Имам нужда от съвет.
След последната родителска среща имах дълъг разговор с класната, който сериозно ме притесни.
Дъщеря ми е в първи клас и се справяше чудесно досега. Напоследък обаче забелязах една апатия и незаинтересованост. Не й се чете, не й се пише, досадно й било. Само преди месец пишеше толкова красиво, буквално като калиграф. Развалила си е почерка, започнала е да пише разкрачено и небрежно, сякаш бърза да претупа нещата. А едно от нещата, за които я хвалеха постоянно, беше нейният перфекционизъм. Постоянно говоря с нея има ли нещо, което я притеснява. Тя твърди, че всичко е наред, че диктовките и преписите били твърде дълги, че не й стигало време, затова бързала, че ще се старае повече. И наистина виждам, че е започнала да се старае. Подобри отново почерка.
Както и да е. Говорих с класната. И тя ми каза, че е силно притеснена от приятелството на дъщеря ми с една от съученичките й. Двете наистина са много близки, не им стига цял ден училище, но и вечер си говорят по телефона. Според класната, това дете й влияе зле. То е единственото от целия клас, което все още среща трудности с четенето, изключително разсеяно и абсолютно вън от учебния процес. Иначе е много симпатично момиченце. Това дете наистина буквално се е впило в нея. Като я види и буквално я "закопчава". Държи я за ръка, под ръка, направо въздух не й дава да си поеме. Проблемът е, че са се залепили двете една за друга и вместо моята дъщеря да й повлияе добре, се случва точно обратното. Аз не мога да ги разделя насила или пък да й казвам кой да й е приятел, тя все пак е самостоятелен човек, но просто не знам как да постъпя. Като за начало говорих с нея, обясних й, че не бива приятелките да са по-важни от ученето, че не трябва да позволява да й оказват влияние на училището. Според госпожата, трябва да говоря с родителите също. Но от какъв зор? Какво да им кажа? Моля ви се, кажете на дъщеря си да остави моята на мира, защото й пречи?! Абсурдно е. Проблемът не е техен, а мой. Най-вероятно ще ми кажат да си гледам работата и ще бъдат прави. Те седят на самостоятелни чинове, не си пречат, но в междучасията са неразделни.
Вчера блокирах на телефона й номера на детето, за да не си говорят поне по телефона, без нейно знание и днес изпитвам угризения. Но просто не знам как да постъпя. Приемам съвети от препатили майки.
След последната родителска среща имах дълъг разговор с класната, който сериозно ме притесни.
Дъщеря ми е в първи клас и се справяше чудесно досега. Напоследък обаче забелязах една апатия и незаинтересованост. Не й се чете, не й се пише, досадно й било. Само преди месец пишеше толкова красиво, буквално като калиграф. Развалила си е почерка, започнала е да пише разкрачено и небрежно, сякаш бърза да претупа нещата. А едно от нещата, за които я хвалеха постоянно, беше нейният перфекционизъм. Постоянно говоря с нея има ли нещо, което я притеснява. Тя твърди, че всичко е наред, че диктовките и преписите били твърде дълги, че не й стигало време, затова бързала, че ще се старае повече. И наистина виждам, че е започнала да се старае. Подобри отново почерка.
Както и да е. Говорих с класната. И тя ми каза, че е силно притеснена от приятелството на дъщеря ми с една от съученичките й. Двете наистина са много близки, не им стига цял ден училище, но и вечер си говорят по телефона. Според класната, това дете й влияе зле. То е единственото от целия клас, което все още среща трудности с четенето, изключително разсеяно и абсолютно вън от учебния процес. Иначе е много симпатично момиченце. Това дете наистина буквално се е впило в нея. Като я види и буквално я "закопчава". Държи я за ръка, под ръка, направо въздух не й дава да си поеме. Проблемът е, че са се залепили двете една за друга и вместо моята дъщеря да й повлияе добре, се случва точно обратното. Аз не мога да ги разделя насила или пък да й казвам кой да й е приятел, тя все пак е самостоятелен човек, но просто не знам как да постъпя. Като за начало говорих с нея, обясних й, че не бива приятелките да са по-важни от ученето, че не трябва да позволява да й оказват влияние на училището. Според госпожата, трябва да говоря с родителите също. Но от какъв зор? Какво да им кажа? Моля ви се, кажете на дъщеря си да остави моята на мира, защото й пречи?! Абсурдно е. Проблемът не е техен, а мой. Най-вероятно ще ми кажат да си гледам работата и ще бъдат прави. Те седят на самостоятелни чинове, не си пречат, но в междучасията са неразделни.
Вчера блокирах на телефона й номера на детето, за да не си говорят поне по телефона, без нейно знание и днес изпитвам угризения. Но просто не знам как да постъпя. Приемам съвети от препатили майки.
