Как / защо се навиват жените да заживеят с роднините на мъжа си?

Ами ако имаш пари да поддържаш 2 апартамента и време да го посещаваш, супер. Но в повечето случаи няма.

Кака Сийка го каза! Пък при въпросното семейство, майката на мъжа помагаше с ядене, кола- нямаха, нито таблети, смартфони и вскякви днешни "наложителни" облаги! Хората си живееха сромно и пари за глупости не даваха! Вярно, имало е случаи, в които и сметките им се насъбираха и изплащаха на вноски, но те като семейство бяха решили, че е по-добре да живеят отделно от родителите си! Защо трябва да бъдат съдени за това?

Записвам се да ви изчета, когато имам време. За мен това е ужасно. Да се занимаваш с битовизми и да се дразниш на навиците на някакви хора, в които не си влюбен и т.н. оо май Год. 

Не ги съдя изобщо. Евала им, че са се оправили. Само малко сметките не излизат нещо. Ако са имали помощ да им носят повечето хр. продукти от село, да вземат наеми, ренти или нещо от сорта, това вече е съвсем друго и дохода им, макр и с 1 заплата съмвсем не е 400 евро.

Мушморанке, така описа историята, че останах с впечатление, че никой не им помага. Иначе, семейства, живеещи с малки заплати на квартира, на които родителите им помагат, познавам много, да. Е, в повечето случаи живеят в различни градове от родните си. Аз просто се зачудих, ако няма кой да помага финансово, как биха се справяли, без да живеят в пълна мизерия.

Това е и моето мнение.
А понякога и от ниска самооценка. Последният мъж на земята да не бъде изтърван.

То хубаво им помагат ,ама познавам такива които хем помагат и с финанси и с храна ,обаче го натякват.
Ако не сме ние това ,ако не сме ние онова и очакват щом свирнат за нещо младите да се отзоват за да не спре кранчето
Та и това е сложно

Моя грешка, за което се извинявам! Знам, че пиша дълги постове и гледам да не го правя (не че ми излиза де   ) и понякога забравям да кажа неща! Но наистина, мацката работеше на черно в една аптека и взимаше 400 евро на месец, доходи като наеми и такива неща- нямаха, но от време на време мъжът успяваше да намира по някоя работа за по ден два и успяваха да скалъпят нещата! Понякога и родителите им им даваха по 100-200 евро, но това 3-4 пъти в годината! Дрехи за детето взимаха от приятели, те дрехи не си бяха купували години на ред, непушачи и двамата (което е около 100 евро/месец на човек)! Вече година са в Германия и сега само мъжът работи, но има добре платена работа! Изплатиха си всички задължения, които имаха тук (около 1000 евро събрани най-вече от сметки като ток и парно) и не съжаляват за годините прекарани в недоимък! Не казвам, че живееха охолно, но не беше и мизерия! Всички , които бяхме в по-добро състояние от тях бяхме готови и помагахме с каквото можем! Детето им получаваше подаръци за всички празници от баби и дядовци, лели и чичовци, приятели и дори от родители те си! Вярно, родителите й не й даваха подаръци от рода кукленска къща на Барби или нещо от този род, но пък детето се радваше еднакво и на шоколада или книжката за оцветяване, както и на новата кукла!
В крайна сметка всичко е до приоритети- дали ще дадеш пари за нови парцалки/гаджет или квартира, всеки сам си избира как ще си живее! Тъпото е, че после се открива бг-мамата и се почва едно жалване как хем искаш да си облечен по последна мода, хем да не даваш пари за квартира, хем свекито/тъщата да не се бъркат ... не че е мисията невъзможна, но все пак е трудно и без жертви не става! Въпроса е, че при едно съжителство с родителското тяло, жертвите (поне за мен) са много повече, от колкото да живееш скромно и отделно!

Имам двама братя и съответно ми се е налагало да живея известно време с две снахи. Мога да кажа, че не винаги снахата е изтеглила късата клечка. Едната я обичам много, правили сме една за друга каквото можем и се е оценявало. И до днес се обичаме много. Другата живееше на пълен пансион, с безплатна готвачка, чистачка и детегледачка- докато ходи по барове. Та не е невъзможно разбирателството като си свестен и съвестен, както и не бива да се обвинява само "лошото семейство на мъжа", когато явно не ставаш.

В допълнение на горния пост. Сега тази, втората снаха, години по - късно има опция пак да живеем заедно в обща къща, която сега се строи.  Отказах категорично, а тя даже и се разсърди на отказа.

За да им е гадно, разбира се. И да си имат от какво да се оплакват. 

Май голяма част от жените ги навиват да заживеят заедно със свекърите с довода, че е временно. И те се връзват. Удивително е при какъв голям процент от тях временното положение се бетонира в постоянно.

Свят широк, възгледи всякакви. Има вариант, в който просто някой се натриса в чужд дом щото така му изнася. 

Преди години с бившия ми мъж отидохме временно да живеем при моите родители. Уж докато купим друго жилище. Мина месец, после година и хоп станаха две. Като се огледах - нито мъжа ми имаше намерение да се изнася, защото си живееше царски, нито пък майка ми искаше да се изнесем, въпреки битовите разправии, които с времето все повече ескалираха. След като опитах по мирен път да се изнесем и срещнах силен отпор и от двете страни, вдигнах такава патардия, че новото жилище беше купено за по малко от два месеца.
Със сегашния ми мъж живеем отделно и планираме ремонт и последваща продажба на жилището ни. От страна на родителите ни получихме покана докато трае това да сме при тях. Категорично отказах. Харесва ми да си ходим на гости, да се виждаме, но всеки да си знае мястото.

В провинцията, масово са строени къщи по 2-3 големи етажа, цял живот спестявали хората за да дигнат голяма къща,та и децата да могат да живеят там,вместо да заделят парите от етажите за отделен апартамент. Това го наблюдавам масово, та етажа от къща е непродаваем и какво им остава на младите ако нямат стартови пари за кредит ,да си живеят при мама и тате...