Завърнали се от чужбина

Лекинко и спокойно само. И без "капиш". Ти не си всички емигранти. Радвам се, че разяснихме, че твоето не е точно най-често срещаната картинка. В твоя случай да, разбирам, че няма сметка да си оправяш разни неща в "Бг". Но ти се опита да ми кажеш, че общо взето не се постъпва така.

Върнах се! от "от много добре"  уредена държава Скандинавска Хубаво ми е!!! Не съжалявам изобщо! Много сме различни като култура, отношения, комуникация... Не беше моето място!  Често си мисля обаче, че аз се върнах не защото аз го реших.... такива катаклизми стават в семейството ми, че ....просто Господ ме обича и ме "върна" за да съм с най-близките ми хора в последните им дни. Преди да се върна, не знаех, че това ме очаква..

Това са пълни глупости....нямал си защото не си работил нормална работа.
Има обезщетение за безработица , но се изискана да си работил определено време и да си си плащал осигуровките. Начислява се на база на заплатата, като максималното е около $1200.
Данъчни облекчения имат само хората с ниски доходи.
Почивните дни -зависят от компанията- например моите са 10 +2 плаващи, ваканционните дни се изчисляват на база на трудовият ти стаж по специалността -аз съм с 6 седмици.

И независимо от всичко това, догодина се прибираме за постоянно в България.

Между другото за Канада посоченото не е вярно. Зъболекарските застраховки са с лимит - около $1500 година, което покрива много малко неща , очила -зависи от застраховката -1чифт на две години, пак до определен лимит, чакане в спешно -6+ часа. Преглед при специалист - между 3 месеца и година.

Моят рекорд е 8 часа чакане в спешното отделение на детска болница в Стокхолм с двегодишно дете с температура 40 градуса.

Темата не е ли за завърнали се от чужбина, а не за живеещи там и надцакващи се коя е по-по-най? Хайде разменяйте си на лични впечатленията и си мерете....пломбите, че тук стана досадно за четене.

Тая тема всяка сутрин ме разсмива. Има един цитат от стар филм - "и ние ядем бонбонки тик-так и пушим цигари кент". И ние сме пътували и пребивавали в чужбина, ама беге емигрантитът дори в епохата на свободното придвижване и безвизовостта си мисли, че рупаме доматите с колците... та така...

темата е за завърнали се от чужбина , а не за продължаващи да  живеят в чужбина - за тези има теми "по държави"

Аз не съм се завърнала от чужбинско, но в темата засега сметам да стоя. Имам от месец време нов колега, прясно завърнал се. Така че имам какво да мъдрувам по въпроса. За съжаление пак допълвам наблюденията си за Англия.

на място си

След 2,5 години в София, все още не съжалявам, че се върнах след 15-16 години в чужбина като това са годините в които не съм бил ученик-студент и може да се каже, че  са били първите ми съзнателни години в реален живот.  
Моето връщане не беше по-желание и носталгия или поради някакви екстремни фактори със семейството, а поради факта, че в страната която пребивавах-Испания си е зле от поне 6-7 години и няма много изгледи да се оправи.

Не бях живял в София, от Варна съм, но там вече не бих живял и директно реших да се пробвам в София.

Най-много ме дразнят следните неща тук:
 Факта, че голяма част от българите тук са криви, недоволни за всичко,  трудно дори поздравяват във входа на блока и редовно обяснявам на дъщеря ми, че след няколко поздрава и липса на отговор трябва да спре да поздравява и тя, което е нещо супер странно за нея.
Незачитането на всякакви дребни  закони и правила, било от карането на автомобил, паркирането, та до едно пушене по заведенията, само ние в България масово  не можем елементарни правила да спазваме.

Наличието на огромни комплекси и гледането какво има другия, какъв телефон, дрехи, кола и дори от къде е, от кой град и дори кой квартал е, всичко това е на невиждани висоти, като за някои е двигателят на живота им.
В Европа и в развитите страни никой не ги забелязва тези неща, камо ли да се коментират и говорят постоянно.

Реалната липсата на инфраструктура, мизерия по улици, разбити тротоари, коли по тях, мръсни  обществени места, общини, агенции, болници и пр., супер неадекватни и криви държавни служителки по същите места и т.н.

Гледам да си ограничавам срещата с всякакви такива дразнители и за сега успявам горе-долу.

За сега ще седим тук, може някой ден пак да се махнем, ако ни стегне много шапката.
Това ми е виждането и изводите до сега, не искам да споря с други хора, за които сигурно ще виждат нещата по друг начин и ще се пробват да ме убеждават, че не съм прав.

Това с поздравите и въобще с отношението наистина е натоварващо.
Както казваше един познат "първите три дни в София се отучвам да казвам Добър ден на когото срещна, после първите три дни след като се върна трябва наново да свиквам да подравявам всички."

Това с липсата на поздрави в София е нещо, което се знае от години, да не кажа десетилетия. В нашия блок са 8 етажа по 3 апартамента, 5 входа. Ново строителство. Разбирай не е като да се познават от 19 години. Но щом те види на стълбите - значи трябва да ти каже "Добър ден" или "Здравейте". Мисълта ми е, че това с поздравите си е малко софийска дрисня. Даже да имаш желание да е инако, другите като не ти отвръщат, в един момент и ти ставаш неволно като тях. И е те така плъзва по целия град.

Брат ми като дойде на гости (аз живея в Пловдив, той в София) чак се стряска. "Вървя си, казва, умислил съм се и изведнъж един човек ми каза "Добър ден"". Смяла съм се с глас.

Гледането в чуждите дрворища, паници и вдовици е точно така. Ни сме си малък народ, гледаме се. Ама вие никакви специфики на народопсихологията ли не смятате, че трябва да има?
И мен не ме кефи дето италианците и французите се целуват като гламави, но какво да ги правим - тяхна си специфика. Нека си я има.

Не е само в София, във Варна е абсолютно същото, може би в малки градчета е друго вече.

А на другия въпрос, пак пояснявам, че това са мои виждания и изводи на завърнал се.

Абе къде как са свикнали хората. Това да е проблемът.
Инак и на мен не би ми харесал подобен темерутлък. Та то на българина това му е хубавото - сърдечността. Ако и нея загуби...
Преместването в София от гледна точка на работа може би е добре. Но инако не. Ти си знаеш.

Иначе виж как си се изразил. Със сигурност е неволно.

Но щом инстинктивно използваш "да се махнем" значи не свързваш тази страна с нещо положително... Дано успееш наистина да заминеш отново. Такива хора само агонизират тук.

Кое е нещото което ви задържа тук и ви харесва?