Завърнали се от чужбина

Не мисля, че всички се връзват точно на мармотите. Но има и будали, които им се връзват.

Аз съм в чужбина и нямам желание да се връщам,но ми попадна тази статия за САЩ и искам да попитам дали е вярно? Все пак става въпрос за учител,дефакто държавен служител и не е като да може да се продава по-скъпо и да договаря условия?
https://www.google.com/amp/s/nypost.com/2019/05/10/teacher-battl … n-substitute/amp/

Всъщност стана ми интересно в САЩ учителите държавни служители ли са, работещи при едни и същи условия, регламентирани в закон /това си мислех, че не така/, или също си договарят условията на труд, като останалите професии и те варират в зависимост от щата, града и конкретния работодател - учебно заведение?
Досега това, което съм чувала от преподаващи у нас американци е, че и там като учители си се договарят и условията са различни в различните училища.

Лично аз вече споделих, че за целите на обективното информиране това е излишно и противопоказно, поради изключителния субективизъм на личните мнения по въпроси, като "Там е хубаво/лошо, за разлика от еди къде си.".
Единствена основателна причина, поради която човек повдига подобни въпроси, е да валидира собственото си решение, като се успокои, че има и други като него. А такива винаги ще има, за кажи - речи всяко решение. Което, разбира се, пак не решава личния му проблем.

Съгласна съм, че в повечето случаи се връщаш бързо на земята, защото си надценил едно или подценил друго. Има само едно "но" тук, според мен, и то е силата на мечтите и на амбицията. Неписаното правило, че целенасочени усилия в правилната посока водят до успех. А за да стане това, първо трябва да си повярваш, да си представиш, че можеш повече, да се "надцениш", ако щеш.

По обективни показатели, за няколко години в Германия постигнах повече от хората, с които тръгнахме наравно (т.е. други българи-студенти тогава) и изпреварих постиженията на някои българи, останали в България и на възрастта на родителите ми. Това на чисто обективна и измерима база.

Субективно се гордея с това, което постигнах, имам уважението на хора много нива над мен и мнението ми се чува и търси. Също субективно, но аз се чувствам щастлива.

Всичко това стана обаче едва след като си повярвах, че мога, обратно на всички близки около мен, които ми казваха, че това няма как да стане.

Да, в свободното си време, освен да чета бг мама 😃, чета и специализирани и финансови издания, докато повечето ми познати-българи обикалят заведения, планини или въртят кръгчета с колелото. Кой каквото му е на сърце. Моите хобита до едно са на закрито, примерно, от къщи се извършват и обикновено са съзидателни, а не спортни (не, че е лошо нещо спортът, де).

Съдейки по моя кръг познати, който, разбира се, не е представителен, се потвърждава това, което казваш - масово хората си казват, че искат да направят нещо си, обикновено покупка на жилище, намиране на по-добра работа, по-големи проекти някакви, но никой не желае да излезе от зоната си на комфорт и да го направи. Подценява се бъдещето - не се заделят пари, не се вкарват в някакъв вид подсигуряване за по-напреднала възраст, не се търсят работодетели, предлагащи добри модели за периода на майчинство (тук само за жените говоря, де), не се инвестира... Обаче партито върви, алпийските езера се обикалят всяка седмица, ски-курортите са познати места, а заведенията всички ги знаят по-добре от мен.

Разни хора, разни идеали.
Та, много думи изписах, но вкратце, в 80-85% от случаите си права, и все пак ги има и другите 5-10-или-колкото-там процента.

И в България и в чужбина могат да се видят българи в различна светлина, но като цяло по-голямата част изпадат в някакви крайности.
Има хора, които харчат повече от колкото взимат цял живот, винаги са със заеми и все малко не им стига за да са добре. Може с годините да са започнали да взимат в пъти повече, но все еднакво не им стигат.
Живеят си живота, все едно е последния ден/седмица и дори повтарят разни фрази, носи си новите дрехи, един живот имам и т.н.

Има друга група която е точно на другия полюс, спестява се цял живот, не 1-2-3-5 години или докато намерят мечтаната работа и купят мечтания имот да се подсигурят, после идва ред на едното дете, на второто, че дори на внуците.
 Каквото и да постигнат се иска още и още, като в един момент живеят само за да трупат и все повече искат и поне за мен тази амбиция в един момент преминава към алчност.

Успокояват се, че щели да живеят когато се пенсионират или когато  имат ХХХХ хиляди и ХХ имоти, само че този момент никога не идва и често така им свършва живота.

Обичат да дават примери как немските пенсионери започват да живеят и пътуват когато се пенсионират, ама има една подробност, че никой не гарантира на никой, че ще е жив или че ще може да пътува и живее, дори да му се иска един ден.

Има и по средата, но поне за мен те са най-малко, повечето ги избива нанякъде.

В чужбина хората не са толкова обвързани с децата си и внуците, не треперят над тях докато са живи или поне не толкова явно.

да добява също, че учителско място многооо трудно се взима


[/quote]

Съгласна съм, че в повечето случаи се връщаш бързо на земята, защото си надценил едно или подценил друго. Има само едно "но" тук, според мен, и то е силата на мечтите и на амбицията. Неписаното правило, че целенасочени усилия в правилната посока водят до успех. А за да стане това, първо трябва да си повярваш, да си представиш, че можеш повече, да се "надцениш", ако щеш.

По обективни показатели, за няколко години в Германия постигнах повече от хората, с които тръгнахме наравно (т.е. други българи-студенти тогава) и изпреварих постиженията на някои българи, останали в България и на възрастта на родителите ми. Това на чисто обективна и измерима база.

Субективно се гордея с това, което постигнах, имам уважението на хора много нива над мен и мнението ми се чува и търси. Също субективно, но аз се чувствам щастлива.

Всичко това стана обаче едва след като си повярвах, че мога, обратно на всички близки около мен, които ми казваха, че това няма как да стане.

Да, в свободното си време, освен да чета бг мама 😃, чета и специализирани и финансови издания, докато повечето ми познати-българи обикалят заведения, планини или въртят кръгчета с колелото. Кой каквото му е на сърце. Моите хобита до едно са на закрито, примерно, от къщи се извършват и обикновено са съзидателни, а не спортни (не, че е лошо нещо спортът, де).

Съдейки по моя кръг познати, който, разбира се, не е представителен, се потвърждава това, което казваш - масово хората си казват, че искат да направят нещо си, обикновено покупка на жилище, намиране на по-добра работа, по-големи проекти някакви, но никой не желае да излезе от зоната си на комфорт и да го направи. Подценява се бъдещето - не се заделят пари, не се вкарват в някакъв вид подсигуряване за по-напреднала възраст, не се търсят работодетели, предлагащи добри модели за периода на майчинство (тук само за жените говоря, де), не се инвестира... Обаче партито върви, алпийските езера се обикалят всяка седмица, ски-курортите са познати места, а заведенията всички ги знаят по-добре от мен.

Разни хора, разни идеали.
Та, много думи изписах, но вкратце, в 80-85% от случаите си права, и все пак ги има и другите 5-10-или-колкото-там процента.

[/quote]

не стана много ясно, какво точно си постигнала

И какво значение има какво точно е постигнала?
Може да не иска да споделя толкова лична информация, защо е толкова важна конкретиката? Жената се гордее с това, което е и аз лично уважавам такива хора, които са намерили мястото си и са съумели в чуждата държава да се докажат и развият. На мен не ми се получи, не ме е срам да си го призная и затова и се върнах.

Професионален успех, занимава се с финанси, уважавана е от хора, много по-големи от нея на години. Не е нужно тук да има детайли. Просто се е справила добре с много работа и лишавайки се от обичайните за възрастта ѝ развлечения.

Доколото разбирам Германия. Което още веднъж потвърждава, че тази страна е действително добре уредена. В комбинация с упорството на жената е дало резултат.
Всеки човек има право да е горд с постигнатото.

Това е лична история, не статистика. Аз предпочитам такива,  хареса ми. Явно потребителката има предвид, че нейното стечение на обстоятелства би могло да се реализира и при други хора. Но трябва и от някои неща да се лишиш. Наготово явно няма да стане.

За мен лично е интересно там ли е учила и средното си, и висшето си образование или е заминала по-късно, за да работи/преквалифицира.

Е то не е ли очевидно, че по-значимите успехи стават с много усилия и лишения на правилното място в желана посока. Ако разчитат само на късмет най-вероятно ще си останат само с мечтите за това какво са искали да бъдат.

Защото за мен успял човек е този, който е създал хубаво семейство, здрави и щастливи деца и има много ,много приятели, с които да "обикаля всяка седмица алпийските езера"...

Ти току-що закла три четвърти от гениите и хората, променили живота на човечеството, като неуспели...

.....


Статистиката е много полезно нещо, но човек трябва да може да я чете адекватно, включително и да е надясно, че тя има и своите ограничения.

Подобни на горните заключения няма как да се направят на базата на приложената статистика за средните нива на платените почивни дни в Щатите. От тези данни не може да се направи и извод дали хората с много по-малко платени дни отпуск са 5%, 10%... 40% и повече процента. Не може да се разбере и колко точно среден брой дни платен отпуск имат мнозинството американци. На практика тези данни нямат особено практическа стойност за един обикновен човек, търсещ да се ориентира какво може да очаква за себе си. Това са обобщени данни, които имат повече смисъл от макроикономичекси гледна точка, за да се сравняват отделни държави. За един обикновен човек по-практическа насоченост биха имали данни в по-стеснен кръг - касаещ отделен щат, отделна икономическа сфера, професия, длъжност и подобни.

А пък личните споделени примери също могат да има своята полза като допълнение към осреднените стойности. Защото средните стойности няма как да те ориентират за отклоненията около нея в едната или другата посока. При липса на конкретни статистически данни, които да ти покажат диапазона, в който могат да се движат реално платените дни, споделените лични примери дават допълнителна информация. И колкото повече примери по-добре, разбира се. И от двете страни на средата.

Респект към теб и написаното!
Не при всеки се получава, още повече че много хора искаме "получаването" бързо, аз бях от тези.

За себе си мога да кажа, че първите 2 години не бях  наясно, какво точно искам, как го искам и пр. Един ден исках да се връщам в България, на следващия не толкова. Ние дойдохме с бебе на 1 годинка, а това само по себе си, неимоверно усложнява цялостната картина.
 Положителното в нашият случай беше, че  съпругът ми е с търсена професия и практически, докато аз си стъпя на краката, той беше водещата сила.
Както и да е, тук сме вече 15+ години, работещи, харесващи професиите си, установени и живеещи нормален живот.
За мен тук е "у дома"

Като не дава усреднени стойности, какво дава тази статистиката? Точно тях дава и то по няколко показателя - години стаж, работници в организацията...
Потретям - много ясно, че при липса на закон, който гарантира минимални размери, отклонения има всякакви. То у нас  дето сме уж със закон, е пълно с хора, които реално не си ползват 20-те дни годишно, попълват фиктивни молби и си работят. Какво остава ако нямаме закон. Смятам, че е толкова естествено, че няма смисъл да се обясвява даже.
Ако човек с близо 20 г. стаж няма платен отпуск в САЩ, то е нормално да се допусне, че има и причина. Хората сочат най-често срещаните такива - нелегален престой, нелегална работа, нискоквалифициран труд.
И да, не е вярно според данните, че за определен брой години стаж отпускът е седмица. Средният, според тях, е друг. Не четох тук някой да твърди, че братовчедката лъже. Но тя не е средната норма. Това се твърди и то е вярно. За да излиза от нея, има и причини.

Аз намерих подобни данни в уикипедия с търсачката на английски за САЩ,  като имаше усреднена норма и за останалите държави. Не видях някой да цитира по-различни.
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_minimum_annual_leave_by_country
Ето и на български:
https://www.investor.bg/sviat/6/a/plateniiat-godishen-otpusk-ne- … -do-30-dni-52176/


...
Ето едни резултати по темата, за когото е интересно:
https://money.bg/macro/v-koi-strani-godishniyat-otpusk-e-nay-dal … -e-balgariya.html

https://www.timetecleave.com/leave_entitlement?sLang=BG

https://www.economic.bg/bg/news/4/balgariya-sred-stranite-s-naj- … -otpusk-v-es.html

Не исках да досаждам с детайли, понеже съм ги споменавала в темата за виШУ в Германия. Училище завърших в България. Висшето започнах в София, в немския факултет на ТУ (нз има ли го още), не ми беше възможно да замина директно за Германия по финансови причини. Заминах чак след 4-ти курс и останах.

Не се занимавам с финанси, чета понякога някакви финансови вестници и статии, за да следя определени пазари и законови промени, които ме касаят. Иначе си завърших машиностроене, с това съм се и занимавала винаги. За времето досега, видях различни браншове,  занимавах се и с технически въпроси, до степен от мое недоглеждане да зависят животи, минах и през икономически/финансови дейности, научих много неща, новите хора, с които се срещам, често се чудят откъде знам това, което знам.

Но най-вече се научих да чакам, нямах го това качество. Да изчаквам подходящия момент, да договарям условия, да влияя на хода на събитията с действията си... Пораснах, професионално и в личен план, и мисля, че в България това нямаше да се случи толкова бързо, ако изобщо. Всъщност, професионално погледнато, нито някога сме имали такива технологии в България, нито в следващите 150 години ще имаме.

Към РичиРич: Съжалявам, за мен да родиш дете не е "успех". И в Столипиново раждат, нали? И те ли са успели? Дали ще се роди здраво, също не зависи на 100% от родителите, така че здраво роденото дете е нещо прекрасно, но не приписвам това като "успех" на майка му на 100%. Нямам нищо против някой да го вижда така, просто за мен не е.