С Елена обаче имах друг проблем на по-късен етап - тя директно ми казваше за всичко „Не, няма”. Щом аз съм казала нещо, дори да разбере, че има много изгода от това, пак не го прави, като не е вела сама решението. Слувало ми се е да й кажа да нарави нещо и да откаже и 15 скунди по-късно да ми заяви, че ще го направи, но първо ми е отказала, а после сама е взела това решение
По същия начин и с махането на памперса, отазваше да ме слуша, въпреки ползите, които вече разбираше и като реших да я оствя да си прави каквото си иска, сама от раз реши да не пишка в памперса и махнахме всичо накуп - дневен, нощен, за излиане. Самоче взе това самостоятелно решение на почти 2 години и два месеца ...
С малкия мисля да подходя по-различно. Нищо няма да му обяснявам. Ще пробвам да насоча вниманието му към нея. Слагам ги едновременно на гърне и като тя свърши нещо я поущрявам, а той гледа. Съответно и него така. Ще пробвам да го убедя без излишно говорене и обяснения кое е по-добре и той да вземе решението да ми казва като има нужда.
Дано да ми се получи. Имам усещането, че с него ще е по-лесно, защото има на кого да подражава и защото той е някак по-спокоен и не проявява засега такива инати, не ми мрънка за всяко нещо и за момента като му кажа да направи нещо изглежда доволен да го направи и после да ми се усмихне като аз се зарадвам и му кажа браво. Коренно различен е и доста по-послушен. Но кой знае дали на по-късна възраст няма да се окаже, че не е добра черта това