Между чука и наковалнята...

Интересен прочит и от теб. Това беше написано във връзка с даваните съвети да се дистанцира от майка си, да прекъсне едва ли не всякаква връзка и контакт с нея и да се държи за мъжа си. Не е казано "цицай, колкото можеш", а по-скоро да не прекъсва връзка с роднините си и да доказва, че може и без тях да живее.

Ами, да ти кажа честно, авторке, след като обстойно прочетох драмата ти (до 3та страница, и след това последните 2 страници), стигнах до няколко извода.
Първо-да, ти сама си се набутала между шамарите. Оставяйки майка ти, да ти обяснява как се интересуваш само от едното си дете, а другото неглижираш. Сама знаеш (а би трябвало и тя да го знае), че точно предвид разликата във възрастта им, имат различни нужди. В случая, едното е било бебе, нормално е да е отнемало повече от времето и вниманието ти. Ти това обясни ли й го още тогава, или се разплака обидено?
Второ-Успяла си да оставиш мъжа ти и майка ти да влязат в излишен конфликт. Че и съвсем несъзнателно си го подклаждала, оставяйки голямото си дете при нея, оставяйки я та да му плаща таксата и прочее. Не ти ли светна, че въпреки честото отсъствие на мъжа ти, вие двамата сте семейството, което трябва да решава финансовите проблеми и нужди на децата си? А не "мама ще плаща таксата, за да продължи той да играе футбол"? Ами, ясно е, че мъжа ти се е жегнал от това. Мислиш, че само той дели децата ви, но истината е, че това го правите и ти  и майка ти. Дори и несъзнателно. Да, не можеш да запишеш дете на година и половина да спортува, за да не остане по-назад. Но можеш да кажеш на мъжа ти " В мига, в който дете2 стане на подходяща възраст, ще запишем и него на някакъв спорт". Както и за телефона-мъжа ти не е дебил, ясно му е, че на 3 годишно телефон не му трябва, отговора е идентичен " Тръгне ли на училище, и на него ще купим. Ако искаш, може сега да му вземем телефон играчка, за да не се почувства пренебрегнат". Примерно казвам.
Ти изобщо, седна ли да говориш с мъжа си, че децата ви, в действителност имат различни нужди, и са различни като цяло? Няма как да не ги дели, дори емоционално, едното наистина си е 100% негово, другото-колкото и да го обича, винаги ще му е на втори план. А ти не помагаш особено в това, да показва еднакво отношение и към двамата братя, защото самата ТИ не показваш такова.
Да, лесно е да се излееш във форум, анонимно. Да, ще си изплачеш болката, ще прочетеш съвети, упреци. Но, истината е, че трябва да се вземеш в ръце. Да заемеш позиция-не неговата, или на майка ти,а  твоя собствена. Да им обясниш и на двамата, че не могат да се държат така нито с теб, нито с децата ви и че ще вземеш крайни мерки.  Това е смачкващо психиката положение. И ако сега се отразява предимно на теб, съвсем скоро ще почне да се отразява и на децата ти. Не е лесно да започнеш да правиш нещо за разрешаване на конфликта, но определено вредиш на семейството си, стоейки отстрани.

Май трябва да поясня някои неща които явно не са станали ясно при четенето между редовете. Детето ми не е малтретирано, депресирано и нещастно както чух няколко изказвания. И аз не седя от страни мълчейки си да гледам как близките ми ме тъпчат.  Правя множество забележки на съпруга си и не ме е страх от него. Ако беше така нямаше да посмея да говоря с него или да стигаме до скандали. Детето все още не усеща въпросната разлика защото аз като негова майка обръщам постоянно внимание както на големия, така и на малкия. А това че възрастни хора около нас усещат че на едното се радва повече мисля че няма как да се скрие. Но децата са ми сплотени. Казах студено отношение в смисъл - без прегръдки, без целувки, от този вид. Кара се и прави забележки, макар и не без повод, малко по-пресилено и по-студено от колкото е нужно, но не и в смисъл да крещи, да посяга и да обижда. Друго което не съм казвала е че иска да изпрати баткото при баба си и да се отърве - даже напротив - не иска да го пуска сам там, а държи да ходят навсякъде заедно. Това сравняване и вечно броене единия колко, пък другия колко е това което ме влудява. И не мисля че съм егоистка или незряла за това че гледам децата ми да са добре или че още разчитам на помощ от родителите си, когато е необходимо. Все пак насила никой не карам - решили са да помогнат - направили са го - живи и здрави да са. И да не бяха, те винаги си остават мои родители. Егоист съм задето мисля само за себе си ли - как разбрахте че мисля само за себе си? Ако скандалите вкъщи са ежедневие и то за не толкова сериозни неща и аз искам да променя това и да сме спокойни всички вкъщи - това ли е незрялост и егоизъм? Относно телефона на баткото - не е купен и никъде не пише че бабата ще го купи! И не става въпрос за глезотия или прищявка а за необходимост.  Проблемите на първо място ми започват с това че мъжът ми откача заради нещата които говори и върши майка ми, а тя говори и върши неща без да я интересува че ще ни скара. И от там караниците между нас, отдръпването на мъжа ми от голямото, отдръпването на бабата от малкото. Как да го кажа по-ясно от това не знам.

Ние това го разбрахме. Ти какво направи, за да спре майка ти да говори и върши неща, без да я интересува, че ще ви скара? Тя ли ти е най-големия враг?
Защото от това изречение излиза, че мъжа ти е прав да се дразни, а ти не слагаш граници на майка ти, по повод вмешателството й във вашето семейство.
За това не е хубаво да приемаш финансова помощ от друг човек, без значение дали ти е роднина, защото се чувстваш длъжен после, да мълчиш, когато се меси където не му е работа.

Голямото ти дете е ученик нали?
Наистина ли си мислиш, че не усеща, че таткото целува и прегръща повече малкият, а на него се правят забележки?

Adellle - Не знам колко хиляди пъти съм водила тези разговори. Че са различни индивиди, че имат различни нужди, различни желания.... Не стоя от страни и не чакам просто ей така. Имам се за разумен и интелигентен човек и за мен скандала не е решение. Разговори  всякакви съм водила с двете страни. Искала съм да се чува моята дума, но каквото и да кажа мм смята че това е решение на майка ми. Аз не съм парцалена кукла. Преживяла съм много неща и се е налагало да се справям със ситуации с които на никой не пожелавам . Но това е друга тема. Ще видим до къде ще я докарам, надявам се да има щастлив край

Много добър въпрос. Сто на сто усеща. И в един момент ще започне да задава въпроси. Ей тогава ще види авторката какво е да си между чука и наковалнята.

Касиопея, не те нападам. От прочетеното виждам, че наистина се опитваш, молиш, говориш. Явно обаче си глас в пустиня.

Позицията на мъжът ти е: майка ти да дава повече пари и да не се меси.

Ами да не си говорят мъжът ти и майка ти!
Не знам дали ти казах, нашето семейство малко прилича на вашето. Примерно дъщеря ми все се цупи и бяга при баба си. Майка ми гледа и малкия при нужда.
Обаче ММ и майка ми почти не си говорят. То няма и кога да стане - той е на работа през седмицата, тя не се появява през уикенда, не се чуват по телефона. Естествено, ако се засекат случайно си казват Добър ден, как си, обаче до там.

-**KasiopeQ**-

Мъжът ти плаща ли редовно издръжка за дето си от първия брак?

Плаща ли въобще издръжка или майка му (свекървата) плаща вместо него?

Честно казано не мисля, че мъжа ти има оправия. Та той не търси и не поглежда собствените си деца, ти се надяваш да обича "чуждото" дете. Да не говорим и за другите му недостатъци, които очевидно му пречат да обича, уважава и оценя хората. Само съжалявам , че си проспала издайническите знаци навремето и си се обвързала с този човек. И той не се е променил след раждането на детето - винаги е бил такъв, но ти /и много като теб/ явно нямаш капацитета да оценяваш правилно хората и си се нахендрила за втори път. Ако се запозная с мъж, който се оправдава , че не си вижда децата заради "злата, бивша съпруга", цоца пари от майка си и изявява претенции към трети лица, които с нищо не са му длъжни, щях да избягам с триста.
Реално колко време имахте връзка преди да решиш да му раждаш дете? И като не си вижда децата, поне плаща ли им издръжка?

Касиопея, огромният ти проблем е неразбирателството (меко казано) между тъща и зет. И единият и другият имат трески за дялане и всячески се стараят да издирят и най-малкото "провинение" на другия, да го изтъкнат пред теб и да направят драма. Изглежда не се усещаш, но всеки те "обработва", за да застанеш на негова страна.

Цитирам те: "Той все още е отговорен родител (що се отнася до това да ги гледа, да ги води на тренировки, лекар или на площадката, но ....." "За баткото вече нямаше мило отношение, само упреци, забележки". Със сигурност появата на бебето променя ситуацията в семейството. Дали щеше да се вторачиш в промяната, ако голямото дете беше ваше общо? Ти вече си влязла в брака си с 1 на ум за отношенията "заварен син- нов съпруг", следиш ги целенасочено, а майка ти не пропуска да изтъкне всяка "грешка" на зетя.

Абсолютно същата е и обратната ситуация: съпругът ти се съмнява, че бабата ще обича еднакво двете внучета и гледа под лупа. Едва ли наистина иска телефон за малкото- просто използва ситуацията, за да вмени вина на бабата.

Дори и да не бяха различните бащи на децата, тъща и зет щяха да намерят (и ще намерят) още куп поводи, за да се заяждат един с друг (финансите, домашната работа, личните навици...). При това със сигурност всеки си мисли, че прави най-доброто за семейството ви и за теб.

Сега, какво би могла да направиш....За разлика от повечето съфорумки си мисля, че нито зарязването на съпруга, нито прекъсването на контактите с майка ти ще подобрят положението ти- твоето и на децата.  Едва ли, ще можеш да постигнеш "мир и разбирателство" между тъща и зет. Приеми го и живей с това, без да им се връзваш. При оптимистичен вариант- забраняваш и на двамата да обсъждат с теб (и децата!) характера, постъпките, мотивите на другия! Ако толкова много държат да се изприказват- да го направят един с друг, на 4 очи. При лошия (по-вероятен) вариант- продължавате както досега, но когато те започнат да коментират- срязваш ги,  и най-вече- "слушаш, но не чуваш!" т.е. не оставяш да ти промиват мозъка. Каквото и да стане, обаче, не си позволявай да се оплакваш, критикуваш, коментираш поведението на мъжа си пред майка си и обратно (има си приятелки и форум за целта).

Докато пишех е излязал първият пост на Adell. Явно сме на едно исъщо мнение.

Не знаеш колко познато ми е това!
Чаках да го напишеш, което е половината от решаването на проблема.
Те си водят своя война, еднакви са всъщност, еднакви са резултатите от войната им и върху двамата- отдръпване от едното дете, без да се интересуват от теб, всъщност!
Реално погледнато, с него можеш да тушираш нещата ако сложиш касички и двете деца получават еднакви неща в парично изражение.
Не след дълго, мъжът ти ще разбере, че е глупаво, но трябва да му мине насъскването.
За съжаление, с майка ти е по- сложно, защото ще трябва да я игнорираш за всичко, което касае семейството ти, освен контактите с внучетата- на гости и толкова.
Не води разговори с нея пред мъжа ти, не ѝ споделяй нищо, защото в първия момент, в който ѝ се опънеш за нещо, ще ти набие канчето със споделеното от теб.
Може би, нещо от това, което пиша не е така и го пренасям от моите преживявания с майка ми, но за мен, твоята е със същия характер и манталитет, затова си го позволявам.
Дори и да спреш да получаваш парична и друга физическа подкрепа, пак ще прави опити да ти се бърка, но тогава ще имаш по- високо самочувствие, че се справяш сама и ще ти е по- лесно да я държиш настрани.

И тогава бабата НЕ е трябвало да се меси.Не е нейна работа да оправя отношения в друго семейство.
Защото, макар и на дъщеря й, това е друго, отделно семейство и тя няма работа да дава непоискани съвети.
Авторката е тази, която още при първите прояви от страна на мъжа й е трябвало да "тропне с юмрук по масата" и да заяви ясно и категорично, че делене на децата няма да търпи.Той я е "взел" с дете, приел е, че тя не е сама, приел е и детето й, та ако не си промени отношението и държанието  и към двете ИМ деца, бракът им подлежи на преосмисляне.
А напротив, тя сама е "запалила огъня", като е оставила майка си да се бърка където не й е работа.
Дали мъжът й е стока, не знам.Но не познавам мъж, който ще умира от кеф тъщата да му дирижира брака и живота.Повтарям се ама ....има мъже, които досега да бяха насмели тъщата сами и да й посочат пътя.Този е доста търпелив...просто недоволството му се трансформира в злоба и мрънкане.

Пп:поредната тема, доказваща, че където се намесят тъщи/свекърви, добро семейство просто няма.

Детето не е припознато.
Четете, бе, хора!