето нищо не се виждаше, но погледа ми попадна върху лампата, която отразяваше всичко... Приспаха ме веднага"
"Реших, че ми стиска и ще присъствам на секциото. Седях на едно столче и и държах ръката, от другата страна анестезиолога я бъзикаше. Нищо не се виждаше от преградата, докато в един момент доктора леко не се обърна и видях окървавените му ръце! Сетих се за момента, когато колят прасето на село. Излязох веднага, но и до ден днешен ме преследва тоя спомен"

Шошии, не съм попадала на тези, но определено ме караш да се замисля    Ох, аз случайно изгледах едно цезарово на клипче, докато се чудя дали да го изключа и го изгледах  Та си е странно и леко страшно! ММ сигурно ще е по-доволен да чака отвън

Мъже има различни. Но ако един мъж изпитва и най-малкото колебание, не го притискайте.

Току-що прочетох статия за болницата в която възнамерявам да раждам, че вече се предлагали епидурални упойки, дори имало засилен интерес (не думай!). Отначало леко се ядосах, че това ми беше спестено от моя доктор, после пък се успокоих, че бих могла да настоявам за такава. Наясно съм, че не се знае кой ще ми я слага, че може и да не ме хване и т.н, но към днешна дата да няма болкоуспокояващи упойки при раждане, нещо, което в Европа отдавна ползват, и да се ориентират по виковете и крясъците на родилката...???  Имам 2 коремни операции, след това естествено раждане, кажи-речи видях и почувствах доста и от двете. Не,  мерси! Ще драпам за епидурална и това си е... 

На темата за мъжете,моя неиска да ми пипне корема пък камоли да го карам да идва с мен на раждането(каквото и да е нормално или секцио) по добре да си стой отвън и да си чака...

по темата за епидуралната упойка
Имам едно раждане без !!!!!!!!!!!!!!
Е второто няма как да не е без упойка ако може дори ще си поискам две и едно шише водка за всеки случай 

  А да ви питам, организирахте ли логистиката по изписването-рода, почерпки?

Ние уж имаме план, ама да видим, пак ще дойдат повече хора, отколкото ми се иска

Аз на изписването искам само моите и неговите родители. Това е личен момент, а не сватба. Освен това трае 5-10 минути. Онзи ден станах свидетелка на едно изписване. Имаше рода до 10то коляно, плюс приятели и познати. Всички бяха облечени тип абитуриентски бал. Таткото беше с костюм (?!?), а майката беше с грим и прическа. Имаше и фотограф. Носеха се пити, торти, бонбони, уискита, плодове, сигурно някоя от бабите е донесла и зимнина. Персонала, акушерките и лекарите гледаха с нескрита досада цялата тази агитка, и тъй като в родилното е не по-малко от 30 градуса, всички неистово се потяха и пъшкаха в очакване на малкото вързопченце. В крайна сметка след около 1000 снимки с всички лъснати членове на фамилията, тази великолепна групировка бе помолена да напусне, защото това е родилно отделение, а не провинциален чалга клуб през уикенда. Всичко траеше не повече от 10.минути.
Та освен моите и неговите родители не ща никой друг. Да си видят внучето за малко, и да се прибера с мъжа си и детенцето у дома, като едно истинско и пълноценно семейство. Внички останали ще чакат.