Фентъзи и фантастика - Тема 8

Фиц ще загине в края на последната книга,но заедно с Шута. След бягството си Пчеличка по някакъв начин ще успее да се свърже с Тингалия или по-точно бащата вълк ще се свърже с нея.Тя имаше и такъв сън записан в дневника си- "както вълкът направи за моя малък, така и аз ще направя за неговото кутре. Аз ще те защитя "

Идеята  че и най-добрият командос, може да се справи с 50-ина убийци сам (хайде - с двама - трима приятели ) само с ритници и крошета ме загуби тотално, а някои от решенията които взе след това Оливър бяха меко казано безумни. Спин-офовете със Светкавицата по-скоро ме отвратиха от Стрелата, отколкото да ме накарат да ми хареса, Светкавицата е твърде детски, а Стрелата е повече Екшън ориентиран, има повече допирани точки с Готъм, когото гледам с удоволствие. Като добавим това, че обикновени хора като Дигъл и фелисити се омешаха хора  тренирани за бой като Канарчето и Стрелата, а до тях застанаха супергерои със Супергерои като Атом  и Светкавицата сериала яко ме дразни. Още повече че засега се изредиха всички герои от ДС Комикс без АКвамен и Батман.- Светкавицата, Атом, Аресенал, Спийди, мерлин, Рас Ал гул, и дъщеря му, Черното Канарче и Лари Ланс, Ловджийката, Човека - карта, Дедсторук и цял куп други герои.  Не прави чест на сериала и че "супертайното скривалище" накрая все знаеше за него -  Стрелата, дигъл, фелисити, Лоръл, сара, Теа, Рой, малкълм мерлин, Ниса, Цялата лига на убийците, от окоол 50-ина човека, Ланс, който представляваше полицият, приятелчетата от Старлинг сити - около 10 човека...да, много тайно скривалище се оказа. Ей такива неща отвращават.

От Стрелата най-са ми  най- спмаптични Слейд, Лоръл и Теа. Сара не можах да я каресам нито чисто визуално, нито като човек - всичко решава с убийства. Самият Оливър също ми е много досаден - тираничен, постоянно командори, после се измъчва са взетите решения и се извинява и пак повтаря стари грешки. Чисто визуално го намирам за средна хубост - добре сложен е, но в лицето не ме кефи. АРсенал например е много по-готин, Атом - също. Съжалявам, че толкова бързо разкараха АРсенал и се върна само за една серия беше много готин образ.

не е Тингалия, а прероденият Шут, който ще се превърне в Дракон и ще поеме задачата да обучи Пчеличка.  (Тинггалия засега не се знае къде е ако помня добре - доста време мина от събитята в "Лорд Златен". Тя изоставя хората в Бинград и...изчезва.пък и да се поями няма причина да е толкова заинтересована от съдбата на Фиц, драконите са непостоянни). Има подсказка за това - драконова кръв лекува Шута и в същото вреем го променя, а той каза на Фиц да не Оставя Пчеличка на никого, дори да се представя за приятел, което ме съмнява да я остави на Копривка, още повече че така Кетрикен ще я използва, а Белите пророци не са привързани към някое кралство.
За Фиц и съм сигурен, че ще умре - той е много уморен, изгуби много любими хора - ИСкрен,Нощни очи, Бърич, Моли, Търпение и Лейси. Сенч много остаря, губи се в Умението, със Славея почти не се вижда, рядко се чува с Кетрикен, сега отвлякоха другата му дъщеря. оказа се че не го бива и за родител. Има тежки травми през годиниет в следствие на приключенията, а и е на възраст - 50 години, пределан възраст за мъж на онова време, нищо че изглежда като на 30-35. Предстои му да се изправи пред 50-60 опитни убийци приетжаващи Умение, а и започна често да използва порталите.
Логично е да умре.
Видението в което Пчеличка вижда Бащага - вълк да казва "Много съм уморен" подсказва това. Обещанието на Хоб, че това е последната история за Фиц и Шуга - също.
Има и още нещо - Шута би следвало при нормални обстоятелства да живее по-дълго от Фиц. ОСвен тоав ако и двамата умрат не си представям кой ще обучи Пчеличка да е Бял Пророк.

За бога, не мога да приема тази саможертва. Тези гадове не си поплюват. Веднъж се опитаха да ме убият, а сега пак са ме подгонили. Марконе и неговите момчета…
Не, казах си аз. Не е Марконе. Няма никаква логика, освен ако бандата му още от самото начало не се е заела с Третото око. Ако Марконе има под ръка магьосник, защо ще се опитва най-напред да ме подкупва? Защо просто не беше заповядал да отскубнат кичур от косата ми, когато прати онази мутра с бейзболната бухалка, и после да ме убият най-спокойно, когато не съм нащрек?
Може ли да е Марконе? Или пък да играе двойна игра?
Реших, че в края на краищата няма значение. Едно обаче беше ясно. Някой притежаваше кичур от косата ми. Някакъв магьосник имаше намерение да ме убие.
Който и да беше, не беше много добър — убедих се в това, когато разруших заклинанието, с което ми беше изпратил онази Сянка. Нямаше да ми устои, ако го принудех да влезем в пряк двубой — можеше да е дързък и да притежава много груба сила, да впрегне бурята, както го направи, и да има на подчинение демон. Но приличаше на недодялан младеж, който още не си владее силата. Аз притежавах нещо повече от сила и дързост. Имах опита, обучението и познанията на своя страна.
Освен това в момента бях толкова бесен, че можех да сдъвча пирон и да изплюя кламери.
Сянката все още не можеше да ми нанесе удар. Той не притежаваше такъв вид сила. Трябваше да чака пролетните бури и да ги използва, за да ме убие. Имах време. Разполагах с време, за да се подготвя. Можех да открия къде са те, къде Куция е занесъл кичура ми и да ги пипна.
Решението ми проблесна като светкавица и беше съвсем просто. Ако те могат да използват косата ми за връзка с мен, аз пък бих могъл да направя обратното — да създам обратна връзка между мен и косата. По дяволите, бих могъл да я запаля и да я изгоря от апартамента си. Имах нужда от Боб. Той ще ми помогне да съставя заклинание и да намеря формулата за няколко минути, а не за часове или дни.
Намръщих се. Боб го нямаше и щеше да отсъства поне още двайсет и четири часа. Нямаше начин сам да открия формулата за по-малко от десет или дванайсет часа, а не мисля, че в момента мозъкът ми беше достатъчно бистър, за да се справи със сложните изчисления.
Можех да се обадя на Мърфи. Тя вероятно знае къде се подвизава Марконе, а Куция вероятно е наблизо. Тя поне можеше да ми даде някаква идея как да открия Джони Джентълмена, Куция и Сянката. Но сега нямаше да го направи. А дори и да ми кажеше, щеше да поиска да чуе цялата история, а след това щеше да ме прибере под полицейска закрила или нещо още по-смехотворно.
Свих здраво юмруци и ноктите ми се забиха в дланите. Трябва да измисля нещо…
Погледнах ноктите си. След това бързо прекосих улицата, застанах под светлините на бензиностанцията и ги разгледах по-отблизо.
Под ноктите ми имаше кръв, попаднала там, когато ги забих в китката на Куция. Вдигнах глава и се изсмях. Имах всичко, което ми беше необходимо.
Върнах се обратно под дъжда и седнах на бетонния тротоар. С помощта на парче тебешир, което винаги носех в джоба на шлифера, начертах кръг на бетона около мен. Изстъргах малко от кръвта под ноктите ми и я поставих близо до краката ми. Капчиците заблестяха под ситния дъжд, който ръмеше върху тях.
Трябваше да помисля малко, за да се сетя за следващата част, но реших да използвам заклинанието за проследяване, вместо да го променям в нещо по-възвишено. Отскубнах няколко косъмчета от носа си и ги пуснах върху късчетата кожа и кръв на Куция. След това допрях пръст до тебеширения кръг и влях енергията си в него, за да го затворя.
Подсилих я с гнева си, страха, болките в главата и къркорещия си стомах и я запратих със заклинанието: „Segui vostro testatum“[1].
Потокът енергия премина през ноздрите ми и ме накара да кихна няколко пъти. И точно в този миг до мен достигна, при това доста силно, мирисът на одеколона на Куция. Изправих се, отворих кръга с крак и излязох от него. Бавно обиколих наоколо, докато направих пълен кръгг. Ароматите на Куция достигаха до мен от югозапад, там, където се намираше едно от богатите предградия на Чикаго.
Разсмях се отново. Пипнах го кучия му син. Можех да го проследя чак до Марконе или за когото там работеше, но трябваше да го направя бързо, защото кръвта беше малко и нямаше да изтрае дълго.

Шута има още доста време докато се превърне в дракон, ако изобщо това се случи. Не виждам как точно в момента на бягството ще помогне на Пчеличка. За мен това ще е Тингалия, но ще видим кой от нас ще е прав.

се отнася за самия Фиц или за шута.  Тингалия едва ли е на мнение, че някакъв човек е спасил нея или рода я тъй като не е убил Айсфир,тя вероятно би разсъждава че на хората им е задължение да се грижат за драконите, ако не искат да бъдат изядени. Тингалия разсъждава от позицията на силата, може и да има капка благодарност в нея, но много трудно ще я убедиш да помага продължително време на конкретен човек, заради конкретно събитие.
Освен това да бъдеш дракон и да бъдеш Бял пророк са различини неща.  Праотците и техните наследници - пророците са много по-близко до драконите, отколкото Белите пророци, които са един вид уникални и с някакво "отклонение".

Убиеца на Шута" в един от първите разговори между Фиц, Пчеличка, Шън и Ридъл, Фиц споменава, за нашествие на древен враг, победил Умели, но не се знае кой е той? Възможно ли е този враг да са били Слугите?