Аз искам професионално развитие, и съм искала да уча неща, които в България просто ги нямало или ако ги има са били на такова окаяно ниво, че няма как да се сравни.
Другото, което е, че човек си се привързва и си обиква и не му е чуждо. Да, в сърцето ми България си е на първо място, заради кръв и род. Толкова са преплетени съдбите на моите прадеди със съдбата на България, че няма как да не я обичам.
Но с течение на времето си обикнах и Германия, макар, че в началото беше брак по сметка
)) Та чуждото спира да бти бъде чуждо, когато и там имаш щастливи преживявания и моменти. Ти сам прроменяш мястото и то теб. Все пак нищо не е от камък. А Щатите си беше любов от пръв поглед. Обичам свободния дух и динамиката, които са там, и който никога няма да ги има в Европа. Но пък не бих живяла там освен за кратки периоди.
В скоро време изобщо ще спре да ни прави впечатление толкова, това, че някой се преместил за определен период или за дълго, да живее някъде си в Европа. Особено на по-младите от нас, за които свободното придвижване в ЕС и отворения пазар на труда ще е нещо положително, а не голяма драма. Ще се възприемаме като българи, но и като европейци.
. Рунд 2!
