Паническо разстройство - 26

  • 107 482
  • 761
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: X
Anonimna,  Hug
Добре, ходила си на толкова доктори години наред и никой нищо не ти открива, защото физически си ЗДРАВА! Престани да отичаш, че не се нуждаеш от психиатър. Тревожността си е болест и трябва да се лекува. Виж колко сме много болните и колко още не пишат... Не се страхувай от АД, те ще ти помогнат да овладееш положението, най вече и че имаш тежко болен любим човек. Това ще те смачка психически още повече,дори и да се пребори човека. Дано, пожелавам му го  Praynig  Praynig Praynig

Не искам да прозвучи нравоучително, просто съвет  Peace
Няма проблем, не го възприемам като нравоучение.  Hug. Напротив даже.
За жалост баща ми няма как да се излекува. В това е жестокото на ситуацията. Гледаме си го как угасва и не можем нищо да направим.
Иначе, аз не казвам, че не се нуждая от психиатър, явно се нуждая. Просто и покрай баща ми се нагледах точно на психиатри какво отношение имат и как не им пука за човека и го гледат като предмет. Страхувам се, че нямам доверие вече на лекарите като цяло. И въпреки това, явно имам още искрица надежда, защото все си мисля как искам да отида при някои, който ще вземе нещата насериозно. Да иска да ми помогне наистина, а не просто да ми хвърли едно лекарство и да не го интересува на какво се дължи проблема ми да речем и как дългосрочно да го реша. Та..явно ще стигна до психиатър рано или късно, но не знам дали лесно ще се доверя на някой.
А страха от АД го има също, дали няма да се пристрастя и после ако искам дете какво ще правя, как ще се откача от лекарството, как ще я карам после. Не че ако имам дете в това състояние ще мога да го гледам адекватно. Такива неща ме мъчат.
И си права за мъжа до мен. Той толкова не разбира какво става с мен, че даже се дразни като съм имала криза пред него. Уж му обяснявам и уж има разбиране и търпение, но трае кратко. После пак ми се дразни. Не е лош човек, но е малко от типа хора, които казват - Ами, живота е тежък, добро утро. На всички ни е тежко, стегни се. Да, ама...това не работи вече да се стягам.

Последна редакция: вт, 06 дек 2016, 00:10 от Анонимен

# 661
  • Мнения: 2 860
За ЯМР да ви кажа, към 4-я се привиква Grinning Даже на 6-я си влязох като у дома си Grinning

Анонимен, и да си здрав като гледаш болен можеш да се поболееш. То няма как да не ти въздейства като гледаш човечеца и не можеш да помогнеш. Аз, срам не срам, последните дни на баща ми направи се скрих и все се оправдавах, че и аз съм болна и че повече нищо не мога да направя. Соето си беше истината. И понеже до последно го уверявах, че има надежда и все му вдъхвах кураж и накрая не можех да го погледна в очите. Но да ти кажа, аз преди години умирах, нямаше надежда за мен, просто се отпуснах и сълзите ми течеха и много исках хората, които обичам да са до мен. Така че показвай му любовта си, нека не е сам в дните си.

# 662
  • Мнения: 52
Анонимен, не се плаши, това са си нормални състояния. Ти напрягаш нервната система, в един момент тя изпушва и после организма ти иска почивка и сън, дай му ги. Аз бих направила един курс с валериан 3 пъти по 1 за по-дълъг период, ими мента глог и валериан но постоянно. Все си мисля, че при теб нещата ще се овладеят така, но ако до месец не помогне на психиатър.

Дидир, какво курсове правиш за мигрената? Че и аз ще откача от тези главоболия. При мен са само от едната страна, винаги в дясно, ето и сега събуждам се с болки, чак в ухото и окото.

Невролог ми назначи 6 месеца по 1 таблетка вечер сибелиум и три месеца по една таблетка сутрин дианксит, и изобщо не бях казвала за потушената тревожност от миналото на лекарката. Правех година и половина , или две години почивка и после пак. Почивките си ги определях сама. Лекарката каза щом глаболието започне пак да става тежко и зачестят кризите, започвам отново курса.
При първите прегледи пробвахме с други, не ги помня, но от тях заспивах като упоена, спрях ги .
За сибелиума бях чела много противоречиви мнения, но на мен ми помогна. След всеки курс имаше явен ефект. И аз съм с главоболие отдясно предимно, както казваш от очите , цялата дясна половина, зад ухото и се спуска по шията надолу. Но и работата допринася, неправилната стойка, еднообразни движения като правя, преумора , мн неща провокираха. Старая се да отбягвам в такива случаи шоколад, и други сладки неща, цитруси, вино.

Пак стана дълго писание, но важното е да дава полезна информация  Hug

# 663
  • Мнения: 1 488
Към АД няма пристрастяване, има към успокоителните, бензодиазепини. А ти в момента дори приемаш такъв - лексотан, вярно в мн. малка доза. Лексотана е само временно решение. АД ти влияят на нивата на хормона серотонин. За да изпадаш в тези състояния,значи нивото ти е ниско, така да се каже.
Не съм мед.лице, но мисля, че ти си много застрашена от влошаване, заради баща ти. Дано да греша. На такива като нас им трябва спокойствие, разбиране от най-близките, а не всекидневен стрес и мъка.  Hug

# 664
  • Мнения: 132
Мами, предложете ми добър гастроентеролог! Искам да си направя преглед, заради тежестта, киселините и сърцебиенето след хранене. Мерси предварително.

# 665
  • Мнения: 656
Главата ми изтръпва за секунди и ме облива топа вълна.Някой с такъв симптом?

# 666
  • Мнения: 493
Аз имам такъв симптом, но на Ямр който правих вчера няма нищо, всичко ми е наред в главата.

# 667
  • Мнения: 656
Пфф значи пак е ПР Cry

# 668
  • Мнения: X
гала, много си права за това, което казваш. Аз гледам да съм до баща ми колкото се може повече. Не го оставям. Давам му любовта си. Сърцето ми се къса, но искам да се усеща обичан. А той е! Но това, което стана с него ни съсипа семейството и ни разби като хора. Ще има дълъг път да минем, докато сме отново цели, а може би няма да бъдем повече никога.
Не знам с теб какво е станало, радвам се че си сред нас сега. Но в такива моменти човек винаги иска да е сред любими хора, да усеща любовта им.
Darcey, това е интересно, което казваш. За успокоителните като Лексотана знам, че има пристрастяване, аз затова не го взимам непрекъснато, а само понякога. Но виж за АД винаги съм мислела, че има привикване. Не знаех, че няма. Или може би зависи какво лекарство взимаш. Можеш ли да ми кажеш кои са тези, които нямат привикване? Не че ще тръгна да ги взимам без лекар. В никой случай не бих си направила такъв експеримент.
Ех, наистина на такива като нас ни трябва спокойствие, а не само стрес и мъка. Колко вярно е това. Но живота никак не иска да се съобрази с нас, хаха. И само хвърля нови и нови неща, заради които да се стресираме. Шамари от всякъде. А аз наистина се влоших след случките с баща ми. Това ми отключи проблема и после го задълбочи. И продължава.

# 669
  • Мнения: 1 488
Анонимна, исках да дам линк но не се получава. Статия на д-р терзийски за ад. Потърси в гугъл.
Аз самата нямам разнообразен опит с ад. Започнах да взимам сертралин, в бг е золофт, мисля стимулутон беше другия със същата съставка. На ниска доза съм, но имам значително подобрение. Чувствам се нормално отново. И спокойна. В темата има хора с голям опит с ад. Ако решиш да отидеш, пиши какво са ти изписали. Не те навивам за нищо. Аз самата не исках да взимам ад, но просто идва момент, в който си казваш, няма на къде. Успех!  Hug

Последна редакция: ср, 07 дек 2016, 00:53 от Darcey

# 670
  • Мнения: 256
Мами, предложете ми добър гастроентеролог! Искам да си направя преглед, заради тежестта, киселините и сърцебиенето след хранене. Мерси предварително.
Аз ходих при д-р Цонев,който работи в Токуда.Пих 1 месец лекарства и вече нямам проблеми,е освен когато имам ПА. Мисля,че прегледът в София е 45лв.,но не съм сигурна,защото той идва в нашия град,пък тук е по-евтино 😊

# 671
  • Мнения: 2 203
Малко хумор по нашата част Simple Smile
Мъж вижда красива жена на бара и решава да я заговори и почерпи:
-Колко си спокойна, тиха и уравновесена... Каква тиха и приятна топлина има в очите ти, колко са плавни и умерени движенията ти... Какво пиеш?
-Лексотан... Simple Smile

# 672
# 673
  • Мнения: 52
Здравейте, как сте
аз май пак ще ходя на психиатър. Вече 3-ти месец пия малки дозички атаракс , и се държа общо взето, имам дълги 'прозорци' без тревожност, но появи ли се - понякога  преминава в много тежка криза, няколко часа треперене на крайниците, често уриниране, глад, нищо не мога да сложа в уста, гадене...... / точно както днес/
Обмислям тази седмица да отида на психиатър да добавим още нещо, не искам да се задълбочава, колкото повече си го нося това , толкова по нещастна се чувствам, нищо почти не ме радва, а има какво. Преди няколко месеца и за психолог се чудех , но заради финанси реших да го отложа.
Сега пак май съм на този акъл , след цял ден в леглото - не мога да стана, сякаш нямам сила, пулс 115-120 , чувствах се много зле - да отида на психиатър да добавим терапия, и няколко курса да направя при психолог, пък да видим как ще повлияе. Щом преди 10 години без психолог, без много информация и много малко лекарства си стъпих пак краката ....... дано.
А трагедията в Хитрино - два дена рев само като пуска ТВ, отделно че съм и в цикъл и това само допринася.

Дано не Ви досаждам с моите приказки за книги, но сега чета тази http://www.colibri.bg/knigi/734/dejl-karnegi-kak-da-preodolqvame … revogata-i-stresa  и е доста интересна, дава много теми за размисъл. Препоръчвам я, ако не ви помогне, то няма да ви навреди.

Ще използвам случая да питам - ако на някъде намерите тази книга - пишете ми, искам да си я купя но навсякъде е изчерпана. Ако я има ще е пак втора ръка, но и това ме устройва

 https://www.helikon.bg/books/257/-%D0%94%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1% … 00.html#book_info

Пожелавам на всички спокойна и здрава нова седмица  Hug

# 674
  • Мнения: 2 205
Милички, много съм шаш.
Вчера за първи път ми се случи, лежах си вечерта и реших да отида да пия вода. Станах от леглото, минах две крачки и щях да падна.... такъв световъртеж, подпрях се на масата и се върнах назад в леглото. Направих втори опит, отидох и пих вода, но едвам ходих, подпирах се на стените. Сега сутринта нищо мии няма, но съм много шашната и в стрес;(((

Общи условия

Активация на акаунт