Завърнали се от чужбина

Майкъл Мур е тежка либерална пропаганда, което не значи, че съвсем не почиват на факти филмите му и че не са талантливо направени (някои от тях).
Всъщност сега се сетих, че участвам в англоезична фб група за пътувания в Гърция. Понастоящем с 22 000 и нещо членове, голяма част са американци от всякаква възраст, класа, пол и занятие. Средната продължителност на почивките им до гръцките острови - с презокеански полет и т.н., нали, е десетина дни. Има и по 30-40, но това е много рядко и често са пенсионери тези.
И пак да кажа, че американците, които пътуват на почивка до другия край на света, са изключение, а не правило.

Не е фръцкане, обясних, че твърдението за 18 години работа и 1 седмица отпуск не е вярно.
Сложих и данни от Сенсус, защото моите са субективни

Би ли ми обяснила как емигрант успява с сили? Изходи от позицията - отиваш в страна където никой не те познава, никой не знае какво можеш и не те чакат с червеният килим.

Да, оказва се неуместно да споделиш какво те информира първата ти братовчедка. Срамно е някак, неуместно. Само от първо лице. Пък ако ще да е украсен свят.
Да, нискоквалифициран служител е жената. Не е умна и красива. Но не е и нелегално работеща.

Темата общо взето може да се обобщи дотук горе-долу със следното:  можете да се завръщате в България, но и навън е прекрасно. Или ако на вас не ви е прекрасно, значи или сте нелегално работещи, или не умеете да се продавате. Инак животът никак не е лош. Всички неща, които слушате за отпуски, здравеопазване и пр. са недоразумения, случили се на неудачници.
В България ви чакат намусени сънародници, разбити тротоари и железни пломби. Така че решението за връщане може би наистина трябва добре да се обмисли, защото светът навън определено е по-усмихнат.

Два пъти поглеждах заглавието на темата, че не бях сигурна в коя тема чета.
Защо не се надцаквате и си мерите почивките на ЛС?
Започна се от пломбите, стигна се до почивките, ами отворете си тема и си избивайте комплексите в нея, тая е за друго.
Или поне беше.

  Аз пък ще пиша по темата.
  Живяхме в Англия 3 години, прибрахме се преди година и малко. Заминахме, най-вече за да разнообразим, без конкретни планове. Имахме прилична работа в България, но ни се искаше да сменим обстановката.
  За мен, живеенето в чужда държава между 20 и 30 годишна възраст е много добър етап от формирането на човек. Дава различна гледна точка.
  Общи взето, след първоначалната еуфория от новото и различното, от новите познанства и т.н.,  осъзнахме, че все пак не е нашето място. Предпочитаме да отглеждаме децата си в България.
 Няма конкретна причина, да се върнем.  Някак на подсъзнателно ниво взехме решение. Както се оглеждахме за  къща и условия по ипотека, след месец планирахме преместването си в България.
   Смея да твърдя, че сме адаптивни и понякога взимаме импулсивни решения, но тогава още нямахме и дете.
  Нещата в България се развиват съвсем по план. Аз забременях, ММ бързо си намери добра работа. Живеем си в родния град, повечето ни приятели са си тук, някои също завърнали се наскоро. Все още не сме си намерили подходящо жилище, но иначе всичко е добре. За сега сме по-щастливи тук.
  Лоши и хубави неща има и на двете места. Предпочитам българското здравеопазване, въпреки че в Англия имах и частна застраховка. За зъболекарите там не ми се говори, цените не бих казала, че са непоносими, но ме изумява желанието им да вадят зъби. Може би аз не попаднах на добра клиника, ходих в две и в крайна сметка предпочетох българската си зъболекарка. С фризьори също имам много лош опит.
  Администрацията им е... да не ти се налага да чакаш отговор. Още си чакам един документ, вече над година. Иначе е приятно, как всичко се случва онлайн, въпроса е колко ще чакаш за отговор.
  За да си платим данъка на новата квартира, чакахме отговор от общината над 6 месеца. Накрая дойде, с приканване да си платим забавените данъци .

3г. някъде е много малко време за да се почувстваш, че там ти е мястото. Това съвпада с розовия период на големите очаквания и бавния процес на първоначална адаптация, големи усилия, значими различия с там откъдето идвате, сравнително ниски доходи, липса на достатъчно свободно време, ваканции, приятели и т.н. Моите наблюдения са за минимум 5-10г. докато човек си стъпи на краката и да привикне с различията дотолкова, че да успява да игнорира негативите и да се възползва максимално от позитивите защото идеално място никъде няма, а идеализираните очаквания с индивидуалната реалност често много се разминават.

Не знам историята на братовчедката, но за протокола ще кажа, че съм виждал десетки пъти българи да лъжат- не да преувеличават какво работят, колко взимат, къде и как живеят  и т.н. и то включително роднините си.

Кога без да искат  послъгват, кога заради благородата лъжа(да не се притенсявали за тях), но дори хора едвам изкарващи месеца и живеещи по 5-6 в апартамент години наред съм ги слушал как разказват на родните си колко са добре и колко охолно живеят.
 
Та се получава една доста измамна картинка, която се бетонира след лятното прибиране и изхарчване на всичко що е събрано, черпене, пиене  и пръскане на пари.
След това започваха пак на хляб, кренверши и бира до другото лято. Това не са единици, а масово явление, осбено преди 2004, когато не бяха легални повечето.
Та дори на някой и роднина да му говори и разказва, никога няма как да е 100% сигурен в прямотата.
Аз точно за това отидох на времето, основната причина беше да видя аз лично  как е там, понеже всеки си разкзва от неговата гледна точка, като едни украсяват много, други пък си лъжат дори.

Изключително съм впечатлена от прочетеното в темата. Най-вече от трансформациите на образа, които предлага емиграцията в САЩ- даскалица по математика, заминавайки за САЩ, внезапно се оказва икономист.

Визираш мен, за твое сведение имам следните дипломи
- учител по математика и физика-магистърска степен
- икономика и управление на търговията -бакалавърска степен
-маркетинг и мениджмънт - магистърска степен.
С първото си образование нямам и ден стаж....и трансформацията е от България
О излъгах, за първото, 2години съм била учител в българска училище в Канада, но е било на доброволни начала и не го броя.

Та не ти се получи, давай с нещо друго.

Това е по-скоро типично за бачкаторите,които живеят/работят в чужда държава от Европа(основно Германия и Испания),не защото плануват бъдеще там,а защото искат бързо трупане на пачка,с която в Бг да се цакат пред Станчо и Драганчо колко много имат.

3 години и на мен ми се виждат много кратък период,за да се стигне до категорично "това не е моето място".Още повече,че сте били млади и без деца.

  Може и да е кратък периода, ние не сме си поставяли за цел задължително да оставаме там. Беше за опита и каквото стане. Решението за дете също наклони везните.
  В крайна сметка нищо не пречи да се върнем или да се преместим на друго място. Вярно, че детето предполага повече планиране, но докато е още малко, мисля че едно преместване не е голям проблем.

Странно - сам казваш, че преувеличаването, къде с малко, къде с повече, съществува. Не е явление, измислено от мен за целите на спора. Преувеличаванката между приятели може би е безобидна. Но във форум дали?

Почти всеки, тръгнал да мисли за чужбина, ще погледане поне от любопитство какво пише из интернет пространството. Вероятно бързо ще стигне до теми като тази тук. И така лесно се създават големи очаквания. Извинявайте, но този форум познава десетки семпли домакини с измислени светове. Не само за живот в чужбина, а изобщо.

Същото е вярно и с обратен знак. Личният провал в чужбина, после може да бъде представен като минус на самата страна. Изобщо бъркочът от измислици (или леко доукрасени неща) на никого не помага.
Така че по-спокойно. Всякакви аргументи и мнения има. Въпросът е да се сравняват съизмерими неща и по-масови явления. Редки изключения като примери на свръх успели или пълни лузъри не помагат много да се избистри картинката нито за този дето се кани тепърва да заминава, нито на онзи, замислил връщане.

LeClerc,аз лично позачитам другите публикации на потребители, които са свръх нападателни при спор. Ако е малко ще кажеш "цветен му е изказът на човека". Но вземе ли съвсем да излиза пяна на устата... нещо не е съвсем наред.

Това сериозно ли? Някой, който се готви да предприеме толкова сериозна стъпка в живота си ще разчита на подобна "информация". При толкова много официална информация за стандарт на живот по всякакви показатели включително и по браншове и професии да разчиташ за оформяне на очаквания от анонимни индивиди с неясни професии и обстоятелства е меко казано несериозно. Дори на нашата малка уличка от само двайсетина къщи има цялата палитра от безработни до хора със седем цифрени доходи и всеки би имал своя версия за живота тук. Как да обобщавам за целия град, провинция или пък за цялата държава. Затова говорех за индивидуалната реалност. Ако трябваше да си изграждам очаквания щеше да е най-много чрез официалните статистики за моята професия за града в който заминавам само като груб ориентир какво мога да очаквам след N години усилия на себедоказване и израстване. И това всичко само относно доходите, а те са много малка част от цялото уравнение показващо дали там ни е мястото.

Ами да, сериозно. Някои разчитат на официални статистики, други се интересуват от споделения опит на хора, минали вече по този път.

И когато петима души ти споделят пет различни версии, понеже личният опит е нещо строго субективно и не ти решава точно твоя личен въпрос, на кое ще се осланяш?
Лично за мен липсата на обективна информация - дадена от официални органи и статистика, не би ме накарала никога да се вържа на лично споделени основно емоционални истории. А пък споделени из нета - съвсем. Където всеки е анонимен и може да лъже и маже или най-малкото да преувеличава яко или да неглижира определени факти.
И, което е по-важното в случая и бе упоменато многократно - това, което се е стекло като обстоятелства при един, изобщо не може да е основа за изводи. Това е антилогично. Дори за индуктивен подход се изискват много повече примери, за еднакви обстоятелства, които да са изследвани така, че да не е налице основание за съмнение в дадената за тях информация. Това с една братовчедка никога не може да се получи. Не може да стане дори с 4-5 души. Това си остават просто едни откъслечни примери и толкоз. Даже и да са обективни дадените от тях сведения.
Да не говорим, че повечето хора са крайно субективни и всячески се стремят да валидират правилността на личните си решения. Което реално води до там, че "чуват" и "виждат" само онези примери, които им импонират на идеите. А останалите обикновено са склонни директно да отхвърлят като невалидни. И от там стигат до погрешни обобщения и изводи.