Година измина на радост взаимна, септемврийче е вече голямо човече! тема №9

Lovely wife, и аз съм като теб, не изпитвам нужда да излизам с приятелки и....май вече почти нямам такива. Малкото си истински приятелки изгубих 2012г покрай развода си, тогава преживявах много тежък, дълъг период, а разбрах, че нямам никого до себе си в най-тежките и важни моменти и прекратих всякакви отношения с тях. А те пък ме изтриха много лесно от живота си и дори не се постараха да си оправим отношенията, което пък съвсем ми показа за какво приятелсто говорим, а става дума за момичета, които познавам от 7 и 13 годишна възраст. Аз съм много всеотдайна в отношенията си с хората и това много ме нарани и промени. След това имах няколко нови по-близки приятелки, но с тях се получи същото - някои от тях изчезнаха вдън земя, след като си смених отдела, в който работех, а другите - изчезнаха безследно, след като родих. И така, сега имам една приятелка, с която се виждам от време на време, но взимам и бубка с мен. Няма какво да ми липсва, хаха!
Иначе не излизам никъде без нея, единствено до някой магазин и това е. Нямам никакво желание да излизам без нея. Март месец излязох вечерта на едно голямо събиране с колеги, нямаше ме час и половина, там стоях около 50 мин и 40 мин в път отиване връщане, прибрах се в 22 ч и мъжът ми не можеше да приспи бубка, а тя се дереше. .почувствах се ужасно, че съм излязла и то ба място, където не ми беше приятно, защото повечето ми колеги доста про форма разменяха по някое изречение с мен, а детето ми е имало нужда от мен. И това ме отказа от всякакви излизания без нея занапред!
Излизания по барове и дискотеки не ми липсват, защото в годините преди и след развода си не се спирах, прибирах се редовно сама в малките часове, правех неща, за които после на следващия ден съжалявах, и накрая се бях буквално отвратила от подобни излизания и вече нямам никакво желание за подобни неща.
Единственото, което ми липсва, са излизанията на театър и понякога, но рядко, на кино и кръчма с мъжа ми. Но както е казала Рейчъл - голяма работа, все пак животът ни няма как да е същият, най-важното е да съм до бебка, тя е вече най-важното за мен:)

Ох, много болни бебчета и мами, бързо оздравяване на всички 

Леле, момичета, благодаря ви за искрените отговори! Почти с всяка от вас имам нещо общо. Аз също и преди не съм излизала кой знае колко, освен с ММ. С него си ходим и на театър, и кино, и заведения. На него понякога му липсва да има и други хора с нас и сме коментирали, че хората имат по куп приятели, но като ви чета явно не е чак толкова голям купа. Значи кризата от неизлизане не е задължителна и явно си е до човек.
Lovely, и ние с ММ сме от сто години - бях ученичка още.
Lucile, и на мен най-много ми се ходи на театър, но и това време ще дойде, няма да избяга, я!
Румка, успех с курсовете. И аз скоро изкарах книжка, но тази работа въобще не ми е присърце. Мъча се все пак, само и само заради доброто на детето, но сама още не мога да тръгна.
Racel, и на мен ми се иска, но пък казват, че едно дете прави връзката между двама души още по-специална.

Зеравейте момичета. Два дни ме нямаше и сте обсъдили доста теми.

На малкия хемоглобина е 132. Месо от около 11 навършени месеца започнах да давам всеки ден, а жълтък спрях да давам, освен ако не се съдържа в друга храна. Гледам месото да е разнообразно.

Жулиета, това, което са ти казали за откачането се случи при мен. Не си спомням вече от кога не бях излизала без някое от децата да е с мен. На мен да еи кажа доста ми липсва това време за себе си. Затова сега като бяхме на гости на родителите ми и направо бях на прага на нервна криза, излизах две вечери по за 2 часа и една за 1 час и беше много хубаво, но за кратко. Първата вечер ходихме с две мои приятелки на бар и си говорихме много. Втората вечер бях на театър, а третата само за час излезнахме с едната от приятелките ми да пием по чай. Те също имат бебета колкото нашите и също живеят в София, но някак там ни беше по-лесно да се видим сами, докато бабите гледаха децата. Щеше всичко да е идеално, но както при всяко нещо в живота, имаше компенсация на това мое развлечение - всички се разболяхме от някакъв вирус със сополи (и ние сме в тази група); апартамента, в който бяхме е само с една стая и една малка кухня, а се наложи да изкараме там 1 седмица аз, майка ми, баба ми и двете деца, като аз спах на единично легло с малкия, а майка ми с Ели (нощите бяха доста тежки); там ядат на холна масичка и малкия в този любопитен период събаряше всичко от нея, пипаше навсякъде, и постоянно някой трябваше да го дебне и върви след него, защото нищо не беше обезопасено; растяха му много зъби (и продължяват да растят) и няма нужда да описвам колко нервен беше; баба ми е болна и се наложи единия ден да остана съвсем сама в апартамента с децата, да мъкна до 4-тия етаж в блок без асансьор двете деца, количката и малко багаж за излизане, а на всичкото отгоре точно в този ден нямаше цял ден вода (12 часа) и беше кошмар - никое дупе не мога да измия, никакви съдове и биберони да измия, нищо; в резултат на това, че нямаше вода, Ели, въпреки че отдавна не е с памперси, има много чувствителна кожа и получи някакъв обрив по дупето и слабините, разчеса го и стана много неприятно (незнам от мокрите кърпички ли, от това, че не можах да почиствам добре гърнето ли). Та тези излизания ми излезнаха през носа така да се каже. Но обмислям да излезна пак скоро и да започна да излизам по веднъж месечно, че наистина бях полудяла в един момент. Слава Богу, с приятелките се разбираме, а колегите ми с малки изключения са мъже, и с тях също се разбираме, но не сме излизали от доста време и с тях за по бира.
И мен обаче като Лусил, не ме привличат много нощните заведения и дискотеки, минах и аз през този период и някак вече не ми е интересно. Предпочитам други неща сега.

Относно хремата - една седмица го капя този виброцил и още не им минава. Чудя се колко най-дълго може да се капе. Още имат гъсти сополи и двамата. Малкия на 11-ти е на ваксина и май ще трябва да я отложим.

Забравих някои неща:

Руми, успех с шофьорския курс, дано скоро да се похвалиш. Аз от няколко години имам книжка, но ме е страх да шофирам.

Рейчъл, Вики не е ли първо детенце? Писала си, че никога повече няма да имаш бебе - толкова ли твърдо си решила. Аз вероятно също с малкия ще приключа с бебетата, но все си представям, че все пак в един момент може да имаме и още едно, просто не мога да приема мисълта, че ще приключа с нещо завинаги и няма повече да го изживея.

А може пък един ден да имаме и внуци

За рецепти не мога много да пимогна, но момичетата са дали много добри идеи. Аз готвя малко неща, но гледам да съдържат много зеленчуци. От месото готвя пилешко и телешко, но не съм готвила заешко и риба. Затова гледам да взимам и ДК, особено в дни, когато има различен вид месо, от тези, които аз готвя.

А относно даването на месо вечер - аз наистина избягвам да давам. Причината е, че е по-трудно смилаемо, особено от малкото стомахче.

Ние в добавка на сополите, вече можем да се похвалим и с повръщане. Всичките тримка са на този хал.
Изопренозин: 2 по 5 мл за най-малкият, за 6г 2 хапчета на ден, за 10 г 3 хапчета на ден.
Отделно вит.ц, и свещички вомитусхил.

Докторката каза, че сега този вирус бил на мода. И ние у нас защото сме модерни, да не останем назад.

За моя шофьорски - не знам кой ще ги гледа. Инак лекциите са 4 вечери само, по 2 часа. после се учат листовки - тях може и от вкъщи - то аз и без това като реших няколко онлайн, им научих въпросите.
И после 36 часа кормуване. Това не знам колко пъти е - сигурно 18 пъти по 2 часа.
Като ударя чертата - 25 пъти някой да гледа децата  Как ще стане, не знам. Нашият татко не е от "гледащите". Майка ми на някакви смени я пуснали. Свекито съвсем отказва, защото имат майстори у тях. Освен да се запиша, и да видим - все ще се намери начин. Брех!

Ех, Румка никак не ти е лесно с три болни деца вкъщи. Дано бързо им размине на момчетата! А на теб успех с курса, и намирането на гледачи! 

Катя, това че си си позволила да се разсееш от семейния живот, не те прави виновна. Човек все пак има нужда и от лично време, дори и за кратко.

Аз например съм много щастлива като отивам на маникюр и педикюр.  Това си е само мое време - 2 часа. 

Следващите години /до към петнайстата  / преди всичко са децата, наистина имат нужда от грижи и разбиране. Това е да си родител, повече се раздаваш и по-малко получаваш. Но вярвам, че си струва. 

Щом е за шофиране, аз съм насреща!Карам от пубертета и преди да взема книжка, че все пак съм "син" на професионален шофьор и ремонти по коли съм правила....Сега ми се вижда по-лесно от гледане на бебе    Дано поне бързо ти се оправят юнаците, Румка!

Юна, пробвай с Нурофен или Панадол.Не съм фен на тъпкането на дете с лекарства, но има момент, в който е просто наложително.Така нито детето си почива, нито ти може да караш безкрайно.
Аз сега тъпча с два вида хомеопатия за зъбите и е поносимо вечер, но и никой не избива в момента.

Аз по отношение на приятелките съм нещо подобно.С доста хора се разминахме по трасето още преди раждането на детето, но и аз си падам единак.Имам си една близка дружка тук и от време на време излизаме за по бира.Основно, когато майка ми е тук да гледа малкия, докато работя и успявам да избягам за 1-2 часа.Горе долу гледам и от време на време да отидем на кафе с ММ или на кино, но пак трябва майка ми да е дошла в града.Другата ми близка приятелка не е в същия град и се чуваме само по телефона.Честно казано знам, че майка ми се оправя и детето разнообразява донякъде.Като знам сутрин като спя по два часа не ме вижда и после каква любов е 

Здравей, кои са тези 2 вида хомеопатия?

Аз освен нурофен досега друго не съм давала. Едно време мажех с някакви мазила със спорен ефект, та сега не съм и почвала изобщо.

Давам Дентокинд, а от няколко дни започнах много хваленият нов Осадент (в чужбина е Осанит.Тея дребни топченца, който ги е измислил, нищо хубаво не му мисля 

И аз давам Дентокинд и Осадент, разтварям ги във вода в спринцовка от Нурофен, иначе няма как да я накарам да ги смуче тези топченца... Бубка от снощи е ужаааасно кисела, не спира да мрънка и реве за всичко   днес на обяд си изяде 50 гр от обяда   венецът й над единият кътник изглежда страховито, стърчи едно остро връхче месо отгоре над зъба    ужас!!!
Я кажете, мами, има ли други обсебени дечица от татковците си? Мъжът ми беше за риба три дена преди повече от седмица и оттогава бубка съвсем не се отлепя от него, постоянно ходи след него, хваща го с две ръце през краката, не го оставя изобщо, а мен не ме отчита, че съм там...

Аз се отказвам тотално от хомеопатията и "щадящото лечение".  Цяла седмица Вики е със сополи, които педи каза да "лекувам" с физиологичен разтвор. Не я послушах и веднага започнах да й слагам виброцил - какво ще й помогне водата, като й тече така обилно носа. Ефект от капките почти нулев. Вярно, спря да й тече толкова, посгъсти се секретът, но стана толкова гъст и лепкав, че дори вече не успявах да го издърпам с помпата. Нашите също бяха недобре и ползваха Тобрадекс капки - за три дни и забравиха хремата. Обадих се на нашия УНГ и той ми каза Тобрадекс или Гентазон /ползвани и преди от мен с чудесни резултати/ - 3-4 дни по 1-2 капки на ден. Каза и някаква хомеопатия, която аз директно отхвърлих. Ами сложих в нослето капките и елате да видите как Викче сега спинка и диша спокойно - нито хърка, нито се дави. Защо я мъчех цяла седмица, незнам.
Осадент ползвахме и ние - тя къде лапне зрънцата, къде не ... 15 мин преди приема им да не пие вода, 15 мин след това .... и действа с натрупване ... то докато се натрупа, зъбите й ще пробият и ще мине проблемът от самосебе си.
Знам, че много майки са/сте доволни от хомеопатичното лечение, но за мен то е недействащо.

Извинявам се за негативния пост, ама се ядосах на незаинтересоваността на джипито и трябваше с някой да го споделя. Благодаря  

Катя, не съм се отказала изобщо от идеята за друго дете. Дори напротив. Явно така са звучали думите ми - имах предвид, че никога повече детето няма да е бебе /само сега/ и затова да се наслаждаваме максимално на времето  

Люсил, сигурно е голяма травма да преживееш развод и то на толкова крепка възраст. Със сигурност обаче това те е направило много силна и те е научило на неща, които могат да са ти само от полза в бъдеще 

  И аз в началото на първото майчинство нямах никакво желание да общувам с никого, освен с най-близките си. Но към днешна дата ми идва в повече и се радвам като имам възможност да остана без децата, да изпия едно кафе или бира в приятна компания. Но като цяло предпочитам семейните излизания и екскурзии. Нощното лудуване съм си го получила, когато му е било времето. Бях голяма купонджийка, душата на компанията, но "приятели" много ме разочароваха и предадоха и някак помъдрях и попресях хората около мен. Общо взето сега имам 1 близка приятелка, кумата от сватбата и още 2-3 жени, с които се сближих покрй децата. Много мои приятели ме забравиха откакто родих каката, но не ме интересува, защото най-важното и ценно нещо за мен е семейството

Бързо оздравяване на болничките! Вчера ни биха ваксина и днес имаше малко Т, отделно 4 зъба наведнъж се мъчат да пробият, измъчи се..не спи, апетит няма.. Май и анемия има, ще пие желязо.
Честно казано аз по-ревливо бебе от него не съм виждала. Ако не излизам понякога ще полудея.
Майка ми, макар че работи го гледа от време на време, това е 1 от причините да се преместим.
Рядко, но сме ходили по клубове, дискотеки, а и 2 пъти за по 1 вечер в др град на хотел. И ние сме хора.

Аз мн и с него ходя по заведения.

Сиси, на какво се дължи анемията? Моят също е много блед и желязото винаги му е било ниско, та и аз се страхувам за това, но още не сме ходили да даваме кръв и урина. Освен желязо има ли други предписания?