Фентъзи и фантастика - Тема 8

На Елфите Баба Вихронрав им показва истинската същност, макар и през странната представа за света на Пратчет.. Но в "Господари и Господарки" с Елфите нещата са .... бая добре.

По темата - Първата ми книга беше "Котешко лице" на Клифърд Саймък - обожавам го този автор, макар и да не съм прочела достатъчно от неговите книги.

В Нарния отивам - незная дори защо... Така го чувствам!
За темата - 

Мда, сега като прочетох за Шарки се сетих.
Обаче не съм съгласна, че след "възкръсването" си Гандалф е друг. Абсолютно същия си е, но един вид е издигнат, дадена му е повече власт. Един вид заема поста на Саруман, след като той минава на страната на врага. Поне във филма.
Оф, май трябва да прочета пак книгата

В книгата самията Гандалф казва че вече не е Гандалф Сивия, а гандал Белия, т.е. такъв Какъвто би трябвало да бъде Саруман, ако не беше се подлъгал. Оттук става ясно след смъртта на Гандалф Сивия, неговата безтелесност ( душа) бива отведена от Орела при Манве, макар точон този момент да го няма в книгата.
Гандалф обаче каззва че "му е дадена власт" - Гандалф е маяр (ангел) също като Саурон и Саруман, кой друг може да му даде тази власт освен Манве - той няма достъп до  Висшето божество Илуватар.
Освен това в Силмарилрион е казано, че Олорин (Гандалф) е изпратен от Явана - съпругата на Манве, но като го видели мнозина от елфите се ужасили - тъй величествен бил и само малцина останали и се вслушали в думите му.

"Олорин бях на младини".

След като Манве и компания дават допълнителни сили на Гандалф (това не е казано ясно, просто Гандалф казва "дадоха ми сили", но няма кой друг да е - той е пратеник на Явана, единствените над него са Манве, Явана и компания че да му "дадат сили") той се връща на земята аватаризиран. сега той представвлява това което би трябвало да бъде Саруман ако не бе паднал - т.е. колкото сили е имал Саруман към този момента на гандалф са му дадени толкова плюс още отгоре, за да го надвие, но самият Гандалф е с променена личност вече . И затова е Гандалф Белия.  на въпрока къде е бил той запазва мълчание - няма как да разкрие на приятелите си че е бил в царството в което отиват само мъртвите и се е върнал жив. Запретено е да се говори за него, всички знаем съдбата на Нуменорците.
Гандалф  силно се изменя като личност от  Върховното познание което придобива - той става по-уверен, по-решителен, но и по-малко споделящ с приятелите си, очаква те да четат мислите му и да го следват безпрекословно.  Ако Гандалф Белия е тъждествен със Добрия Саруман, лесно можем да разберем защо Саруман Белия се е изкушил - имал е прекалено много познание, а прекалено малка опозиция.

Във филма тези неща не са обяснени.Освен първия филм всичко друг е бълвоч. Сериозон препоръчвам "Властелинът" да се чете успоредно със "Силмарилионът" много неща стават ясни.

На мене книгата ми беше сухичка и не съм спец, виж филмите си ги гледкам, то крал, то джудженца,то музичка- кеф  Много са ми приятни и отмарящи и съжалявам, че вече не правят такива хубави филми. Добре поне, че се пишат хубави книги.

Аз съм чела и двете, само че много отдавна. Сигурно пак ще ги прочета, ама първо трябва да свърша Песен за огън и лед.

А на Гандалф същността му не остава ли същата?

Гандалф — повтори старецът, като че диреше в старите спомени отдавна неизричана дума. — Да, това бе името. Аз бях Гандалф. - очевидно е минал през личностна промяна

Той слезе от скалата, вдигна сивия плащ и се омота в него — засиялото слънце сякаш отново потъна в облак.
— Да, можете постарому да ме наричате Гандалф — промълви той с познатия глас на техния стар приятел и водач. т - тук става ясно че Човекът е същият макар и личността му да е нова.

. Всъщност, приятели, нито едно от оръжията ви не може да ми причини зло - сравнете с Хобит, където гандалф трепери да не попадне в лапите на Гоблините и вълците- Очевидно силите му доста са нарастнали.

 Гандалф! Но ти си в бяло от глава до пети!
— Да, сега съм бял — кимна Гандалф. — И всъщност не ще е грешка да се каже, че наистина съм Саруман — Саруман такъв, какъвто би трябвало да бъде.  - при положение че Саруман бе досега по-силният от двамат, значи гандалф е получил допълнителни сили - за да бъде още по-силен от Саруман.


Като лебедов пух си лек в ноктите ми. Слънцето прозира през теб. Всъщност мисля, че вече не съм ти нужен — ако те пусна, ще полетиш по вятъра. - тялото на Гандалф е съсипано, Гуахир носи душата му в Лориен.

 Изцелих се и бях облечен в бяло. Съвети дадох и съвет получих. По незнайни пътища дойдох сетне насам и нося вести за някои от вас - толкова важна информация, а така кратко предадена. Къде се е изцелил и при кого? не е казано че това е станало в Лориен, а че щом е бил изцелен е бил облечен в бяло, т.е. изцеляването има нещо общо с новите му сили. Изключено е те да са му дадени ог господарката Галадриел.
Съвети дадох и съвети получих - От кого и на кого.
По незнайни пътища дойдох - Гандалф крие истината, че е бил при Манве и Явана - да го изцелят, да го даруват с нови сили и да получи указания. вероятно това е станало след като е бил в Лориен, но ни го спестява защото му е запретено да говори за Западното Царство (АРда), където ходят само умрелите. Още една причина да смятаме, че Гандалф е бил възкресен и аватаризиран.

П.С. за всички които не са Наясно Владетелката Галадрием и Гандалф са не едно ниво - той е Маяр, а тя е първородна - полуефка, чията леля Мелиян също е Маярка и е женена за краля на елфите. След смъртта си Мелиян предава пророческите си дарби на Галадриел. няма как галадриел да е тази, която да дари Ололирн с нови сили, защото те двамата имат еднакви възможности. Саруман, Галадриел, гандалф , Радагаст - всички те имат еднакви възможности  дори Саурон е просто надскочил боя си маяр. Балрога също е маяр.
Истинската опасност е бил Старият Враг - Моргот. Саурон е бил неков слуга.

На мен Силмарилион ми е много любима, от там заобичах елфите . И от Line age .

И на мен трилогията ми идва малко скучновата.
Не мисля обаче, че Саруман е победил Гандалф - този Саруман, който виждаме накрая (т.е. Шарки) е жалък остатък, дори да създава проблеми. Ако беше с пълната си сила, никога нямаше да се справят с него.
Съгласна съм, че елфите не са перфектни, но и останалите раси във Властелина не са, така че това е ок. Орките са нещо като вредители...
На мен пък първият филм въобще не ми хареса, за разлика от другите. "Хобитът" също не ми хареса много - поне Кили и Трандуил са хубавци (да не съжалявам съвсем, че съм си изгубила времето да го гледам)... Леголас ми харесваше много повече, докато Орландо Блум беше по-слабичък и изнежен.

Като стана дума за лоши елфи - Пратчет наистина ги е представил по-правдоподобно - в съгласие с легендите (има различни предания за елфи и в нито едно те не са особено прекрасни - на външен вид са красиви, имат омайващо въздействие, но иначе са опасни и неприятни, като нашите самодиви). Още по-правдоподобно е описанието на Сузана Кларк - Джентълменът с коса като глухарче е самото олицетворение за тези зловредни митични същества.(впрочем, в книгата, той не прилича на образа, пресъздаден от Марк Уорън в мини сериала за Стрейндж и Норъл. Приликата е само най-обща).

 Саруман побеждава гандалф Сивия, когато му троши жезъла и го заключва в ОРтанк. Но Гандалф Сивия умира и се ражда Гандалф Белия който е много по-могъщ, а Саруман губи много от силите си през това време.

Ето откъс.
Саруман! — викна той и в гласа му нахлу нова мощ и власт. — Виж, аз не съм Гандалф Сивия, когото предаде. Аз съм Гандалф Белия, що се завърна от смъртта.

Гандалф просто не е онзи Гандалф, който Саруман победи в Ортанк, той е съвсем друго същество макар да носи за удобство старото име. Валарите са му налели силици.

Шарки не е никак жалък, той има меденият си език, може с негова помощ да обърне към себе си някой велик владетел. разполага също познанията си. вярно - възможностите му са орязани, но факта че може да твори зло, дори след Голямата Победа е показателен.

Трилогията за мен е не толкова скучновата,  тежка, издадена е в едно книжно тяло, а от един момент пътя на героите се разделя и се водят някалко отделно повествования. Въпреки това е интересна има динамика и напрежение, до самия финал не е ясно какво ще стане - например дали Ам-гъл няма да грабе Пръстена или пък Фродо да се откаже да го хвърли. Характерите са изградени с голямо майсторство и са пълнокръво - повечето от тях де.

Лоши елфи - Пратчет наистина  ги е представил чудесно. Винаги съм смятал че нещата не са толкова прости. Елфите са само на една крачка от вампирите, могат да хинотизират хората и трудно ще повярвам че са толкова добрички. Реймънд Фийст също има доста интересни разсъждения по темат, той е обособила цели раси от елфи.

Орките са нещо като неандерталци, но много ме кефи произведението ОРки на Стен никълъс, жалко че не излезе последната част от поредицата. там ОРките са добрите герои.

И все пак е същото същество, само че е по-могъщ. Валарите не са сложили нова душа в същото тяло, само са я подобрили. Това -  Виж, аз не съм Гандалф Сивия, когото предаде. Аз съм Гандалф Белия, що се завърна от смъртта. - е просто начин да каже на Саруман, че сега е равен на него.

+1 


Нелко, 
приемате ли нови?

По фантастиката се запалих с Азимов и Ефремов, после Артър Кларк, Саймък, Стругацки и Шекли, след това Лявата ръка на мрака, още си я препрочитам с кеф и накрая голямата ми любов - Хайнлайн, той описва перфектно цялата ми житейска философия. 

Все още не горя по фентъзито, обичам науката повече от приказките.

1. Отдавна беше, бях на около 8г, когато четох Соларис и май вече съм писала в темата- Руфо червенокосия.
  Имаше и една дебела за онова време - Калисто от Георгий Мартинов.
Още нямаше фентъзита по 1000 тома. 
2. Вестерос. В другите светове има много битки. Или са много детски.

Може и да е добра книга.

Страхотна е, но малко нетипична - прилича на класика, а не на съвременните фентъзита (не очаквай интензивен екшъни и бруталии). Освен това е изключително мащабна и обхваща един период от около 15 години (за разлика от сериала, в който действието се развива значително по-бързо).

Има минисериал със същото заглавие - дава добра представа за книгата, само трябва да се има предвид, че доста неща са променени, голяма част от сюжета е орязан и финалът е различен

Интензивният екшън и бруталиите са доста нишови между другото. Преди Песента и Малазана кланетата бяха див ъндърграунд във фентъзи средите. Дотолкова, че някой я се сети за Конан, я не. А и след като доста народ не смята ужасите за фентъзи, веднага вадеха Тъмната Кула от уравнението. Какво остава да бяга в миналото и да спомене Монахът например.

Дори и в момента огромната част от фентъзи книгите и поредиците са доста по-обрани и не залитат в краен рецидивизъм 
Все пак масово читатели са юноши и дечурлига и издателите намират за трудно да пробутат на родителите книга с тонове насилие като подарък за отрочето.