Позволявам си да цитирам поста на жената на Людмил от форума в Биберон.бг, защото ми хареса как описва преживяването си. .............
Цитат
привет и от мен (от Мирена, жената на Людмил)
Изпратено: Мирена (IP регистриран)
Дата: 27 април, 2006 14:59
............................
.......................
Какво да ви кажа – Люси ви е разказал факти и усещания, които напълно споделям - то и друг начин няма - та нали сме толкова свързани, още повече сега с детенцето сред нас!
..................................................................................
. Раждането беше естествено продължение на цялата бременност. У мен остана неизкоренимото чувство за някаква дълбока правилност и истинност на всичко, което изживяхме тримата заедно. Въпреки, че с Люси се опитахме „да се подсигурим” с мед. лице, с вътрешния си поглед виждах нещата точно така, както станаха и в душата си не намирах смисъл от чужди нам хора. И си повярвах, а и Люси вярваше в нашите общи сили, в силите на трима ни. Ние през цялото време бяхме трима,нито за момент не се почувствах сама с физическата си болка. Това може би е най-важното от всичко – и таткото да вярва в теб майче,ти, която си решила да родиш по този начин! Таткото е изключително важен, но във всеки случай не и решаващ. В този момент решаваща е вярата ти в силата, която ни е създала и която ни е дала живот и душа. Всеки си я нарича различно, но всеки я усеща и я носи в себе си и се опира на нея в даден момент!
Това е най-истинското нещо, което съм правила през живота си! Пожелавам на всеки да изпита такова усещане поне веднъж – било за раждане в къщи, било за нещо друго, свързано с вярата в себе си и с вярата в божественото и природното в себе си!
С обич ви прегръщам!
Мирена
Изпратено: Мирена (IP регистриран)
Дата: 27 април, 2006 14:59
............................
.......................
Какво да ви кажа – Люси ви е разказал факти и усещания, които напълно споделям - то и друг начин няма - та нали сме толкова свързани, още повече сега с детенцето сред нас!
..................................................................................
. Раждането беше естествено продължение на цялата бременност. У мен остана неизкоренимото чувство за някаква дълбока правилност и истинност на всичко, което изживяхме тримата заедно. Въпреки, че с Люси се опитахме „да се подсигурим” с мед. лице, с вътрешния си поглед виждах нещата точно така, както станаха и в душата си не намирах смисъл от чужди нам хора. И си повярвах, а и Люси вярваше в нашите общи сили, в силите на трима ни. Ние през цялото време бяхме трима,нито за момент не се почувствах сама с физическата си болка. Това може би е най-важното от всичко – и таткото да вярва в теб майче,ти, която си решила да родиш по този начин! Таткото е изключително важен, но във всеки случай не и решаващ. В този момент решаваща е вярата ти в силата, която ни е създала и която ни е дала живот и душа. Всеки си я нарича различно, но всеки я усеща и я носи в себе си и се опира на нея в даден момент!
Това е най-истинското нещо, което съм правила през живота си! Пожелавам на всеки да изпита такова усещане поне веднъж – било за раждане в къщи, било за нещо друго, свързано с вярата в себе си и с вярата в божественото и природното в себе си!
С обич ви прегръщам!
Мирена
Ще си позволя само няколко думи-аз съм се чувствала точно така, мъжът ми беше с мен в мислите си точно така, въпреки присъствието на медицинският екип и раждането ми в болница...неповторимо, с вяра в собствените си сили, чак в божественото не, но в природата-да.Създала съм живот по абсолютно същият начин като тях.
Никой не е оспорвал раждане вкъщи-сигурно е много хубаво.Сигурна съм,че преживяването-раждане-се помни дълго от много жени по цял свят-без значение къде и как си напъвал.Но пропагандирането на раждане без присъствие на мед. лице, защото природата и божественото повеляват и защото са сигурни в успеха на начинанието-за мен е безотговорно.
Вече съм честитила рожбата, но ще повторя....да ви е жив и здрав сина!
Дори и тези с по-острите мнения са честитили, недей така. 
на хората, които са го родили у дома си, по своя воля и убеждение! Така са почувствали, така са решили, така са сторили...Съдник не съм и няма да бъда. Позицията е вече заета 
Пък и защо в 21-я век да се оставя в ръцете на естествения подбор? Мне 
и са му дали витаминК и други Щуротии....
няма да те спрем 