Бих променила единствено лекомислието, с което прекъснах висшето си образование и тъпотията си да забравя добре научен език. Също така бих отложила с година-две раждането на първото дете, за да емигрирам на време. Сега много ме е яд, че не продължих да уча и езика и като цяло. Щях да се чувствам доста по-пълноценна личност, но трябвало е така да стане! Не мога да обвинявам близките си за моите грешки и няма да коментирам избора на съпруг. Той ме обича и винаги ме е подкрепял, но ум море, глава шамандура, както се казва. Смятам, че който сам си го направи, никой не може да му го направи.
- Публикувана: 11 септ. 2016, 16:19 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2016, 09:13 ч.
Ако имахте шанс, как бихте поправили живота си?
прекъснах висшето си образование и тъпотията си да забравя добре научен език
Не съжалявам,че създадохме семеен живот. Той е подарък от Бога, защото дори не съм си представяла, че ще намеря толкова добър и подходящ мъж. Семейството ме извади от душевната дупка в която бях пропаднала. Помогна ми да порасна и ми даде другар, който ме обича, разбира и подкрепя. Съжалявам, че наранявам мъжа си, защото не мога да изпълня едно негово съкровенно желание - да спра да пуша цигари. Съжалявам, че понякога съм го обиждала и наранявала с думи. Ако можех да върна времето назад щях да избера същия мъж, но щях да се опитам да се поправя и да не греша спрямо него. Щях да поема по - голяма инициатива в домакинството и да не го наранявам с думите и делата си. Моля се, да имаме дълго време, което да споделяме заедно, за да си простим ако правим грешки и да се усъвършенствуваме. Време, в което да се радваме на любовта си.
Съжалявам, че позволих да се пречупя и да загубя почва под краката си. Сега се огъвам под личното ми бреме и не успявам да удържа това на най-близките ми. Ако можех да върна времето назад, щях да се подготвя психически и да устоя на продължителната буря.
Всичко подлежи на поправка, но силите ми са се изчерпали, а вероятно и вярата. Сама съм и е по-трудно.
Всичко подлежи на поправка, но силите ми са се изчерпали, а вероятно и вярата. Сама съм и е по-трудно.
Да, щях да уча в Кембридж. Това, че не го направих, а имах предложение за финансиране, до ден днешен ме тормози. Единственото нещо, което бих променила е това.
Нищо не бих променила, защото това, което съм правила досега, ме е направило това, което съм. Съжалявам, че на по-млади години не бях с този акъл, както някои от вас, но какво да се прави, съдба 
Единственото, за което съжалявам е, че не съм се срещнала по-рано с мъжа, с когото съм сега, примерно десетина години по-рано. Със сигурност щяхме да имаме едно-две деца, но... уви, каквото е писано, това ще е.
Единственото, за което съжалявам е, че не съм се срещнала по-рано с мъжа, с когото съм сега, примерно десетина години по-рано. Със сигурност щяхме да имаме едно-две деца, но... уви, каквото е писано, това ще е.
Съжалявам, че позволих да се пречупя и да загубя почва под краката си. Сега се огъвам под личното ми бреме и не успявам да удържа това на най-близките ми. Ако можех да върна времето назад, щях да се подготвя психически и да устоя на продължителната буря.
Всичко подлежи на поправка, но силите ми са се изчерпали, а вероятно и вярата. Сама съм и е по-трудно.
Всичко подлежи на поправка, но силите ми са се изчерпали, а вероятно и вярата. Сама съм и е по-трудно.
Съжалявам, че позволих да се пречупя и да загубя почва под краката си. Сега се огъвам под личното ми бреме и не успявам да удържа това на най-близките ми. Ако можех да върна времето назад, щях да се подготвя психически и да устоя на продължителната буря.
Всичко подлежи на поправка, но силите ми са се изчерпали, а вероятно и вярата. Сама съм и е по-трудно.
Всичко подлежи на поправка, но силите ми са се изчерпали, а вероятно и вярата. Сама съм и е по-трудно.
Не знам как да презаредя батериите. Не помага нито смяна на обстановката, нито нещо друго. В момента се чувствам отчаяна (не е оплакване, а просто факт).
Не знам как да презаредя батериите. Не помага нито смяна на обстановката, нито нещо друго. В момента се чувствам отчаяна (не е оплакване, а просто факт).
Не съжалявам,че създадохме семеен живот. Той е подарък от Бога, защото дори не съм си представяла, че ще намеря толкова добър и подходящ мъж. Семейството ме извади от душевната дупка в която бях пропаднала. Помогна ми да порасна и ми даде другар, който ме обича, разбира и подкрепя. Съжалявам, че наранявам мъжа си, защото не мога да изпълня едно негово съкровенно желание - да спра да пуша цигари. Съжалявам, че понякога съм го обиждала и наранявала с думи. Ако можех да върна времето назад щях да избера същия мъж, но щях да се опитам да се поправя и да не греша спрямо него. Щях да поема по - голяма инициатива в домакинството и да не го наранявам с думите и делата си. Моля се, да имаме дълго време, което да споделяме заедно, за да си простим ако правим грешки и да се усъвършенствуваме. Време, в което да се радваме на любовта си.
Ако можех, но разбира се, е невъзможно, бих се родила при нормални родители, особено майка ми. Целият ми живот, а и не само моят, е белязан от глупостите на тази жена. Когато другите стартираха смело и безгрижно в живота и единствената им грижа беше коя специалност или в коя държава да следват, аз се опитвах да се откопая и да стигна поне до повърхността. Понякога да оцелея чисто физически.
Иначе, от момента, в който успях да се закрепя сама в тоя живот, без факторът родители да има роля в него, не съжалявам за нищо. Отстрани може да не изглежда, че съм постигнала кой знае какво, но аз съм благодарна за силата и шанса и знам какво ми е коствало.
Иначе, от момента, в който успях да се закрепя сама в тоя живот, без факторът родители да има роля в него, не съжалявам за нищо. Отстрани може да не изглежда, че съм постигнала кой знае какво, но аз съм благодарна за силата и шанса и знам какво ми е коствало.
Ако можех, но разбира се, е невъзможно, бих се родила при нормални родители, особено майка ми. Целият ми живот, а и не само моят, е белязан от глупостите на тази жена. Когато другите стартираха смело и безгрижно в живота и единствената им грижа беше коя специалност или в коя държава да следват, аз се опитвах да се откопая и да стигна поне до повърхността. Понякога да оцелея чисто физически.
Иначе, от момента, в който успях да се закрепя сама в тоя живот, без факторът родители да има роля в него, не съжалявам за нищо. Отстрани може да не изглежда, че съм постигнала кой знае какво, но аз съм благодарна за силата и шанса и знам какво ми е коствало.
Иначе, от момента, в който успях да се закрепя сама в тоя живот, без факторът родители да има роля в него, не съжалявам за нищо. Отстрани може да не изглежда, че съм постигнала кой знае какво, но аз съм благодарна за силата и шанса и знам какво ми е коствало.
Дано ти като родител не допускаш нейните грешки , пожелавам ти го
Ако можех, но разбира се, е невъзможно, бих се родила при нормални родители, особено майка ми. Целият ми живот, а и не само моят, е белязан от глупостите на тази жена. Когато другите стартираха смело и безгрижно в живота и единствената им грижа беше коя специалност или в коя държава да следват, аз се опитвах да се откопая и да стигна поне до повърхността. Понякога да оцелея чисто физически.
Иначе, от момента, в който успях да се закрепя сама в тоя живот, без факторът родители да има роля в него, не съжалявам за нищо. Отстрани може да не изглежда, че съм постигнала кой знае какво, но аз съм благодарна за силата и шанса и знам какво ми е коствало.
Иначе, от момента, в който успях да се закрепя сама в тоя живот, без факторът родители да има роля в него, не съжалявам за нищо. Отстрани може да не изглежда, че съм постигнала кой знае какво, но аз съм благодарна за силата и шанса и знам какво ми е коствало.