Завърнали се от чужбина

Да вметна и друг важен аспект - здравеопазването. Било откъм профилактики на заболявания, било откъм техника, България и Германия не могат да се сравняват. Да не говорим за парите под масата при някакви операции. Вчера в някаква тема прочетох за 1000лв за някаква рутинна операция... Дали е истина, не знам, но съм чувала подобни суми да се спрягат и друг път. Пожелавам ви никога да не ви се налага нещо такова, но какво правим тогава с българската заплата...

Не се сещам за човек в България, който да не може да разкаже нещо негативно за здравеопазването, било за свой близък или за себе си. Отношение, не/компетентност, условия в болниците, информация, която се предоставя на болния, алтернативи, лечение на редки или хронични заболявания... Всеки ще има да каже по нещо, ако не е платил горните 1000лв или колкото са били към момента.

Всичко, което казвате и ти, Авторке, и Асялейн и според мен е така - затворени са германците, не са така комуникативни, не можеш да се лигавиш като с българи на купон, няма я спонтанността и т.н. и т.н. Но дали това да си намериш подходящ социален кръг ти струва повече от живота ти (съвсем буквално), да не можеш да купиш на детето си качествени дрехи, обувки, храна, раница за училище? Да не можеш да му организираш празници за рождените дни, защото 150 евро (оценявам наизуст) са ти непосилни да ги дадеш за това? Да диша мръсния софийски въздух (не е задължително, но сигурно няма да заживеете в Родопите)? Да те е страх да не го ухапе бездомно куче по пътя му към вкъщи? Да стъпваш в л*йна в градинките? Да не е видяло никога с какво играят връстниците му в по-развития свят, защото един Плей Стейшън струва почти 1000 лв, а в Бг имаш друг стандарт? Вместо да ходите в Ямайка, Щатите или Индонезия, средната почивка, която да можете да си позволите, да е в Гърция или Турция? Много още мога да изреждам, но не е това целта.

Аз само задавам въпросите, а всеки следва да направи избора за себе си.
За някои хора, гореизброените не са важни и са ненужни, дори вредни. Който както го разбира.

А защо трябва да сме патриоти в пвриод на относителен мир? Плащането на данъци е достатъчно според мен.

 Мисля, че доза патриотизъм в известен смисъл принадлежи към здравословното душевно състояние на човек. Да изпитваш чувство на принадлежност към нещо с което се идентифицираш, да пазиш привързаност към спомените си от родно място, да се чувстваш част от група хора с общ корен са важни за собствената личностна стабилност. Ето немците не са патриоти и виждаме как залитат по някакви откачени течения от рода на "Да спасим света", "Refugees welcome" , трейд феър и т.н.

Не прочетох цялата тема,но ще ти кажа как е при мен и ще се върна да чета.Живея десетина години извън България-отначало се чувствах като теб,някак си всичко ми беше чуждо,трудно,но не знам в кой момент всичко се преобърна-изградих навици,приятелства с други българи...Имах тежък период в живота си,в който се върнах в Бг за три месеца и тогава разбрах,че представата която съм имала е много идеализирана,вече аз не се чувствам по същия начин,с хората които съм била близка сме се разминали и там също се чувствам не на мястото си.
Говорила съм и с други хора,че това е цената,която плащаме-да се чувстваш чужд и на двете места.Това е и честа тема за мен и приятелите ми тук,но еднозначен отговор няма,все с нещо трябва да се направи компромис,просто трябва да си отговориш дали компромисът няма да е непосилен и да те кара да се чувстваш по-често нещастна отколкото щастлива,защото все пак 100%-овото щастие е непостижимо...

Не съм живяла в чужбина повече от 1 месец, така че съм натрапник в темата.
Струва ми се, че си зависи от хората. Ако редът и чистотата са приоритети - няма база за сравнение.
Ако си свикнал да се виждаш с родата и приятелите редовно - това вече може да те натовари и да ти се струва, че никога няма да свикнеш в чужбина.

chrissy, не съм сигурна, че неуредици в здравеопазването няма и в чужбина, чела съм тук мнения как за прием при специалист се чака...с месеци. Но наистина НЗОК се оказва ужасно неефективна и тук връзките и познанствата изместват реалния принос в пари. Вярно е също и че хората не искат да спестяват за такива неща и реват, когато се наложи да плащат, но виж - за голям ЛЕД тв и телефон дават на драго сърце.
Но си абсолютно права за екскурзиите в Ямайка, Малдивите и т.н. и за PS.
Аз лично съм донякъде интроверт, не се виждам и дори чувам с нашите всеки ден и мисля, че бъдещето на децата е по-важно от моя комфорт, но аз вече съм и на години, за младите социалният живот е важен

Chrissy,като цяло съм съгласна с теб,НО за Германия и безплатни "специалисти" аз също мога да говоря много.И тук играят парите,когато искаш качествено обслужване.Не винаги,но и в България не е правило.
 Качеството на дрехите в Германия не е кой знае какво.Марките тук също са на едни хубави цени,H&M за мен не са качество например...Мръсен софийски въздух определено няма да дишаме,но и Берлинският не е свежест
Понякога си мисля,че е по-добре да го подложа на висок риск от  ухапване от  куче,отколкото да  се успокоявам,че рискът да бъде пребит или изнасилен от поклонниците на Аллах,които тук се вихрят необезпокоявани с подкрепата на Меркел е малък.Не с едно и две деца се случи и то в кратък период от време.
За лайната в градинките ,тук ги има дори и на центъра около дръвчетата.От друга страна всеки ден почистват градинките ,проверяват съораженията дали са изправни.
Ямайка,Щатите изобщо не са ми блян.Аз още не съм видяла 7-те рилски езера,не съм видяла Пирин,не съм видяла много голяма част от България.Затова пък видях Швейцарските,Италианските,Австрийските Алпи.Ходих в дисниленд ,видях айфеловата кула,където бях най-безсърдечно ограбена и едва се прибрах   .И други места видях,сега съм решила да видя България.
 С това,което описах не иксам да противореча,споря или да се заяждам.Имаш право,така е,но нещата не са едностранни...Не мразете България,защото навсякъде си има минусите и плюсовете,зависи от къде искап да погледнеш.

Добре сте се справили с реализацията в чужбина, при това за толкова кратко време и с малко дете! И без първоначално владеене  на езика.
Най-ценното са  реализираната мечта и опитът, който сте придобили в чужбина. Сега можете да го приложите в България!
Така че вашият опит си има своето значение!

Интересно ми е да прочета такъв поглед към нещата. Оптимистичен е и ми харесва.
Аз самата бях оптимист за България и все още мисля, че можеш да печелиш добри пари и да поддържаш добър стандарт, да можеш да посрещаш непредвидени разходи и т.н. Но освен в ИТ бранша и оценката на риска, другите добре платени области, според мен са единици. Говоря и с родителите ми, които са в разгара на кариерите си / работния си живот и имат по-меродавно мнение от мен за България, а и в съвсем различни браншове. Те потвърждават това.

Красива е България, така е, много има какво да видиш, сякаш едва наскоро хората го осъзнаха и фб потъна в снимки на знайни и незнайни хижи. Което е чудесно.

Това, което не мога е приема аз обаче, е негативизма. Толкова намръщени хора, с толкова измъчени погледи, не могат да се зарадват на цъфнало цвете, на хубавото време (защото си го имат постоянно ), на това да седнеш да пийнеш една бира пред Народния и да ти пече слънчице, да гледаш окосената тревичка.... Тези хора все едно гледат през всичко позитивно, сякаш е прозрачно, не оценяват нищо, все някой друг им е виновен. Все някакви далавери се въртят, само и само да не работиш от 8 до 5, а който пък случайно работи така, сякаш за друго не му е стигнал акълът...
Изключително потискащо ми влияят разни посещения или срещи с роднини или по-далечни познати, които преди не съм въприемала така...

И това как една държава не дава на децата си дори адекватно образование (дори не споменавам спортни зали, разни позволими занимания като в тукашните ферайни и т.н.)... cuckoo засегна темата вече.
Не знам.

Много идеализирано представяне на едната държава.
А другата е оплюта безобразно.
Не всичко и на двете места е цветя и рози.
Но в България не е толкова зле живота.
Хората не са такива мизерници.

Да за това съм съгласна.Винаги първата седмица в България ,когато си дойдем,адски се дразня на обслужването.Служителите се държат с клиентите си така сякаш те са им виновни за нещо...Нацупени и сопкащи се.Каквото и хубаво да посоча,някаква хубава промяна все се намира някой ,който да е опаки и да оплюе нещата..Много сме черногледи и изобщо не мили и учтиви.Не ми харесва и тази важност на българите,която си предават.Всичките са патрони.Всички много важни.Сложила изкуствената коса ,късата пола,нацупила джуки и вече "Коя съм аз",а няма 50ст. за кафе в джоба.Това и аз не харесвам и само у нас го наблюдавам.
 Гледам да странича от подобни хора,въпреки че други вече рядко се срещат за съжаление...За щастие нашата среда си е още там.Всички са с добри професии и не смятат да имигрират.Почти де..някои се изнесоха.Разбира се аз с моята професия,а и съпругът ми тук сме по-добре възнаградени от колкото бихме могли да сме в България,но пък .... пак ,ще живеем добре.Няма да е чак толкова лошо.Пък и смятам да развием и нещо странично.Дано успеем.

Аз бих посъветвала авторката добре да си помисли.
Пред са поне два примера на хора, които решаха да се връщат, разпродадоха всичко и ... се върнаха.
Едните след две години и половина, другите едвам изтраяха една година в България и се върнаха.

Както някой по-горе каза и аз отначало се връщах всяка година по 2 месеца в България, като постепенно намалявах времетраенето и прескачах по някоя гозина.
Не бях се връщала няколко години и като последно се върнах тази година още на третия ден ми идваше да си взема самолета и да се връщам обратно.
За десет години не са се променили разбитите тротоари, намръщените хора, манталитета...
Да не говорим, че цените за мен са по-високи от северноамериканските, а качеството на продуктите по-ниско.
Навсякъде се плаща в брой и тове ме изнерви ужасно, пространствата малки, а много хора...
Много малки магазинчета с едно и също вътре, с не повече от 2-3 бройки от даден артикул и т. и т. н.

Аз да си кажа - братовчеда на ММ е в Германия, но е в едно селце, всички се познават и голям купон си правят понякога. Т.е. - имат си добър социален живот.

Аз пък съм доволна от здравеопазването в БГ с малки изключения.
Социалния кръг ни е ок, дрехите, обувките, рождените дни.
Само образованието ме дразни доста, но доколкото знам никъде не е перфектно. Пък и за висше има хиляди възможности за чужбина.
Плейстейшън не искам и да виждам.
Може още маалко, но и аз мога да започна целодневна работа.

Средата си е среда, но в ежедневието се сблъскваш и с тези с екстеншъните и джуките, нерядко са висшестоящи, по-добре заплатени или зависиш от тях.
Количествените натрупвания знаете докъде водят. Нищо чудно, че сме черногледи и намръщени след повечко години борба с някоя порочна система или общуване с гореописаните.

Не съм се върнала, но ме измъчваха същите мисли като твоите, дотам, че мислех дали да не си остана направо. Мечтаех да се връщам, тормозех мъжа ми с разговори за това постоянно.
При прибирането лятото бях в еуфория първите 3 седмици, опитвах се да не сравнявам. След това като тръгнах по институции и ми се понатрупаха впечатления...сравнението е неизбежно, дори да не го искаш.
Сега съм заредена да стоя още в чужбина, възможно е след някой месец пак да мисля обратно.
Истината е, че завръщането също не е лесно, след като си живял навън, поне за мен свикването обратно ще е доста трудно, а непримиримостта - голяма.
Както са казали - ако мъжът ти е съгласен, можете да се върнете, щом и в края на престоя си се чувствала така. Аз лично съм много изненадана от себе си в същата ситуация, трябва добре да се обмисли и да сте готови да се справите със завръщането.

Абе не е чак толкова черно или бяло всичко. В Берлин също в някои квартали е кучешко л**** до кучешко л****. Отделно дори в ресторант с най-евтино основно над 30 евро се плаща само в брой. А колко са "любезни" някои продавачи... Тези проблеми не са ексклузивни за България и не би трябвало да са причина за решение. Здравеопазване, реализация, социален живот, образование и т.н. - това да причини.