Причините са предимно финансови, невъзможността да си купиш жилище и нежеланието дълги години да плащаш наеми.
- Публикувана: 11 септ. 2016, 12:39 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2016, 15:41 ч.
Как / защо се навиват жените да заживеят с роднините на мъжа си?
На богатите децата си трайкат, защото живеят в огромни къщи с прислужници, и има дни, в които изобщо и не се срещат с родителите си.
Имам такава позната в България. Не си знаят нито средствата, нито имотите, нито колите. Омъжи се за грък, но си остана в България в палата, в който е израстнала. Буквално палат им е домът. гръцкият момък пътува всяка седмица до България. Роди дете, има гледачка, чистачка, шофьор (лични). В къщата живят тя, родителите й и брат й със семейството му. За всеки член има прислуга. А самата къща е направена на отделни апартаменти.
Имам такава позната в България. Не си знаят нито средствата, нито имотите, нито колите. Омъжи се за грък, но си остана в България в палата, в който е израстнала. Буквално палат им е домът. гръцкият момък пътува всяка седмица до България. Роди дете, има гледачка, чистачка, шофьор (лични). В къщата живят тя, родителите й и брат й със семейството му. За всеки член има прислуга. А самата къща е направена на отделни апартаменти.
На по-богатите децата не бързат да се изнасят, защото трудно ще си осигурят лукса, на който са свикнали. Не е като от апартамент в малък град да се преместиш на квартира в София.
На квартира в София е трудно самостоятелно, затова се събират по повече хора, което влошава допълнително качеството на живот.
Аз лично предпочитам на квартира в София, а не в малкия град без перспективи! Нямам нищо против градчето, но за събота и неделя, да се разнообразиш, да се видиш с роднините. Но това е съвсем различно от постоянното съжителство с тях пък макар и на отделни етажи. Опитвам се да "вразумя" приятеля ми, като дори съм му казвала, че няма да го спирам и щом иска, да се прибира, но да не иска от мен да се местя там. Давам му и опцията да се преместим в моя роден град, щом не иска да живее в София, още повече, че имаме условията да сме самостоятелни там, въпреки че имаме хубави работи и двамата тук. Аз за разлика от него нямам възможност да упражнявам професията си във всеки град, а си я обичам и съм вложила в това да се развивам в нея и само тук имам потенциала да се развивам в това направление (извън чужбина разбира се). Надявам се, че ще успея да удържа фронта, защото осъзнавам, че ще бъде огромна грешка и пагубно за връзката ни.
Честно казано, ако мога да върна времето назад (само 6 години), но да съм с днешното си мислене, и аз няма да пристъпя към преместване в държавата на мъжа ми. По-скоро бих настоявала той да остане в България. Но тогава не прецених и не предвидих абсолютно никакви бъдещи рискове, което го отчитам като огромна грешка. Сега, като анализирам, ако бях се вслушала в думите и съветите на моите родители, може би нямаше да се намирам някъде без желание и най-вече съжителство със свекъри.
Аз пък мисля, че за добро си последвала мъжа си и е бил по-добрия избор. 
Според мен причината не винаги е финансова. Познавам хора с доста прилични доходи, които се навряха при възрастните от чисто битови причини - имаше кой да им гледа детето денонощно, не пипваха нищо в къщи и всичко им се сервираше на готово /чистене, пране, готвене/.
Други също с възможности за квартира решават, че вместо да плащат квартира, с парите може да си купуват телефони, лаптопи, да обикалят заведенията и пр.
Трети просто не могат да се откъснат от "мама", защото "тази къща е и моя" /къде е твоя, не разбирам/.
Четвърти наивно се навиват на съвместно съжителство под предлог "да съберем пари за собствено жилище", като голям процент от тях, осъзнато или не, знаят, че това няма да стане /дали защото това оправдание е лъжа или просто нямат нужната финансова дисциплина и профукват това, което уж трябва да заделят за жилище/.
При пети това е просто манталитет и огромна наивност, че това ще е "временно". Как да не повярваш на любимия мъж
Други също с възможности за квартира решават, че вместо да плащат квартира, с парите може да си купуват телефони, лаптопи, да обикалят заведенията и пр.
Трети просто не могат да се откъснат от "мама", защото "тази къща е и моя" /къде е твоя, не разбирам/.
Четвърти наивно се навиват на съвместно съжителство под предлог "да съберем пари за собствено жилище", като голям процент от тях, осъзнато или не, знаят, че това няма да стане /дали защото това оправдание е лъжа или просто нямат нужната финансова дисциплина и профукват това, което уж трябва да заделят за жилище/.
При пети това е просто манталитет и огромна наивност, че това ще е "временно". Как да не повярваш на любимия мъж
Предлагам да не съдиш по себе си. Повечето богати хора, които познавам живеят с родителите си за да се грижат за тях. Не в техния дом, а в своя.
Имам пълната свобода да се разпореждам с дома си както намеря за добре. Смених мебелирровката почти навсякъде, направих пристройка с нова спалня, баня и гардеробна, и да...баните не ми харесаха и се мият вече с белина.
Никой гък не ми е казал.
Имам пълната свобода да се разпореждам с дома си както намеря за добре. Смених мебелирровката почти навсякъде, направих пристройка с нова спалня, баня и гардеробна, и да...баните не ми харесаха и се мият вече с белина.
Никой гък не ми е казал. 
Що се отнася до свободата- всеки в дома си я има, но тук си говорим за съобразяването с чуждия човек.........
Изобщо не е нужно да са грохнали и болни за да живеят в дома на богатия си син. В подобни къщи освен родителите, най-честно живее постоянно и домашна помощница, а понякога и не само една.
И разбира се че се съобразяваш с хората около теб, но най-вече всички се съобразяват със стопанката на дома.
Много от богатите хора са се женили когато вече са били богати и са имали свой дом. А тези които си водят жената от бедни времена си взимат родителите при себе си когато забогатеят. Какво странно има, не разбирам.
По темата съм много пристрастна.
Ще кажа защо моите родители са се навили (в началото на 90тте) да живеят с родителите на баща ми в апартамент с 1 спалня, 1 кухня и 1 хол (всяка стая съвсем миниатюрна). Просто манталитет. Защото снахата трябвало да живее в дома на мъжа си, по-скоро на родителите му, но разбира се тъй като е мъжко отроче апартаментът ще му се припише. Като се добавят и две деца в рамките на 5 години идилията става пълна.
Без значение от причината и без значение колко се разбират хората в началото, този вариант е в 99% от случаите пагубен за двойката. Цялата интимност и незавиимост на двойката се губи тотално (както вече казах без значение дали се разбират с по-възрастните или не). Отношенията на родителите ми са тотално сбъркани към днешно време и много пъти съм се чудила защо за бога не са се развели 300 пъти до сега. Отговорът е същият-манталитет и какво ще кажат хората.
И ми призлява като чуя баба ми да казва за моята връзка ''дръжте се бабе, още малко да завършите, взимате майка му и си заживявате заедно''
Най- лошото, има много млади двойки които продължжават да имат същото мислене. Две от три приятелски двойки които се венчаха миналата година остават да живеят с родителите на мъжа. Говоря за хора набот 1991-1993. Снахата трябвало да отиде в къщата (апартамента) на мъжа.
И да, тук става въпрос за провонциален град, но все пак не и село.
Ще кажа защо моите родители са се навили (в началото на 90тте) да живеят с родителите на баща ми в апартамент с 1 спалня, 1 кухня и 1 хол (всяка стая съвсем миниатюрна). Просто манталитет. Защото снахата трябвало да живее в дома на мъжа си, по-скоро на родителите му, но разбира се тъй като е мъжко отроче апартаментът ще му се припише. Като се добавят и две деца в рамките на 5 години идилията става пълна.
Без значение от причината и без значение колко се разбират хората в началото, този вариант е в 99% от случаите пагубен за двойката. Цялата интимност и незавиимост на двойката се губи тотално (както вече казах без значение дали се разбират с по-възрастните или не). Отношенията на родителите ми са тотално сбъркани към днешно време и много пъти съм се чудила защо за бога не са се развели 300 пъти до сега. Отговорът е същият-манталитет и какво ще кажат хората.
И ми призлява като чуя баба ми да казва за моята връзка ''дръжте се бабе, още малко да завършите, взимате майка му и си заживявате заедно''
Най- лошото, има много млади двойки които продължжават да имат същото мислене. Две от три приятелски двойки които се венчаха миналата година остават да живеят с родителите на мъжа. Говоря за хора набот 1991-1993. Снахата трябвало да отиде в къщата (апартамента) на мъжа.
И да, тук става въпрос за провонциален град, но все пак не и село.
Ние с МП живяхме временно при баща му. Не можехме тогава да си позволим квартира - и двамата тъкмо бяхме безработни, аз учех и имах стипендия, той имаше някакви спестявания, но не беше сериозна сума. Баща му беше в командировки през около половината година (разпокъсано - един месец е тук, другия го няма, после пак няколко пъти така).
Когато си стъпихме на краката са изнесохме. Никога не ни е била идеята да седим, за да ни гледа някой. На мен даже сега ми е по-удобно домакинстването, въпреки че баща му е подреден човек. Имали сме някои дрязги, но не мога да се оплача от цялостното отношение.
Иначе отношенията в самата връзка стават по-сложни. Оставали сме сами с по месец и пак не сме се чувствали усамотени. Най-добре си е отделното живеене, стига да може двойката да си го позволи без да се ограничава от елементарни неща.
Когато си стъпихме на краката са изнесохме. Никога не ни е била идеята да седим, за да ни гледа някой. На мен даже сега ми е по-удобно домакинстването, въпреки че баща му е подреден човек. Имали сме някои дрязги, но не мога да се оплача от цялостното отношение.
Иначе отношенията в самата връзка стават по-сложни. Оставали сме сами с по месец и пак не сме се чувствали усамотени. Най-добре си е отделното живеене, стига да може двойката да си го позволи без да се ограничава от елементарни неща.
Многофамилната къща е бомба със закъснител. Братя и сестри може и да не се изпокарат, но децата им определено ще се и те покрай тях. То в един момент става цяла цивилизация под един покрив, няма как да не избухне и война.
