Завърнали се от чужбина

И аз се включвам в темата.

Аз съм от 3 години и половина в Германия, завърших магистратура преди една седмица през цялото време работих студентска работа, за да се издържам, сега трябва вече да си търся някаква нова работа. Когато тръгнах за насам, никога ама никога не съм тръгвала с мисълта, че е за постоянно, просто исках да уча и да се върна в българия. не съм патриотка, носталигя имам, но като цяло много лесно свиквам с чужбина (живяла съм малко и в Америка). Мога да кажа с ръка на сърцето, че Германия не е моята страна, не се чувствам много на място тук. Както казах мога да живея тук, но просто не го усеяам като моето място. Както и да е. въпросът е, че приятелят ми е германец.. човен никога не знае къде ще срещне любовта и каква народност ще е тя )) Та само заради него бих живяла тук. Не мисля, че нещата вървят добре тук и че си остане винаги по-"уредена" страна, защото виждам с очите си какво се случва... Приятелят ми научи много добре български, даже сам проявява желание да поживеем в България. Аз също много искам да се прибера, но наистина не знам от финансова гледна точка как ще е и изобщо на него дали ще му понесе, той идва сега само за почивка там, но да живее постоянно там... знам ли. Много съм объркана и аз, от една страна виждам, че се променят нещата тук, искам да се прибера, но от друга как
е живеем там, ще свикне ли той, ще си струва ли... Ако не бше той, изобщо нямаше да съм в тази тема сега, а просто щях да си стягам багажа и да се прибирам за постоянно в България.

Май е за друга тема въпросът, но като казвате, че виждате накъде са тръгнали нещата в Германия какво имате предвид? Ясно е горе-долу какво, но по-конкретно. Защото аз в ежедневието си не съм усетила грам промяна, освен дискусии по новини и обаждания от български роднини да ме питат има ли бежанци в квартала ми...

И аз малко извън темата, но да попитам, защо само Германия и България са двете възможности, които имате предвид? В Европа има още немскоговорящи страни, а и предполагам, че английският не ви е съвсем чужд.

разбирам те много добре.
моето дете също се чувства прекрасно в Бг и му харесва много, тук му е скучно.

аз имам в ДЕ две приятелки, с които се уговарям поне един път в седмицата да правим нещо заедно с децата: правим пикник, ходим из природата (някоя руина и децата се вживяват, че са рицари и прочие), ходим на басейн. останалите дни го водя на плуване, до скоро ходеше и на turnen, вече не иска. та, съветът ми е да не разчиташ, че ДГ ще ти "уморява" детето. ТИ трябва да се занимаваш с него.
ако работиш на пълен ден и нямаш време следобед да се занимаваш с него, то си потърси ДГ със затворен тип групи. там се набляга повече на груповата динамика и се занимават повече с децата.

пред нас има детска плодащка, двете съседки залепени до мен са с деца на подобно възраст и пак я няма играта като в Бг, защото моето дете не иска да си играе с другите деца (не си допадат нещо), майките понякога ме дразнят и не ми се занимава с тях.

орди от тичащи деца има тук само в sozialbrennpunkte...

въпреки всичко аз не искам да се връщам, защото знам, че Бг не е само свободно тичащи деца, весели приятели, с които може да се философства на кафе или бира.

Гурбетчийството не е за всеки и ако не се чувствате на мястото си, просто се преместете някъде където ви харесва. Някой по- назад спомена, че ако живееш в Европа, все едно не си се преместил. Имам приятелка, завърнала се след 15 години навън, но все още и е мъчно, че се е завърнала и все още мечтае да се върне в Германия. Това с местенето е като да се преместиш от един град в Бг в друг и винаги ще има период, в който ще се чувстваш неудобно, но ако периода не премине, значи просто не си за там а не че нещо и куца на държавата. В крайна сметка нищо не ти пречи да опиташ да се върнеш в България и ако не ти хареса са се върнеш в Германия.
Аз съм по душа чергарка и мога да живея в която и да било европейска държава, стига да не ми се налага да си свалям стандарта на живот. Не бих се преместила примерно в Америка или Австралия, но за Европа нямам никакви проблеми - където и да живееш в Европа, в най- лошият случай си на 3 часа полет от вкъщи,

Аз не съм казала,че държавата куца...Това е съвсем друга тема.Мисля,че в англо-говоряща държава бих се чувствала по-добре.Не знам.Само съм ходила,не съм живяла ,но ми изглеждаха по-иначе нещата.Абе,ще си се върнем ние пък после каквото сабя покаже.Детето е още малко,имаме време докато започне училище.До тогава трябва да сме разбрали къде искаме Имам планове ,които искам да опитам да реализирам,но в моята си държава.Ако успя-супер,ако не ,ще го мисля.Мъжът ми го е страх,мен не.Ще ме слуша сега.Прибираме се
 
asyalein,занимаваме се много с него,но той иска деца.С нас не му е интересно,аз нямам това въображение,а и той не е от много идейните...Иначе ходим на Турнен,но е само веднъж в седмицата.Ходят с баща му де,аз съм на работа.Търсим забавления постоянно,но той си иска играта с деца.Скучно му е с нас само.Знам,че това няма как да променя.По детските центрове не може да сме всеки ден,иначе там се уморява стабилно.За място в такава детска градина чакам,едва ли ,ще дочакам.В Германия едва ли,ще се върна,ако решим пак да се местим,ще се ослушвам за друга държава.

точно това е и моето мнение. Европейците масово сменят държави, особено младите. За академичните среди да не говорим. Не е толкова драстично все пак. Много хора работят в една част на Германия, а семействата им в друга, виждат се уикенда. В други държави също е все по-масово.

Но явно е индивидуално. Подрастващото поколение ще щъка като лудо, уверена съм. За уикенда в Гърция, за празниците в БГ при мама, после за работа в Швейцария, на романтичен уикенд  в Италия. Ще са си европейчета отвсякъде.  

Аз съм на мнение, че ако не ти харесва в Германия, няма да ти хареса и в Англия . Там живота е по- скъп, а за rat race да не говорим.

Абе и аз имам усещането,че никъде няма да ми хареса освен в България.Не съм такъв тип човек ....жалко.Хубаво е да си приспособим и отворен към всичко и всички.Шанс...Но пък гледам от позитивната страна на нещата.И България се нуждае от нас.Там,ще се опитам да се развивам с любезното съдействие на Германия Не съжалявам,че дойдох,държавата ме научи  на неща,които ,ще са ми само в полза от тук нататък.Събрахме парички,които ще вложа в нашата страна.Така съм го замислила,ако не успеем ,здраве да е! Човек цял живот се учи.Аз съм на 29.Имам хляб още да ям,възможности бол,стига да иска човек да опитва.

Щом така го чувстваш- смело напред, само с едно уточнение, че в сегашни дни, фразата за камъка и мястото вече е невалидна. Човек се чувства добре там, където му е добре, но това там може да е на много места.

Понеже се спомена кризата с мигрантите, тя ще почне да се усеща много повече и в БГ
В София на много места вече се виждат бездейни млади мъже, говорещи арабски...

Аз от позицията на майка на 4-годишно дете, живяла досега само в България, да кажа, че по моето скромно мнение образованието ни тук е под всякаква критика. Ако един ден, дай боже да е скоро, имам възможност за избор в коя страна да се позиционираме, изборът ми ще е повлиян най-вече от това. Патриот съм, обичам си страната, но мразя това, в което се превръща. Абе, то това си е вече друга тема, но след някоя и друга година и ние за училище ще се замисляме и никак не ми се иска да разчитам на българското образование за детето си. По-точно на това, което е сега българското образование.

Какво значи патриот, особено сега когато цяла Европа е заплашена от нашествието на скакалците? В днешни дни патриотизма за мен вече се изразява в любов към Европа, а не селото в което съм израснала.

Образование навсякъде може да се получи, а патриотизмът ми е непонятен, когато става дума за избор на работа и живот. Обичам си България, заради спомените и с удоволствие се връщам там. Ако мога да помогна с нещо бих го направила, но до там. Мястото в което се намирам в момента ми допада и не виждам причина да се връщам, а и реално няма към какво, освен спомени.

Честно да си призная за мен патриот е човек, който обича страната си и се опитва да направи нещо за нея, макар и по скромен начин. Според това мое разбиране, аз досега съм избирала да живея тук и с труда си да допринасям дори и с трохички за развитието на нашата България. Откак имам дете обаче нещата започнаха да ми изглеждат малко по-различни...