Как да действам в тази ситуация?

Не се впрягай толкова, те децата понякога родните си майки не слушат. Важното е, че все пак има един авторитет в лицето на бащата. Струва ми се, че сте задружни като цяло, така че с времето всичко ще се подреди.

Сигурно си права, Марена. Просто на моменти се чувствам в една такава неловка ситуация. в която съм по средата и каквото и да се опитам да кажа или направя няма да е подходящо.

Нормално е дете да не иска да си тръгне от площадката.И твое дете да беше пак можеше да ти върти номера и да не те слуша.Освен това може би ревнува баща си  или пък и е нужно още време за да свикне с факта,че ти си част от семейството.

Детето си има чувства, вероятно му липсва майка му, може и да ревнува баща си. Нормално е да говори така. Една година живеете заедно или от една година имаш връзка с този мъж?
Зареждаш се с търпение и чакаш детето да свикне, че си част от семейството.

Може и бащата да го е поразглезил...

Не знам дали бащата го е разглезил, знам, че съд да постанови забрана за контакти между майка и дъщеря, е нещо рядко. Вероятно са преживели много неприятни неща, затова реакциите на детето ми се струват напълно в реда на нещата.

Да не би да ѝ липсва майка ѝ?

Съвсем нормално "мерене" на силите.
Просто бъди твърда и не си изпускай нервите.
Би трябвало след време да премине.
И като ти каже така, отговори й: "Да, не съм ти майка, но вече сме семейство. И затова ме е грижа за теб, точно както и ако съм ти майка"

Да, доста кофти неща са се случили между детето и майката, тя не я е виждала откакто малката е била на 3 годинки, не знам до колко подробности си спомня за нея.
Освен това тя ревнува баща си, това ми е ясно, може би наистина трябва повече време.
Заедно живеем от около половин година, но естествено познавам детето от преди това.

Ще намерите път, но явно си трябва време.

Смятам, че е нормална реакция на детето за възрастта ѝ. Не показвай пред нея, ако това те дразни.

Стандартно детско поведение като го прибираш от игра, тя никога не стига, както и търсенете на оправдания защо няма да те послушат, в случая просто използва тема около която всички стъпват на пръсти и явно е хванала, децата имат шесто чувство как да постигат своето и кое работи, вероятно усеща че си несигурна как да постъпваш и се опитва да се наложи.

Майката има ли режим на личен контакт с детето решен в съда и ако да защо не го спазва?

 

Аз бях в подобна на твоята ситуация преди 3 години. Живях 6 месеца с мъж и неговата дъщеря, която тогава също беше на 7, тъкмо беше започнала първи клас момичето. Детето е присъдено на него, с право на виждане от страна на майката, която обаче за шестте ни месеца заедно я потърси точно два пъти. Както и да е, бащата е с родителските права, и в моя случай беше така. Той я гледаше с помощта на сестра си и майка си, от 2-годишна, и си имаха строго изградени правила, начин на общуване и бит. Когато отидох при тях, баба й точно тогава беше починала, в рамките на 2 седмици беше смъртта на бабата и моето нанасяне при тях. Може би това е причината, че детенцето много бързо ме прие и се привърза към мен. Споделяше си неща от училище, играехме заедно на различни игри, рисувахме, писахме домашни, правихме прически, готвих й любими неща... от "лельо Д." някъде на третия месец започна без да иска да ми казва "мамо Д." /това при жива майка/, и винаги изглеждаше сладко смутена от това обръщение към мен, а аз я гушках, целувах, много си я обичах и исках. Някак тя беше сбъднатата ми мечта за момиче /имам син на 12 години/. Синът ми тогава беше при нас също, през половината време /другата половина изкарваше с баща си/. Интересното е, че и двете деца бързо се сприятелиха, той тогава беше на 9. Играеха добре заедно, не се ревнуваха и не се караха, заедно си купуваха неща от магазина, като ги пращах, пързаляха се със шейни и т.н.

Разказвам, за да добиеш представа каква беше ситуацията при мен. Като цяло детето много ме слушаше. Но сутрин преди училище плачеше и ревеше, и отказваше да стане от леглото, с мъка и зор се сресваше и си измиваше зъбите, това беше нашето изпитание. Ранните утрини. Навън още е тъмно... изнизването от топлото легло, влизането в график. И другото - беше злояда. Ама много злояда. Веднъж отказа с мръщене една супа, защото не съм я направила като баща й. Като настоях да я опита поне и да хапне поне малко от нея, тогава избухна - "Не си ми майка, че да ми казваш какво да ям и колко да ям!". Тогава аз я погледнах в очите и казах - "Права си. Не съм ти майка. Но ми пука за теб, искам да ядеш вкусни и качествени храни, затова ти приготвих супа. Ако не я искаш сега, окей. Но след час-два държа да ядеш от нея. Или нещо друго, което да ти приготвя? Сигурна съм, че ако питаш баща си, той ще ти каже същото. Искаш ли да го наберем по телефона?" И така... Со кротце, со благо, и БЕЗ кютек   

На теб ти желая УСПЕХ и КЪСМЕТ в полагането на грижи за малката!   

Ще се справиш.

П.П. Дано споделеното от мен ти е от някаква полза, Ин и Ян.