Не съм писала отдавна, но преди 10 дни бабата на мъжа ми се влоши - тя е с Паркинсон и беше много трудно подвижна. Категорично отказа да влиза в болница и аз и Вуйчото на мъжа ми си взехме той отпуска, аз болничен. И така беше 10 дневно пенсионерско фиаско - вдигане, ставане, хранене, смяна на памперси, хранене, къпане... Накрая просто организма ми не издържа и припаднах. Оказа се че съм изравнила почти границите 90/100. Отидохме на другия ден на преглед и доктора само дето не преби мъжа ми. Той милия не беше наясно как ми минава деня, защото шефа му не му позволи да почива. Но се уплаши много като разбра че съм припаднала. В крайна сметка бебето и аз сме добре, термина ми е 08.04.2017г. а бабата като видя, че няма да я гледам вече изведнъж рязко се подобри. Както и да е, направих го защото мъжа ми се притесняваше. Важното е, че и детето е добре. На БХС съм на 21.09. Освен лудо повръщане след изравнените граници и обикновената отпадналост други оплаквания нямам. Май ще се окаже, че наистина е момче. Но живо и здраво да е, ще го обичаме и отгледаме с любов.
Надявам се, че отсъствието ми няма да попречи да ме включите и в тази група.