Частни училища - информативна тема 15

Разбира се, че учител не може да каже нещо подобно на родителска среща. На родителска среща децата не се обсъждат персонално. Но дори при лична среща с родител подобни изявления може да прави някой, който има съответната квалификация. Началните учители не са лекари. Това, че си мислят, че някое дете е хиперактивно, умствено изостанало, страда от дислексия или дискалкулия е просто предположение. Същото се отнася и за учителите в горните класове. Могат да обяснят на родител какво е поведението на детето в часовете им, но не могат да му лепят диагнози.

Добре де, те хубаво ги тестват психически, но реални знания проверяват ли? Например неща от обща култура, като различните приказки (кои и колко), песнички, стихотворения, гатанки, народни обичаи, семейни празници, поведение в градски транспорт, театър, музей... такива неща. Евентуално някакви странични интереси на детето, свързани със спорт, изкуство, езици. Изобщо всичко, което може да се натрупа за седем години като обща компетентност.
Аз мисля, че училищната готовност е свързана много повече с натрупани знания и способности, отколкото с психическото състояние на детето. Сигурно и второто е от значение, но така като ви чета, оставам с впечатление, че всички знания, които се проверяват, се събират в 3-4 книжки, които (както твърдите) може да се наизустят, а реално знания и умения не се проверяват.

Разговор с родител и мнение на учителката от детската градина, в която е било детето, също биха били полезни.

Ролята на психолога и разните му тестове ги виждам при евентуален регистриран проблем от проверяващия бъдещ начален учител. Съответно психологът да прецени каква е причината за проблема, а не да проверява всички деца и то само той.

Доколкото зная не проверяват. Виж, един от недостатъците на тестовете е, че карат по определена схема и орязват, по-скоро изобщо не обръщат внимание на всички други характеристики, включително знания като обща култура, които всъщност ни правят личности, а не просто изследвани лица. Затова за мен да се приписва на тестове възможност за откриване на таланти, надарености и пр. е нелепо. Едно дете понякога за два месеца се променя, сякаш някой му е натиснал копчето "Старт", а всъщност всичко, което е трупало като знания и опит, се е наместило, като да ти щракне как се решава един вид задачи, а преди това си ги мъчил сума време. Децата се разгръщат с времето на общуване и опознаване, а психолог, ако ще клонинг на Господ да е, едва ли за няколко минути или половин-един час може да разбере детето пред себе си. Така и не разбирам с какво самочувствие го правят.
Да, това, което е състезанието, се събира в няколко книжки, образно казано. И училищната готовност е оценка на нивото на когнитивните функции за възрастта. Тестовете много често са стандартизирани - да, хващат основните неща, но дотолкова, че да се види има ли някакви драстични разминавания с нормата. Но останалото не го хващат, защото създава проблем с надеждността. Тестовете са измислени като инструмент в диагностиката за последваща терапия, а не за конкурсен изпит.

Засяга ме професионално и човешки, защото след 5-минутни учителски диагностики, родителите не знаят на кой свят са от шок и ужас, и аз трябва да оправям поразиите на такива като теб. Ти като учител имаш правото само да кажеш на родител какви наблюдения имаш, и то с конкретни случки, а не да поставяш диагнози. Родителят вече ще си прецени към кого да се обърне. Научила си три термина и си се влюбила в тях като в тас-кебап.

А в Швеция нямат оценки до 5 клас, мои познати шведи (възрастно семейство) много се чудят, че тук имаме състезания по математика за малки деца. Представям си с какво недоумение ще се отнесат към подготовките за постъпване в ПУК.
Не знам откъде дойде тази истерия, но покрай интернет и форумите съвсем се разгоря.

Това го имаше и преди повече от десет години. Помня как родители се редяха посред нощите пред училищата да не си изгубят мястото в списъка за подаване на документи, а най-желаните училища се изхитриха да направят някакви ужким тестове за училищна готовност, които бяха незнайно от кого и как измислени. Така решаваха кое дете да запишат в първи клас и кое не. За радост после го премахнаха това безумие, та поне в държавните училища мирясаха. Обаче покрай големите набори местата в добрите държавни, а вече гледам и в добрите частни (или поне с претенции да са добри), дефицитът на места стана проблем и пак върнаха истерията, само че вече не от първи клас, а от ПУК. Това е положението - пазар на продавача. Ако продавачът каже "хоп", купувачът трябва да скочи.

Тази тема с диагностиката ми е много смешна вече, но преди години изобщо не ми беше до смях. Никога няма да забравя как една много спрягана във форума "експертка" лепна три диагнози на дъщеря ми, когато беше на 2 и половина. Включително, че има сериозно забавяне в развитието, че "никога няма да бъде като другите деца" и има разстройство от аутистичния спектър, което може да бъде компенсирано с поведенческа терапия, но никога преодоляно. Аз си знам какво ми костваше тази нейна експертна диагностика. Естествено, нищо нямаше в писмен вид въпреки няколкото молби. То пък детето се "оправи" или ако приемем, че аз като родител отричам проблема, поне може да се каже, че в "Света София" има и деца с дефицити и СОП.

У нас да не би пък да има? Вече.

С премахването на оценките децата какъв стимул ще имат да правят всичко, което училището изисква от тях? Като да учат, да пишат домашни, да работят по проекти. Заради едното "Браво, Иванчо" ли?

Пак има някакъв вид оценяване. Може да е с браво, много добре, пчелички и червейчета, но ще го има. Аз така и не разбрах защо махнаха оценките, децата така или иначе знаят, че по някакъв начин биват оценявани.

Имам неприятен за четене отговор, изпълнен с квалификации към законодателите, така че си представете, че съм го написала.

Пчелички и червейчета до 4 клас.. те някои в 4 клас вече имат цикъл и гърди, и почти всички навлизат в пубертета. Не мога да си представя как ще се впечатлят и мотивират от печати, ще трябва да го видя. Предстои.

Нашите в 3 клас ще имат, заварено положение. Но училищните оценки и да ги няма, има състезания и явяване на изпити за сертификати.

А в ЧУ ще има ли оценки при сегашните първокласници?

На моя приятелка в държавно още първата седмица бяха казали на децата, че браво е петица, отлично е шестица и т.н.
Смисълът се губи. Без оценки ми се вижда удачно първи клас, за да не се стресират.

AfterShock, може спокойно да дишаш - в Ирландия до 6ти клас нямат оценки и бележници, но петък правят тест и се вижда кой къде е.

При нас се сменят постоянно позициите - постоянен учител тази година и ресурсен учител другата година. Всеки учител се обучава допълнително по специалност, свързана с деца със СОП. Във всеки клас, вкл. частните училища се приемат такива деца и им се назначава ресурсен учител. Има си система, подпомагане на родители, но децата се хващат още от Монтесорито (ДГ) и се работи с тях отрано.
Няма изпити за кандидатстване в средното. Възможно е дете със СОП и с родители, обучавали се в това топ училище, да изпревари дете без СОП, но без местожителство или родители, които са учили навремето там. Вече се спомена от Бояна.

По френската система в началното училище, т.е. до 6-ти клас няма оценки. Но има едни досиета, в които три пъти годишно се получават данни по близо 200 точки. Всяко знание или умение е описано в пълни подробности и "оценено" в три варианта – владее, в момента овладява, не владее. Има и 6 различни графи за поведение. Досието е разделено по теми и съвсем конкретно можеш да разбереш, че детето не умее съвсем да прилага умножението с 8 или да спряга глаголи от първа група в минало време. Това е от страхотна полза за родителите, а и за всеки следващ учител, защото е ясно къде и как детето се е затруднявало във времето. Отделно всеки ден има подробни коментари по дневната работа, пише кое детето е направило само, кое с помощ от учителя, какво има да довърши или да преговори още веднъж. За едно просто рецитиране на стихотворение има фиш с 10 графи с отметка владее или не – дали артикулира добре, дали назовава правилно заглавието и автора, дали го казва без грешка, дали говори достатъчно високо, дали гледа публиката, дали го пресъздава артистично с мимика и промяна в тона, дали синхоронизира дишането с ритъма на текста и прочее.
Вярно, че това е бая работа за учителя, но практически и училището, и родителите имат шанса да реагират достатъчно рано на всяко затруднение и детето да се развива спрямо заложбите си. Не виждам полза вместо всичко това да има бележник, в който да пише Френски – добър 3.50 и никой да не знае какво точно стои зад това.
А състезания си имат и по тези системи. Събират два класа, правят международно математическо Кенгуру и прочее.

И не разбирам какво значи, че без оценки няма стимул. Нима единственият стимул за развитието на детето е бележкарството?
А в тази връзка последно за оценяването. Има тестове на всеки етап след приключване на дадена тема по предмета, но ако на теста детето не се представи добре се взима предвид ежедневната му работа. Както и ако не се вмести във времето му се дава повече време и в оценяването е отразено в графа "Справя ли се с работата за необходимото време", където може да се отбележи "Не". Което обаче не означава, че не знае.
При децата преди 10-11 годишна възраст тези неща са важни, защото противно на магьосниците диагностици, останалите специалисти са наясно, че много фактори могат да повлияят на поведението и резултатите на едно дете. От вирусно заболяване, през хронични като отит до скандал с друго дете в междучасието или някакви проблеми в семейството, да не говорим за вроден темперамент, срамежиливост, способност да се работи под стрес, перфекционизъм и прочее.

Кое предстои? Печати с пчелички и червейчета? Просто във втори и трети клас ще получават само качествени, но не и количествени оценки.
Твърдиш, че си учител, би трябвало да си запозната с наредбата за оценяването.