Деца – чудовища и толерантните им родители

Янечек, спорадично спречкване и сбутване допускам. Моите са момчета и е нормално играта им на моменти да е по- буйна. Ако видя обаче, че преминава в млатене, прекратявам занимавката, ако те сами не се сетят. Навън не съм ги виждала да се бият с други деца, но помежду си от време на време се удрят. И не, не го смятам за насилие. Все пак става въпрос за бой най-често по време на игра, която почва като борба, занимавка с мечове, с водни пистолети и т.н

За да е с такова поведение 4 годишно, значи или е игнорирано, или спрямо него отношението е същото.
+ липса на възпитание за това къде и кога какво се прави. Достатъчно голямо е, за да знае, че когато някой спи шум не се вдига. Ама дали е баща му, брат/сестра, майка, няма значение. Или че по тъмно също не се пречи, ако примерно са в жилищна сграда. Но ако са го оставяли да вилнее 4 г., няма как изведнъж да очакват, че ще се промени. И шамарът не е за него.

Според мен майката не е права. Скоро в една друга тема имаше изумени, че е възможно да се наеме жена, която да е и детегледачка, и домашна помощница - нямало да свърши качествено работата, как така ще зареже децата, за да иде да шета? Но ако е собствената им майка се приема за ок. Защо? Тя е шесторъкия Шива? Работата на този, който е вкъщи с децата са децата. Може да свърши нещо, ако заспят или под формата на игра, заедно с тях, или ако са се заиграли, но да търсят внимание, а тя да тича да чисти грешката си е нейна. След работно време с бащата за 1 час всичко се оправя. И децата доволни, и работата свършена.

Естествено, че обяснявам защо по мама не се удря. След като виждаш как други деца удрят майките си, а те нищо не правят, за да го прекратят, нормално е да се чудиш защо пък точно ти нямаш право да удряш своята си майка, когато си и ядосан/а. И да, отговора на въпроса "защо не мога да те ударя" не е "защото аз така казах".

А защо да не се спори с мама? Не виждам нищо лошо в спора и изразяването на собствено мнение. Мама може да няма 10 живота, но детето е един път на 4-5-6 и втори шанс да се върнеш в изходна позиция във възпитанието нямаш. Каквото си направил сега, това е, за добро или лошо.......

A според мен е точно обратното - 4-годишното не е игнорирано, а просто не е оставяно никога да се занимава само и затова има нужда от цялото внимание на този, който го гледа, просто така е научено - някой друг да го занимава и сега, когато трябва да дели мама с бебето, започва да се държи лошо.
Лично аз такива обсебващи същества не мога да понясам изобщо - нито деца, нито възрастни. И съм се постарала да не възпитам глезльовци, които смятат, че съм им на разположение. Има дечища, които ревнуват майките си дори от книгата и всячески се стараят да прекъснат омразното занимание, прибягвайки до набор от номера, които са забелязали, че работят. Например "гладна съм", когато изобщо не е гладна. Само и само да изюрка майка си.

Това са много големи изключения, съмнявам се, че става дума за това. Но е възможно да е ревност, която е нещо нормално при появата на ново бебе. Работа на родителите е да помогнат на детето да я преодолее, със сигурност не с шамари.

Да се изчисти, сготви и изглади един час не е достатъчен, а средства за домашна помощница нямам. Когато може ММ помага, сигурна съм че повечето от жените не могат да се похвалят с това.
Няма какво да се обяснявам - не сме я оставили да вилнее 4 години и точка, в предишните постове дори обясних, че сме търсили и професионална помощ. Интересно ми е като огладнее въпросното отроче, аз какво да му кажа, сега ще ти обръщам внимание, ще ядеш когато баща ти се прибере, защото тогава ще мога да ти сготвя без да си пренебрегнато и ощетено откъм внимание.
Янeчeк, и ти не си съвсем права - дъщеря ми не е първо дете. Голямото винаги си е играло само. Така процедирах и с нея - но не се получи, винаги търси друг за игра, винаги! Сега например когато големия иска да ми каже нещо, тя почва нарочно да бърбори, не иска да го слушам. А не е първо дете, че да е свикнала само нея да изслушвам. Винаги вниманието се е деляло на две, така че появата на бебето не е нещо съвсем извънредно. За разлика от нея - батко и е друг, добър и отзивчив, не е егоист, а 7г. всичко е било за него. Помага ми, играе си с нея и бебето,  въпреки че напоследък му омръзна от нейните глупости.
Не ме разбирайте погрешно - по принцип съм против шамарите, използвала съм ги рядко и винаги се чувствам зле след това, наясно съм че в повечето случаи са проява на слабост.  Винаги търся други средства и методи. Но и вие проумейте, че децата са различни - понякога и от 9 дола да му донесеш вода, не става. Опитвам се да ви обясня, че не всичко е резултат от поведението на родителя - има черти от нейния характер, които се проявяват откакто се е родила и нищо не може да ги промени.

Роксана, аз не те обвинявам, а говоря принципно. На твое място щях да ошамаросам детето, без да изпитвам и грам угризение. Айде де, ще ме прави на маймуна, а аз, за да докажа, че съм такава, ще обяснявам обширно и то пак ще ми се хили, точно защото това е била целта му - да дразни.

Ей затова насърчавам децата към самостоятелна игра. И затова в тоя форум ме питат- ама ти не обръщаш ли внимание на децата си.

Обръщам, ама гледам да не ги уча, че трябва непрекъснато някой да се занимава с тях. Очаквам часове наред независима игра, и да се увеличава с годините.

И аз така. В тоя ред на мисли, забелязвам все повече деца, които се държат като по-малки. Примерно 7-годишно да врещи и да ляга по земята, за да се налага. Или да плаче, защото нещо не става, както то е поискало.

Аз пък забелязвам, че 7-годишните ги смятат за малки, а те всъщност са много компетентни.

Щом родителите не са взели мерки досега, едва ли ще  се промени. До 7 годишна възраст сееш. После жънеш каквото си посял.

Явно живея в друга вселена, не ми се е случвало да видя 7 годишно в легнало положение.
Е, не знам какво правите, ние за 1 час успяваме. Подобрете организацията, храната за обяд може да се сготви вечерта, все пак не е нужно всеки ден основно чистене и т.н. според конкретните навици...

НСЧ, ти сама даде пример, че за един час не се вмества, трябва подготовка отпреди. Освен това елиминираш и гладенето.

Кое не се вмества?
Гладенето - дрехите, с които се излиза навън се гладят. Всеки си глади неговите + на детето, който излиза с него. За улеснение на организацията - материи, които не се гладят, ако човек не иска.

Въобще не смятам да обсъждам повече въпроса. Абсурдно е да се оправдаваме, че не ни остава време да възпитаваме децата си заради гладене и чистене 

Помня ясно, че последната истерия навън на дъщеря ми беше на 5 и половина и то само с рев. Тогава си казах, че е доста голяма вече за подобни изпълнения.

Сетих се нещо друго, което ми е принцип - щом говорят като хората и можем да се разберем, не ги удрям. Обаче как си викаме и се караме понякога... Няма перфектно положение! Всеки си е башка характер.

Не гладя.