За или против епидуралната упойка?

Раждала съм с упойка и въобще не спеше много и нямаше никакви проблеми с храненето.

Юни месец т.г родих в частна болница с епидурална упойка. Анестезиоложката е една от най -дибрите в БГ , затова не се притеснявах. Леко неприятно е усещането докато я слагат ,но не е чак болезнено. Сложиха ми я на 3-4 см разкритие.  Усещах контракциите, но бяха поносими в среавнение с това което беше преди да ми я сложат!
Раждането се усеща, да не си помислиш, че само ще излезе . Пускат лекичко от упойката, защото трябва да си активната част в раждането и ако пуснат повече няма да може да напъваш правилно и ще бавиш процеса. След 5 напъна се появи моето слънчице. Имах епизотомия, и благодарение на упойката не усетих шиенето, защото иначе нямаше да издържа.
Аз бях много против всякакви упойки, НО имам нисък праг на болка, също така бебето си беше големичко и щеше да ме боли(не че от по малко не боли де) много разговарях с АГ , той ми разясни какви са плюсовете и минусите и в крайна сметка решихме да си искам упойка. НЕ съжалявам!! Сещам се за раждането и го свързвам с една прекрасна емоция! Екипа беше много адекватен , и много добре си води раждането доктора ми, тва са глупости дето ги пишете по нагоре!
Бебщо нямаше никакви проблеми нито със съня нито с храненето. Даже напротив, от първите дни не е по спането и си хапва с кеф. Както и аз нямах проблеми с кръста.
Все пак живеем в 21век и жените не сме животни да търпим толкова силна болка. След като има как да си я спестим няма причина да не се възползваме.Едно време са нямали такава опция и са се мъчели адски!

Аз не робувам на "естествения ход на нещата", защото той е водил до много смъртни случаи, включително до това жена изтощена от болките и продължителното раждане да не може да напъва и .... край. С естествените методи говорим. Не забравяйте високата смъртност с естествените методи. А и като ходим на зъболекар също не ни дреме за естествения ход на нещата, искаме си упойки за кариеси, нали? Защо приемаме, че на зъболекарския стол не трябва да ни боли, а в родилната - трябва? Именно заради старите отживелици "майка се става трудно", всички истории "и като ми почнаха болките и се замъчих три дни" "с толкова мъка те родих, пък ти сега...". А аз какво да кажа, като хич не ме е боляло раждането.  Нямам покъртителни и драматични героични истории за разказване. Радвам се, че мъжът ми беше до мен и не ме боля, но тази история не става за ефектен разказ в горния стил.
П.С. Любима ми е свекърва ми, която драматично разказва как се е "замъчила" четири дни преди рождения ден на мъжа ми. Аз само я гледам под вежди и си мисля тия да ги разправя на друг. При подробен анализ на ситуацията, тя е влязла при първите контракции, очевидно подготвителни, и след това три дни е обикаляла двора. Но го казва сякаш четири дни е стенела в родилна зала, което нали, има точно желания ефект, но ако беше вярно нито тя, нито мъжът ми щяха да са живи. Или поне щеше да е роден секцио. Четири дни раждала, моля ви се.

Абе то хубаво естествения ход на нещата да се следва, но проблема е, че в нашите болници масово вече "нормалното" раждане далеч не е естествено. Говоря за повечето държавни болници и при повечето лекарски екипи! Да не скочи сега някой пак да ми обяснява как понеже неговия лекар можел да води раждане с епидурлна значи съм говорела глупости как повечето не могат  което си е факт, защото в нашите болници тази упойка все още е лукс, смятана е за глезотия и се използва рядко!

Кое му е естественото на раждане наблъскано с медикаменти и ускорено?!

Колко от вас са оставени спокойно да се движат и да си се разхождат през цялото време по време на контракциите преди раждането?
А не са били вързани на леглото със система и на запис на тонове?! Как можеш да търпиш на подобна болка прикован на легло с часове без да можеш да мръднеш?!

Колко от вас са оставени да родят в поза, която искат?

На колко от вас не е слаган любимия на докторите окситоцин за забързване на раждането или един куп други медикаменти и не е "помагано" с ръчно правене на разкритие?

Или пък нямат епизиотмия? Щото то ако сме имали нужда от такава природата щяла да ни направи по едно ципче там, което да се отваря за да излезе бебето?

Щото то това е естевеното раждане! Нормалните контракции без окситоцин може и да са търпими без упойка, с него - не са! Та за това в днешно време се налага да се ползва и обезболяване!

На мен ми сложих катетърчето за упойката , и ме оставиха да се разхождам. А още преди да ми го поставят при вече много болезнените контракции пак се разхождах по молба на лекаря ми. Ами не съм ти скочила, просто не мисля , че трябва всички лекари да се слагат под общ знаменател. Моят доктор е със най малко 45години стаж и на 100% му имах доверие и всичко свърши доста бързо и почти безболезнено. "Наблъскана с медикаменти" ?!  не съм чела по назад как си раждала, но ако не си била с упойка не говори наизуст.  Слага се минимално количество упойка!
 Estlar е много права, но всеки сам си преценява. Мъчете се като животни и се сещайте с ужас за раждането, после натяквайте на децата си колко сте се мъчили.Чудно направо! Аз ще разказвам на сина ми с усмивка за деня в който живота ми се промени . : )
 И не скачам на никой, просто изказвам мнение.

Хайде не обяснявай дали говоря наизуст! Очевидно изобщо не си схаванала за какво говоря защото съм "за" упойката! 

Да, бях наблъскана с медикаменти, сложиха ми 4 - 5 инжекции (спазмалгон, бусколизин и още едно лекарство за предизивкване на контракции, ако държиш да му знаеш името ще си потърся епикризата!), отделно система окситоцин и отделно епидуралната....та така...наблъскана бях и още как...
В нашата болница така се ражда...

За упойката съм, но и не твърдя, че раждането с нея е песен, ти пък не заблуждавай хората, че с упойката не си разбрала как раждаш 
Щото и аз съм я ползвала и не е съвсем така, но спестява доста болки и си заслужава. За същинската част обаче (напъните) не помага!

Аз раждах с епидурална и се радвам, че си я поисках, при 38 часа раждане поне втората половина я изкарах по - леко. При мен за съжаление обаче в крайна сметка се стигна до спешно секцио,защото така и не можах да направя повече от 7 см разкритие.

На бебето не се отрази по никакъв начин упойката. Дадоха ми я веднага след като ме зашиха, гушнах я голичка и веднага засука и все още си е такава лакома

Каквото и да избереш ти пожелавам леко раждане и незабравими моменти с твоето съкровище 

Къде съм казала че не боли, казах да не си мисли никой че няма да усещат болка. Да боля ме! Но не беше болка за умиране. Усетих си изцяло контракциите , които за мен бяха най бооезненото нещо!!  Самите напъни мен не ме боляха, в тоя момент мислиш само че искаш минута по скоро бебето да излезе! Беше ме страх от раждането със или без упойка. И от поставянето на упойката ме беше страх, но се настройваш че скоро ще свърши и търпиш. Но благодарение на епидуралната изтърпях всичко , не търпя на болка и затова си я исках! До 9 медец разправях , че ще раждам без, но размислих.

Има жени, които си раждат вкъщи - в леглото, ваната и т.н., без медикаменти, даже и без медицински лица. Максимално естествено. Има и такива жени, които пък не желаят да ги боли и задължително си раждат в болницата, искайки си упойка. Има и жени, които избират секциото, макар и това да е повече операция, отколкото реално раждане, погледнато отстрани. И какво от това...?

Раждането не е конкурс по-по-най. Няма прави и няма криви. Няма общо правилен избор за всички. За мен всеки е прав, щом така го чувства. Най-малкото мотивацията е различна. Дали да поставиш собственото си удобство на първо място или това на бебето. Винаги правиш компромис с нещо. Няма раждане с нулев риск за всички.

От моя гледна точка, смъртността и уврежданията на бебето са в по-висок процент при естественото раждане. Природата може да е "естественият" ход и, при нормално протичане, това да е най-добрият вариант за майка и бебе. Но природата може да е и много жестока, няма да давам примери. Не мисля да се осланям на естествения подбор. Не ми пука кой ще ме сочи с пръст. За себе си избирам секциото. По личен избор, без никакви медицински причини. Ако нямах този избор, щях да си раждам с епидурална упойка.

Ооо, не боли ли? Щях да умра! Без преструвки, а имам висок праг на болка! Даже и ускоряване на раждането нямах, че отидох в болницата с 9см разкритие. Просто за раждане съм си решила, че не искам упойки и това е, живот и здраве ако забременея отново пак бих искала да е без упойки.
Но както казах нееднократно, това съм аз. И си казвам моето мнение, всеки да си преценя сам за себе си.

Като не искаш упойка, никой не те натиска да слагаш. Аз примерно не съм ползвала упойка. Дори в болницата, в която раждах въобще не предлагат такава опция освен ако изрично не се договориш.
Успокой се и чети или говори с лекар как протича раждането. Най-важното е да си спокойна.

Там е работата, че тя я иска, но я е страх и се притеснява от страничните й ефекти...и не може да вземе решение...

Раждането може да се развие по толкова различни сценарии не зависещи от нас, та може и да не стигне до епидурална изобщо.

Не знам как е в БГ, предварително си казваш че искаш или е по време на раждането?

Предварително, че може въобще да няма анестезиолог. Или да не се предлага тази "екстра".
Аз като раждах, имаше момиче, което искаше секцио, имала определена дата, но раждането тръгнало. Та стоя и чака час и нещо да повикат анестезиолога...

В малките болници няма анестезиолог на смяна, така е. Аз бях в частна, упойката беше в пакета, лекарят беше наличен. Ако искаш - слагат. Ако не искаш - не слагат. В държавните се заплаща допълнително.