А при някои деца въпросният таймаут е само източник на още по-поройни сълзи, увещания и нужда от пространствени обяснения. Или с други думи - не отива доброволно да се охлажда. Докато мигновеното пресичане на невъзпитана проява действа отрезвително на мига. След което, пак си говорим надълго и нашироко защо не се прави така. И не се налага повече от 1-2 пъти през целия период на детство и юношество. Ако се налага, значи има нужда от друг метод.
- Публикувана: 10 септ. 2016, 11:49 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2016, 21:45 ч.
Деца – чудовища и толерантните им родители
Аз съм от злите родители, които от време на време шамаросват. Не търпя лиготии, а моята хубавица освен, че е суетна кифла, за разлика от мен, влиза в лигави серии. Когато прекали и на мен ми писне, отнася шамар. Баща й с пръст не я е докосвал, но моята ръка е достатъчно тежка.
Абсолютно точно!Няма как децата да не се държат кретенски щом родителите им се държат кретенски. В едно училище от моя квартал татко съди директорката, че наказала детенцето му с мъмрене. Цяло чудо е, че е само мъмрене, защото и да му извиеш врата му е малко. Но татенцето съди!!?!!!
На нашата площадка засадихме дървета /фиданки/ и един ден едно хлапе като заклати фиданката - ама люлее ли, люлее. Казах тихо да я пусне, защото ще се счупи, но не, то пак блъска, че като яхнах метлата и се развиках, че като дойде един маймун /таткото/ да ми обяснява как съм нямала право и бла, бла, бла....Не, че той не гледаше какво става, но как така ще каже на малкия тиранин да спре...Това му и казах, че щом той не взема мерки някой друг ще трябва да го направи още повече, че не си е мръднал пръстта за облагородяване...Та и аз като яхна метлата трудно се излиза на глава...Ще го гледаме влюбено и ще търпим! А лошото е, че всички гледат и никой не смее да направи забележка...Големи овце сме във всяко едно отношение.
Подобни случаи са безброй, та думата ми е, че децата нямат вина, че родителите са облъчени...
Светът се нуждае и от такива хора. 
.Мани. Мани. Аз познавам едно такова чудовище. На всичкото отгоре и генийче. Гледат го предимно баба и дядо - душички и интелигентни хора. Това чудо е вече 5 клас, с него на една маса не можеш да седнеш. То не отговаря, то направо се заяжда. Даже никое от децата не може да го понася и не му се обаждат.
При дъщеря ми шамара само би я амбицирал да дойде и тя да ме удари. Ако аз започна да удрям, то значи да се подкараме двете с нея и да се ступаме на бързо.
Обаче, ако само изсъскам "я внимавай как ми говориш" и веднага млъква. Мисли си нещо 2-3 минути и после идва сама да ми се извини. След което вече може да се обсъди ситуацията. По принцип не й идва на акъла да ми се звери, обаче като стане свидетел на 2-3 такива случки с приятелски деца, решава да ми тества реакциите.
Обаче, ако само изсъскам "я внимавай как ми говориш" и веднага млъква. Мисли си нещо 2-3 минути и после идва сама да ми се извини. След което вече може да се обсъди ситуацията. По принцип не й идва на акъла да ми се звери, обаче като стане свидетел на 2-3 такива случки с приятелски деца, решава да ми тества реакциите.
Голям страх дете да не се опълчи, да не отговори на родител. Борба за надмощие и то с дете...
На малките деца им е трудно от раз да култивират задръжки от типа "ще броя до сто и тогова ще кажа". Представете си, че дете се е заиграло много увличащо с връстници и родител по някаква причина иска да прекъсне играта. За мен е нормално да има съпротива, на зрели хора не им е приятно да им прекъсват забавата и удоволствието, пък искаме от възрастта на детската площадка всички да са безропотни изпълнители на родителските желания.
Това с кретените на полето много не го разбрах, но ценности всякакви по белия свят.....
На малките деца им е трудно от раз да култивират задръжки от типа "ще броя до сто и тогова ще кажа". Представете си, че дете се е заиграло много увличащо с връстници и родител по някаква причина иска да прекъсне играта. За мен е нормално да има съпротива, на зрели хора не им е приятно да им прекъсват забавата и удоволствието, пък искаме от възрастта на детската площадка всички да са безропотни изпълнители на родителските желания.
Това с кретените на полето много не го разбрах, но ценности всякакви по белия свят.....
При теб просто номера "таймаут" беше закъснял като мярка. 
На три години закъснял? А кога трябва да се почне, на годинка ли?
Синът ми си израсна периода, в който много трудно понасяше всякакви пречки и фрустрации. По-трудно от други деца. Неговото не беше преднамерено и никога не е стигал истински до "малко дяволче" и манипулатор.
Голям страх дете да не се опълчи, да не отговори на родител. Борба за надмощие и то с дете...
На малките деца им е трудно от раз да култивират задръжки от типа "ще броя до сто и тогова ще кажа". Представете си, че дете се е заиграло много увличащо с връстници и родител по някаква причина иска да прекъсне играта. За мен е нормално да има съпротива, на зрели хора не им е приятно да им прекъсват забавата и удоволствието, пък искаме от възрастта на детската площадка всички да са безропотни изпълнители на родителските желания.
Това с кретените на полето много не го разбрах, но ценности всякакви по белия свят.....
На малките деца им е трудно от раз да култивират задръжки от типа "ще броя до сто и тогова ще кажа". Представете си, че дете се е заиграло много увличащо с връстници и родител по някаква причина иска да прекъсне играта. За мен е нормално да има съпротива, на зрели хора не им е приятно да им прекъсват забавата и удоволствието, пък искаме от възрастта на детската площадка всички да са безропотни изпълнители на родителските желания.
Това с кретените на полето много не го разбрах, но ценности всякакви по белия свят.....
М/у другото, майка ми все го играеше приятелка и когато внезапно остана единствен родител, осъзна, че аз изобщо не я възприемам като такъв. Ама беше вече късно за китка. Аз се старая да съм либерална и разбираща, но лиготии не търпя. Което не пречи на моето диване да се пробва отново и отново.
При теб просто номера "таймаут" беше закъснял като мярка.
На три години закъснял? А кога трябва да се почне, на годинка ли?
Моето започнах да го наказвам така като проходи. Отдавна не ползвам този метод вече, сега с думи се разбираме. В истерии изпада само, ако много му се спи.
Аmanda, няма лошо детето да се опълчва и да се противопоставя на възрастните. Обаче възрастните трябва да научат детето как да става това противопоставяне.
Някои хора явно грам не правят разлика между собствено мнение, противопоставяне, и просташко поведение. Радвам се, че съм съумяла поне децата си да науча да правят разлика и да се държат като нормални възпитани хора, дори и когато протестират. И в същото време, страх ме хваща масово народът какво смята за приемливо поведение от деца.
За приемливо поведение от деца смятам - да мрънка, цупи се, отлага, спори и се ядосва.
За неприемливо - да удря, обижда, нагрубява и не изпълнява задълженията си.
За първото получава толеранс и разбиране, ако може да преодолее лошото настроение или да ме убеди.
За второто следва моментален , или както написа телефона монументален отпор, конско и наказание в най болното - демек таблета.
Общо взето с справяме.
За неприемливо - да удря, обижда, нагрубява и не изпълнява задълженията си.
За първото получава толеранс и разбиране, ако може да преодолее лошото настроение или да ме убеди.
За второто следва моментален , или както написа телефона монументален отпор, конско и наказание в най болното - демек таблета.
Общо взето с справяме.
Таис , не думай!Абе в темата като майки насилнички се очертаха Кафе, Таис и Мамасита.
И на мене прага на търпимост към лиготии ми е много нисък.Сутринта тийна ме издразни с непослушание, казах му, че ако не се стегне до обяд, утре нямам време да се занимавам с капризите му.На обяд имахме среща и беше кротък като агънце.Могло, значи.
При малката обаче трябват и по-драстични мерки.Вчера след няколко забележки, че пречи на пързалката, просто я хванах за ръката и я отведох насилствено настрани.Бях толкова бясна, че не ми пукаше как се дере и лигави.Когато и мина истерията, реши, че може да се държи като хората и се върнахме обратно.
И на мене прага на търпимост към лиготии ми е много нисък.Сутринта тийна ме издразни с непослушание, казах му, че ако не се стегне до обяд, утре нямам време да се занимавам с капризите му.На обяд имахме среща и беше кротък като агънце.Могло, значи.
При малката обаче трябват и по-драстични мерки.Вчера след няколко забележки, че пречи на пързалката, просто я хванах за ръката и я отведох насилствено настрани.Бях толкова бясна, че не ми пукаше как се дере и лигави.Когато и мина истерията, реши, че може да се държи като хората и се върнахме обратно.