За майчината обич...

Имам позната жена, чийто син уби баща си. Вкараха го в затвора, но майка му и брат му направиха всичко възможно да го освободят предсрочно.... и го освободиха. Върна се въпросния да живее с майка си... докато един ден не се опитал и нея да убие. Майката хваща първия влак и отива да живее при другия си син, ни лук яла, ни лук мирисала, ни жалба подала... Въпросния убиец малко след това се опитал да убие и дете... нямам идея сега в затвора или в психиатрията е, ама не трябваше да се стига до там. Разбирам майката да му е дала един шанс, да се е надявала да се е променил, ама като е видяла, че е същия боклук, според мен е било редно да предприеме нещо.

Аз не зная какво бих простила и какво не бих, надявам се и да не ми се налага да разбирам. Иска ми се да бих простила всичко, но разума ми, а и примера, който имам пред себе си и който разказах по- горе би ме накарал да съм на кръстопът между "разума и сърцето"

Какво например?

Според мен няма как да знаеш какво ще почувстваш и как ще реагираш, ако се сблъскаш с подобно нещо от позицията на майка. Трябва ти много стабилен психиатър и личностна промяна само да проумееш какво и защо се е случило, ако е от мащаба, за който говорим.
Преди години в някакво предаване говори майка на убиец. Разказа много подробно какво е станало, което за мен е знак, че с бащата са били наясно и са правили опити да 'поправят' сина си, като заживели в българско село, прибрали се от Германия, където мъжът бил професор по медицина или нещо подобно. Синът ѝ развил шизофрения от многото цъкане на компютърни игри и една сутрин просто се вбесил, че го викат на закуска. Бащата отишъл да види защо той се бави и бил заклан. След това синчето тръгнало след майка си, която също се опитал да убие. Тя обаче се завлякла до двора на къщата и съседи ѝ помогнали, била намушкана в корема и вероятно е нямало да оцелее.  И така, жената обясни, че 22- годишният ѝ син щял да претърпи скъпо лечение, за да превъзмогне каквото е извършил... и да заживее нов живот под нова самоличност.
След време се запознах с човек подобен на сина от разказа, със същата история, едно към едно. Единствената разлика беше, че посегнал само на майка си, защото бащата починал, а и не разполагаха вече с толкова средства, че да му издействат нова самоличност. Просто се бяха преместили в провинцията, после в друга..и така до безкрайност. Сега имам съсед като него и ако помисля, ще се сетя за още. За мен тези хора са били свръхзадоволени като тийнейджъри, защото шизофренията не се появява от само себе си на такава възраст. Реална помощ биха могли да получат с лечение, което е в разрез с майчиното чувство за закрила и затова го получават твърде късно. Майките винаги са наблизо, смятат, че това е най- верният подход, вероятно и не си представят, че вечното дете ще им посегне... Не знам кой е измислил цялата схема, защото видно е една и съща, но не работи. Нито смяната на местожителство, нито доброто отношение, нито живота с мама.
Благодарна съм на онази жена, че си разказа историята. На мен лично ми помогна да не се обвързвам с такъв човек и винаги да си имам едно наум за хора, които не познавам много добре. Сигурна съм, че някой ден като майка също ще си спомня за това.

Ами според мен например да си извади едно медицинско- имала е явни следи от насилие и право в полицията. Или обратното, все тая. Ама не е редно да го оставиш като си го познаваш друг да му сърба попарата.

Въпросната майка- тя вече е баба де, възрастна жена е, обвинява дядото на сина си, че много го е глезил и преглезил и затова е станал такъв.

Таралежче Да, може би щеше да се отложи развоят с някаква жалба.


Leaves, шизофрения не се хваща от компютърни игри или от презадоволяване. 

Има 1 приказка "крушата не пада по-далече от дървото". Т. че ако детето се превърне в нещо подобно, майката не е без вина.

Абс сигурна съм, че огромното мнозинство майки биха простили всичко, вкл. умишлено убийство. Много редки изключения са тия, които не биха, ако изобщо ги има. Поради това, някои философи и психолози правилно са отбелязали, че майчината любов е "безнравствена".

А бащата?
Защо само майките да са виновни, ако децата са лоши?

Това не е точно така. По онова време се носеше теорията, че спомагат(игрите) за развитие на болестта, после пък че могат да доведат до обратния процес... Разбира се, по- сложно е и факторите са комплексни. Като добавим употреба на наркотици и алкохол, например. Но цялата работа е омагьосан кръг, особено в България. Не можеш да го излекуваш, вече споменах защо. Не можеш и да го осъдиш, защото е невменяем.

Защото темата е за майчината, не за бащината. Освен това, между двете има голяма разлика в контекста на темата. Майчината любов е безгранична и всеопрощаваща, докато бащината - съвсем не. Защото мъжете имат много по-развито морално съзнание от жените.

това за по-развитото морално съзнание не е много вярно- мъжете имат по-ниска емоционална чувствителност и различно развитие на кортекса, което се дължи на по-високите нива на тестостерон и поради тази причина имат доста по-висок праг на чувствителност за угризения на съвестта, морални и етични норми и прочие аспекти на социализацията. Измежду мъжете е много по-висок процента на социопати именно поради смецифичната им мозъчна химия и тестостерона като допаминов прекурсор

Всички майки са еднакви и всички мъже са еднакви. Това казваш ти в поста си. Просто не е вярно.

Е, как защо?
Не знаеш ли, че ако човек постигне нещо, заслугата е на баща му. Ако се провали в живота, вината е на майка му.
Няма тън-мън.

Не, казвам, че мъжете и жените са различни, вкл. в родителската си любов.

Права си, Сийке!