Паническо разстройство - 26

А посещение при психолог? Ако имаш възможност наблегни на дейност , която ти носи удоволствие и не й прави дълги паузи - може пилатес или йога вкъщи, плетене, четене на книга или каквото и да , дребно дори. Остави на заден план домашните си задължения понякога, важна си ти , а не прахосмукачката например. За болен човек в семейството - там рецепта няма, хапчета за успокоение в джоба, вяра, кураж и молитва /аз разчитам на нея и в обикновени дни, успокояваме това, ей така тихичко наум, докато вървиш към работа дори/. Дари му цялата си любов и подкрепа и добро отношение. 

И аз съм като теб с мисли с такава насоченост. Искам деца, но много ме е страх заради тези състояния. Само като чуя някоя история как някой мой близък е много болен, или репортаж по телевизията, понякога ми е адски трудно да си сдържам да не ревна докато го гледам. И после по цял ден мислите ми се връщат все към това и се скапвам. ПОнякога си казвам 'искам да съм както преди', когато нямах такива тежки тревожности. Какво се обърка, искам да знам поне, за да го поправя. А сега какво пия хапчета, стискам зъби буквално и преносно, чета книги и статии, и пак различни моменти нагнетяват една и съща реакция.

И на мен като ми стане така искам само да легна, да се отпусна и когато започне да ми минава винаги ми се приспива. /много ми помага слушането на класическа музика, а преди не слушах дори/
Аз и дуго забелязвам - няколко години след първите ми па получих много силно глаболие - казаха ми мигрена, ужасни кризи , с дни , с много хапчета, на често. Но тази година когато отново започнах да получавам па след години затишие, близо 6-7 годишното мъчителното главоболие толкова намаля, почти изчезна без дори наскоро да съм си правила обичайните 6 мес. курсове терапия за мигрената.
Направо не мога да си обясня. Сякаш са се трупали емоции в мен , които са придизиквали глаболието, а сега с па вътрешното напрежение се отделя навън. Идея нямам, само догадки и загадки.

Aнонимна, има какво да направиш, да отидеш на психиатър да ти изпише ад. Защо се мъчиш. Ние се справяме, защото ги взимаме. Ако не си обърнеш сериозна внимание, нещата ще стават и по-зле.
За баща ти, много е стресово и мъчително за всички близки. Ако можеш прекарвай повече време с него. За мъжа до теб, ми той още повече влошава картинката. Това ти можеш да го контролираш. Намери правилното решение. Успех. 

Анонимен, не се плаши, това са си нормални състояния. Ти напрягаш нервната система, в един момент тя изпушва и после организма ти иска почивка и сън, дай му ги. Аз бих направила един курс с валериан 3 пъти по 1 за по-дълъг период, ими мента глог и валериан но постоянно. Все си мисля, че при теб нещата ще се овладеят така, но ако до месец не помогне на психиатър.

Дидир, какво курсове правиш за мигрената? Че и аз ще откача от тези главоболия. При мен са само от едната страна, винаги в дясно, ето и сега събуждам се с болки, чак в ухото и окото.

Момичета включвам се в темата, с молба към всички, търся добър психоаналитик в София. В депресия съм , вече стана прекалено дълго време  да съм в това състояние, искам да изплувам на някъде, незнам от къде да започна.

Виждам че повечето тук сте на антидепресанти. Чудя се, пробвали ли сте преди тях нещо по-леко. Аз от един месец пия магнезий + витамин Б комплекс и не знам дали си въобразявам, но ми действа. Преди да го започна пиех валериан - кога максималната за деня доза, кога по-малко. И така от една година...Сега дори не се сещам да го пия, което за мен винаги е знак че нещата са наред (когато забравя за валериана )
petiaR прочети за магнезия - водят го естествен антидепресант. Каквото и да предприемеш, това мисля че ще ти е само от полза.

Аз не съм съгласна, че тези състояния са нормални. Не са, нормално е да не се чувстваш нервен, напрегнат, в криза, треперещ, депресиран. Но ако си в такова състояние е нормално да се появят последствия, често уриниране, болки в корема, главоболие, гадене, сърцебиене и т. Н.
За билките и добавките, вярвам, че всички са опитали преди ад. Но идва един момент в който вече няма спасение с тях.

Имах в предвид, че е нормално да й се доспива след криза. не съм се изразила правилно.

Гала, колко време може да се пият мента-глог-валериан без прекъсване , знаеш ли?

От лекар съм чувала, че едно лекарство ако не подейства до месец, значи няма да подейства. Специално за билковите до 3 седмици ще видиш резултата според мен.

Здравейте от мен. Днес бях на Ямр на глава....  Господи това беше една от най - ужасните случки в живота ми. Още щом ме вкараха разбира се изтръпнах и едно лудо сърцебиене започна, затворих очи понеже не исках да гледам тясното пространство. И така 35 минути ми пускаха адски силни звуци от типа на хаус, електроника, все едно някой пробива с дрелка до теб, то не може да се опише. Само си казвах, не се панирай, представях си че съм на плажа на някое парти и танцувам на музиката.   сега да видим какво ще казва неврологът

На мен мисълта ми беше по принцип, а и след като подейства колко време може да се пие, защото ако подейства и се спре пак всичко ще се върне.

Щом ти действа - пиеш докато не дойде времето в което си добре и можеш да го спреш без проблем.
Аз лично в последната една година, почти през цялото време съм на валериан. Имам и прекъсвания от по няколко седмици, но като цяло си го пия....

Нещо на мен тези билкови са ми като свеж планински въздух, демек грам ефект Може би прекалено много свикнах с бензодиазепини.

Какво ми стана днес. Депресия, та депресия. Разревах се като идиот в залата, притеснение какво си мислят за мен.
С една чаша винце помина. Но сега се усетих, миналата година по  това време сумати гадости ми се изсипаха на главата и най-вече, че мама почина.

А няма да му се даваме на тая депресия

Здравейте пак. Благодаря ви за всички мнения и за вниманието. Darcey, гала, благодаря ви за мненията. Извинявам се, че анонимно пиша, но имам някои основания и реших така да се явя тука
didir, нещата които казваш имат много смисъл, благодаря ти. Много приличат и моите състояние на това, което описваш.
За главоболието е абсолютно същото и при мен, главоболие имам вече втора година с неясен произход, минах през какви ли не лекари, то не бяха ендокринолози, невролози, офталмолози...нищо и нищо. От тия нерви си съсипах здравето сериозно, появи ми се спазъм на хранопровода и понякога имам проблеми с яденето, защото все едно ми е прищипан хранопровода с щипка. Изобщо ужас. Питате ме за психиатър. Да ви кажа, не че не съм се замисляла, че и до там ще стигна, но много загубих вяра в лекарите покрай всичко това, което описах горе. Ходя по мъките вече години наред. И аз като Zuchero минах през ЯМР два пъти и то. Беше пълен кошмар вътре, пусках непрекъснато паник бутона да ме вадят, защото щях да се задуша. Кръвни ми пускаха какви ли не. Но на кратко след всичко това никой не разбира какво ми има, защо все ме боли глава, защо не мога да се храня...и си ме изпращат да си се гърча в къщи. И така. И като се прибави за красота и една криза, в някой дни, която не знам дали е паник атака или какво е и ставам на парцал. Може би засега повече ми се харесва идеята да отида на психолог, но за жалост нямам много възможности финансово към момента, а до колкото разбирам това си е голям разход и то доста продължително време.
Опитвала съм с разни билки, витамин Б, магнезий, но не мисля, че имат ефект особен при мен. Може би сте прави, че няма да мине без АД, защото само задълбавам в проблема.

Прави сте също, че с болен в семейството е много тежко за всички. Но при мен е особено тежко, защото моят татко винаги ми е бил упора и сродна душа и сега като знам какво става с него все едно са ме простреляли в сърцето (съжалявам за драматичните думи, но наистина така го усещам). Откакто той е болен аз загубих всякакво усещане за сигурност и спокойствие в живота си. Все едно нямам почва под краката си. Разби ми се вярата в живота изобщо.

Днес съм малко по-добре, но пак усещам вълната, че се опитва да се надигне. Уж не й давам, но не знам ще успея ли. Веднага седнах тук да пиша, че това ми действа успокояващо някак си.
На мен странни неща са ми отключващи кризите. Някаква реплика, някакъв спомен, нещо се сетя и така започва. Няма връзка с това как ми минава деня. Може даже да си е добре всичко в деня и аз пак да получа криза. Това може би най-много ме плаши, че е непредвидимо.

Anonimna, 
Добре, ходила си на толкова доктори години наред и никой нищо не ти открива, защото физически си ЗДРАВА! Престани да отичаш, че не се нуждаеш от психиатър. Тревожността си е болест и трябва да се лекува. Виж колко сме много болните и колко още не пишат... Не се страхувай от АД, те ще ти помогнат да овладееш положението, най вече и че имаш тежко болен любим човек. Това ще те смачка психически още повече,дори и да се пребори човека. Дано, пожелавам му го   

Не искам да прозвучи нравоучително, просто съвет