ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 11

Аз може да съм с малко изкривявания от професията, но изрично написах в декларациите да не ми се махат детеродни органи и да не ми се пипат тръбите (вярвате или не обаче някои от лекарите, при които бях на консултация след операцията, ми казаха: "А, ама с този хидросалпингс е трябвало да ви вържат тръбите" (ДА ГИ ВЪРЖАТ, ХОРА, РАЗБИРАТЕ ЛИ!!!!!). Удържах се да не вдигна набързо фалцетния тон, но от лекар до лекар има огромна разлика. И понеже наистина обиколих адски много лекари за консултации през последния месец - масовото мнение е, че като има течност в тръбите, значи са "запушени". Да, но има и лекари, които казват: трябва да се види с цветна снимка и активно вещество. По принцип знам, че това с активното вещество се прави по време на операцията, но аз нали казах изрично да не се пипа нищо извън кистата и прилежащите й, та тепърва ще го бистря. Но изобщо не съжалявам: моето мнение е, че всички хирурзи, независимо колко са добри и сръчни, са просто касапи и най-много обичат да кълцат и режат.

Та така за тръбите. А иначе четох, че може да се направи пластика и да се замени "запушената" част с не-знам-си-какъв материал и така се повишават шансовете за ин-виво зачеване

Ако има течност в тръбите без значение дали са запушени или не,забременяването е невъзможно.
Това е пречка и за инвитро,защото течността попадайки в матката отнася ембрионите и пречи на имплантация.
Има и т.нар"проходим хидросалпинкс",както беше в моя случай,но пак е пречка.

*Steffie* е права. До колкото зная по време на стимулация, под влиянието на естрогените и при опитен лекар е възможно да се види хидросалпинкса, защото се обостря.
Съжалявам да чуя Стефи, че първият опит е бил неуспешен.

С хидросалпингс тръбата е безполезна. По-добре да я няма. Може да пречи дори. И да се получи забременяване, създава токсична среда за плода и пречи на имплантацията.
Момичета, не бъдете черногледи! Тук в темата повечето постигнахме мечтата си. По един или друг начин. Не четете само черната статистика! Вижте и успелите.

*steffie* e абсолютно права. С хоросалпингс не можеш да заченеш дори ин - витро. Пластиката би ти създала само главоболия с тази ендометриоза, а и по принцип не е за предпочитане. Направи си цветна снимка за да видиш какво е състоянието на тръбите. Ако наистина имаш течност в тях трябва или да се прекъсне или премахне с операция, или да се запуши с тапи чрез хистероскопия.

Благодаря ти Маги.
Първият ми опит приключи с биохимична бременност за съжаление.
Тези които успяват от първия път са истински късметлии.
Надявах се,но поне ме успокоява че видях двете чертички и имаше имплантация.Досега положителен тест не бях виждала никога.

Miss V, запомнила съм те, тъй като може би сме били със сходни истории докато си диагностицираме кистите. А и вероятно по местожителство

A коментарите на Candle 123 ме подсетиха как хвърчах между светила-гинеколози и аз миналата година като се бях шашардисала.

Аз поех риска да не се оперирам, а да се следя-
Така се случиха нещата, така съм го почувствала и за момента действам така.
Не съм убедена, че е правилното, но..

Candle 123 след всичкото това консултиране, лапароскопии, прегледи, през които си минала, предполагам сама си се убедила, че в голяма степен в лечението и поведението към ендометриозата са въпрос на лични отговорност и инициатива. Посетила си титуловани лекари- достатъчно на брой, за да почнеш вече да се объркваш-
Когато аз за пръв път се включих тук след като посетих един куп лекари и се бях побъркала с туморни маркери и т.н  започнах да чета от тема 1.
Видях, че възможностите за действие не са чак толкова много и не са променени с годините
Лапароскопии, золадекси, хормони…И питанките на "пациентите" са си все същите...
Докторите като цяло са консервативни и предпазливи с ендометриозата. Аз също потърсих съвети от лекари за алтернативно лечение-
Въздържат се изцяло.

При мен се получи така, че кистата ми /наблюдавам от две години/ доста се сви. (от 4см при откриване до настоящите 1.8мм засега)
Но пък текущо съм без цикъл за последните 2 мес, което никога не ми се е случвало.
И преди да се наложи да прибегна до хормони опитах да поискам "билково" решение от наблюдаващия ме гинеколог, но не беше успешно
Така че обмислям какво да си назнача сама. Особеното при момичета с ендометриоза е, че повечето билки и билкови хапове с позитивен ефект върху женската полова система, всъщност имат малко стимулиращ ефект върху яйчниците, а пък при ендометриозата де факто трябва да се по-спокойни и приспани, за да не се образуват кисти.
Аз също пия чай ей така за всеки случай /приготвен от билкова аптека/, но са ми полезни контактите на този варненски билкар-
Ще ги имам предвид.

Аз също се питах какво се случва с тези болести напоследък-
Но си мисля, че преди просто не са били диагностицирани- жените са ги имали, но просто никой е нямал понятие- та преди 30год дори видеозон е нямало….
НО друго което разбрах от темата тук е, че поведението към ендометриозата, действията и лечението са различни според това дали планираш или не бременност в настоящето.

Ох, малко ми олеква така като си попиша .. Колко по-страшни работи има, но все пак-
наложи ли се лекар все е тревога

Искам да мина на противозачатъчни с нисък естроген, подходящи за ендометриоза.
 Има ли изобщо такова чудо?
 Знам, че ОК са на естрогенова основа.

Здравей, airy,

Четох ти мислите и се преоткрих във всяка една от тях.

Не знам какво да кажа, освен, че към днешна дата съм изперкала на темата по най-класическия начин.

Аз не съжалявам никак за лапарото - поне се движа спокойно и не се притеснявам дали няма нещо да се спука и да съм тотал щета.

Четох какво ли не - хипотези, нови изследвания, предположения. На американци, на марсианци, на каквито се сетите.

Едни казват, че причината била в някакви паразити, които се заселват в телата ни и провокират развитието на абнормални, автоимунни реакции. Класически пример за това била точно ЕМ.

Други твърдят, че всичко е причина от генни мутации и че от това страдат наистина много жени в днешно време, но не може да се разбере кои точно гени и как не могат да направят връзката един с друг.

Обединяващото при всички е, че това е болест при жени, които от малки са с болезнен цикъл, често придружен с повръщания, припадъци, наистина силни болки в коремната област. Вие разбирате ли, че откакто се помня, може би от 2рия или 3тия си цикъл, винаги, ВИНАГИ съм била пред припадъци от болки в лявата част на корема (първи и втори ден от цикъла). С годините нещата се уж нормализираха (особено последните 2-3 години), но от време на време си се появяват познатите стари болки и аулина седи на почетно място в чантата ми. След лапарото първите два цикъла ми минаха много леко, но сега при последния пак имах болки и то двустранни и ....можете да си представите точно колко съм препаткала вече. На 7ми съм пак на преглед, да видим дали ще изскочи нещо или всичко е в главата ми (дано да е второто!!!).

Рева всеки ден, защото никога не съм се чувствала толкова безпомощна и в такава безизходица.
Много изследвания показват,ч е това, с което ни лекуват не лекува нищо. Може замалко да облекчи симптомите, но не е решение на проблема, защото ЕМ е само вторично показание на нещо по-сериозно, скрито, неустановено и ново за медицината. От Золадекса, Лукрин Депото, Декапептин Депо, Визане и всякакви такива лайна си докарваме проблеми на хипофизата, на черния дроб, влошаваме си качеството на яйцеклетките.

Разбирате ли, отчаяна съм. Реално, след 20 дни може да се наложи да започна да си слагам нещо, което не само , че няма да ме излекува, а и ще ме направи по-болна отсега.

Замислям се най-сериозно за ин-витро. С/без баща - по-добре с детенце и сама, отколкото сама и с хиляди болести, за които решение я има, я не.
И аз съм израстнала без баща, родителите ми са се развели като съм била на няколко месеца. Оцелява се, не мога да се оплача кой знае колко от живота си.

И се замислям: ЕМ била разпространена в САЩ и  Европа - т.е. кавказката раса. Не видях никъде подобна епидемия (защото това си е чиста епидемия) на Изток или в ЮАмерика. Да не говорим за мургавите ни посестрими, които раждат по 5+ деца и ги захвърлят на пътя, а ние тука кършим ръце и откачаме за по едничко. Къде е логиката бе, хора, кажете ми! ТРЯБВА да има нещо, което да дойде като извод, като резултат, като полезен ход. Всичко останало са хипотези, догадки и стреляне в тъмното.

Африканчо,аз бях три месеца на Логест и от другия месец пак ще ги почвам преди следващото инвитро,което ще е през януари.
Слабоестрогенни са и нямах никакви оплаквания от тях.

afrikancho, *Steffie*, внимавайте с тези противозачатъчни.

afrikancho, не всички нискоестрогенни противозачатъчни са подходящи за всички жени. По-добре да знаеш дали по принцип си с по-високи нива на естрогените (при нормална овулация). Аз принципно съм така, стигала съм и до 1,200 IU/ml при нестимулиран цикъл, нормален цикъл. И когато започнах Регулон, които дори не се водят нискоестрогенни, то се оказа, че хипофизата ми регистрира по-ниските общи нива на естрогените и тъй като е свикнала с по-високи общи нива и какво се случи? Форсира ми се FSH-то. Говорих с репродуктивната АГ - защо не пада това FSH - толкова време мина от стимулацията- казва слаби ти идват тези противозачатъчни и хипофизата гледа да компенсира и ми изписа противозачатъчни с по-високи нива на естрогените. Така че прецени твоят случай какъв е. Просто механизмът на обратна връзка с хипофизата е безапелационен - не можем да излъжем тук природата. А форсирано FSH вече знаеш какво значи - яйчниците стават по-нечувствителни на хормона.

*Steffie* и ти имай едно на ум при тази схема: противозачатъчни - инвитро - противозачатъчни - инвитро. Бях на тази схема. Отново си представи какви са механизмите на обратна връзка между хипофиза и яйчници. Не може да удряш контрата на организма, после да го форсираш, после пак да удряш контрата. Тази схема при мен не проработи. Въпреки, че бях на 35-36 години тогава, имах много по-малко антрални фоликула и растяха много, мхого по-бавно при стимулациите. Противозачатъчните потискат яйчниците и после пък решаваме да ги форсираме и FSH отново се форсира страшно много - разбъркват се заложените механизми. А нали знаеш, че когато FSH се е форсирало, то и лекарствата не действат толкова добре - просто имаш нужда от по-високи дози.

Когато организмът ми си почина от противозачатъчните, тогава фоликулите нарастваха много добре при стимулация. Аз си пазя много подробна статистика за всички опити - ден по ден - хормон по хормон - размери на всяко фоликулче.

Всеки организъм е различен, но имайте едно на ум за тези механизми.

ПП Dundy, не съм те забравила. Като имам информация - ще пиша тук и ще ти пратя лично съобщение.

Маги, благодаря ти - ще те очаквам, когато имаш инфо.

Да споделя и аз преди стимлацията ползвах Ясмин, след като ми мине лапароскопията и в зависимост какво открием вътре ще решаваме как ще действаме за другата стимулация, но истината е, че след Ясмин изкарахме толкова, колкото и при къс протокол без противозачатъчни, разликата беше в нарастването на фоликулите и също така факта, че бях с наистина високи дози при стимулацията.

Не знам какво да очаквам, затова и съм приела, че каквото дойде, защото ще се действа в движение. Определено обаче без естрогени се чувствам по-добре и то в пъти.

Вие около трансфер как преодолявате проблемите около естрофема?

Знам че има рискове от приема на противозачатъчни,но аз нямам много голям избор.При положение че съм с един яйчник,който има малка киста и тръбите ми са прекъснати,няма смисъл да рискувам.
А и докторът ми прецени,че в моя случай е добре да продължа с Логест до следващия опит.

Какви проблеми, аз като че ли не усещам проблеми, а съм на естрофем от пункция до сега (след трансфер). Какво да очаквам?

Аз ужасно се подувам, образувам ми се газове и имам болки непрекъснати в корема, все едно ще ими дойде цикъл. Само при мен ли е това?