Тийнейджъри и страсти

  • 20 414
  • 85
  •   1
Отговори
# 30
  • Пловдив
  • Мнения: 5 009
Говорим за 4-ка на 5 минутка в курса, не в училище?!
Че те тепърва са започнали, предполагам не е ходил лятото...
Нормално е нещо да  е забравил, ще си го припомни, ако не го знае, ще го научи, нали затова ходи там... ooooh!
Аз не виждам драма. Но при такава очаквана реакция от страна на майката, ако аз бях на мястото на детето, и аз щях да излъжа.

Смятам, че децата се нуждаят от лично пространство. Не би ми хрумнало даже на сина ми /7клас/ да проверявам тетрадките и домашните, да не е в първи!
Да му ровя в чантата и да търся непоказани 5минутки!
Като имат тест, дава ми го за подпис, като има оценка -дава бележника за подпис, ако има някакъв проблем с учебния материал или с дисциплината Wink-всички учители ми имат тел. и имейл /както и на всички родители/ и се свързват с нас.
Ако има нужда от помощ при някоя домашна или с учебния материал - тогава пита и аз само тогава се опитвам да обясня.

# 31
  • Мнения: 30 802
Коментирате всяка оценка...ти представяш ли си на теб да ти коментират всяко ястие и всички задачи за деня? Ама сега що не се е получило вкусно като другия път? Не се постара ли, бърза ли, защо так- направила си го по много нелюбим начин, каква майка си, защо не се стараеш...

Виждаш ли колко е гадно?

Освен това "по-лесно с второ дете" важи за периода до три годинки, когато малките гадости са общо взето еднотипни и не се шашкаш толкова. За вече почти изградена личност да искаш да караш на автопилот от първото дете...това не си го представям.

Светът има нужда от повече решителни мъже, отхвърлили влиянието на маминка- не от повече момченца, които са се изучили за алгебра-нинджи.

# 32
  • Русе
  • Мнения: 11 913
 Като излезем от конкретния случай ,ако детето започне да носи системно тройки и ходи без домашни , както разбирам ще го приемете спокойно и ще се радваме на свободолюбивия дух ли, какво.

# 33
  • Мнения: X
Като излезем от конкретния случай ,ако детето започне да носи системно тройки и ходи без домашни , както разбирам ще го приемете спокойно и ще се радваме на свободолюбивия дух ли, какво.

Не, няма да го приемем спокойно, разбира се. Но лъжата, не инцидентната, а системната лъжа е проблем, различен от двойките и тройките. Съгласна съм, че тя е предимно защитна реакция и нашата работа е първо да разберем защо се е стигнало до там. От какво се страхува детето и се опитва да се предпази чрез лъжа. Говоря от собствен опит. Дъщеря ми е на 10 и преди 2-3 години започна да послъгва за някои неща. Това бяха нещата, за които аз съм свръхкритична. Наложи се да преосмисля и свръхкритичността си, и поведението си и най-вече да говоря с нея и да ѝ дам увереност, че ако сгафи и си признае, не само няма да има лоши последици за нея, а аз ще оценя и  поощря именно честността ѝ. При нас това проработи.

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 5 009
Амбър, при нас веднага се разбира, ако ходи без домашни или носи тройки...
И моят да не е луд да лъже, при положение, че още същия ден ще получа известие за това...
Говорим за изпитване, не за 5минутка.

# 35
  • Мнения: 4 841
"Ходи без домашнИ и носи тройкИ" е доста по-различна ситуация от "забравил си тетрадката с написаното домашно" и "получил четворка на блиц-изпитване в школа"  Stop

# 36
  • сф
  • Мнения: 394
умишлено не четох трите страници отговори - за да не се откажа да пиша.
само искам да ти кажа, че аз бях от децата, на които им се налагаше да лъжат родителите си. причината беше само една: страх.

# 37
  • Мнения: 6 500
аз съм с малко дете, но преди години по ред причини отглеждах доста по-малка братовчедка, тийнейджър.
от скромния ми опит и с двете, осъзнах, че при тях причината за изричане на лъже е само една - да не получат осъдително отношение и набиване на канчето. явно ударът по егото е нещо, което трудно се приема и преглъща от децата и младежите.
тийнейджърката стана доста сговорчива в момента, в който видя, че няма да ѝ давам оценки на поведението. даже ме търсеше да си говорим, да сподели. коментарите ми се ограничаваха до “ох, много кофти е станало, да“ или разказ на някоя сходна случка от моя живот. най-много съм си позволявала да кажа как мисля, че бих реагирала сега. непоискани съвети не съм давала, децата май имат нужда понякога само да изговорят нещата и да бъдат изслушани. стараех се по никакъв начин да не каканижа, да не показвам разочарование, обида или друга отрицателна емоция. а стряскащи моменти имаше доста - и напивания, и разсъблечени снимки из интернет, и гадже от ромски произход, проблемни приятелки и т.н.

# 38
  • Мнения: 1 723
Мислех,че като второ дете ще ми е по-лесно,все пак вече съм минала по този път.Баткото е на 18 години.До ден днешен ми се обажда и казва "имам добра и лоша новина,с коя да почна?'
Ще трябва действително да преосмисля начина на общуване.
I.Hr,много  bouquet

А когато има връзка или се ожени отново ли ще очакваш всяка новина Rolling Eyes
Аз от постовете ти виждам свръхочаквания, контрол и голямо драматизиране на ситуацията.
И аз не искам да ме лъжат, и щерката не искам да ме лъже, но в крайна сметка понякога детето  може и съвсем неволно да забрави, или за него ситуацията да не е толкова важна, както в твоите очи.
А ако лъжата е съзнателна е възможно твоята реакция да го провокира.
Ако е решаващо какви са оценките, говорете, но го остави и да "диша" Peace

# 39
  • Мнения: 14 654
Като излезем от конкретния случай ,ако детето започне да носи системно тройки и ходи без домашни , както разбирам ще го приемете спокойно и ще се радваме на свободолюбивия дух ли, какво.

Toва би било съвсем различен проблем от премълчаването на неудовлетворителна за майката оценка. Според психолозите, когато успехът на ученика падне трайно, има проблем, който не е само от учебен характер и причината не е обикновен мързел. Така че при две поредни тройки ще се обезпокоя.
Моят е имал дори и двойки, но това са били инцидентни случаи от чиста лиготия и мързел, след които много се е срамувал от учителите и от съучениците си, достатъчно гадно му беше, че да му смазвам настроението и с дуднене у дома. После си завърши с шестица и петица по съответните предмети, така че място за притеснение не е имало.
Детето на авторката си е добро, така като чета, не е някой негодяй, който само гледа да изклинчи и мами за удоволствие.

# 40
  • Мнения: 11 870
       А няма ли вариант просто детето да е забравило за въпросната петминутка? Аз имам по-малко дете, също ученик, понякога ми е много странно какво забравя и какво намира за важно.

      Питам го- изпитаха ли те?Не, Връщаха ли ви нещо- не. После в раницата намирам/ все още тогава ровех, предимно да не остане някоя полуизядена кифла до пълно разлагане или тениската от физическо да се окаже в папката по ДБТ/върнат тест с пълен отличен.Просто детето не отдава внимание на този тест.

Друг път- отивам да го прибера от училище- още докато ме види почва да рови в чантата и ми вади тест с 5=, ама ми го изтипосва все едно Пулицър взел и чака овации.По предмет, който му е труден и започна да го учи доста по-късно от останалите деца в класа.

Така че, децата придават различна важност на различните случки .

Ако,обаче детето се чувства пресирано и се тормози от очакваната реакция на родител, възможно е и да си е позволило лъжа, в което не намирам нищо фатално.

Едва ли има майка, която не държи на образованието, поне в годините, в които все още нещата са и под контрол.Но аз, например, за да не се страхува детето, съм казала нещо, което всъщност и наистина го мисля. Разправия, караница ще има за пропиляно време и лошо отношение към ученето.За оценки- никога. И наистина не съм се карала за оценки. Ако детето е положило труд, но не се е справило, проверяваме заедно пропуските и наблягаме на неусвоеното.

# 41
  • Мнения: 477
Като истерясваш за четворка, как няма да те лъже? Горкото момче, бих казала. Виждаш, че по принцип се старае и се опитва. Не е някой разглезен лигльо, дето ще става метач на улици, нали? Е, какво искаш тогава? Да не било четворка. Поредната родителска измишльотина.
Ясно е, че не искаш да има лоши оценки, но си отишла твърде далеч. Той те лъже, за да не получи реакцията ти на четворката. Не оправдавам лъжата му, но на негово място и аз щях да те лъжа в очите, само че щях и да подходя малко по-умно и да хвърля 5-минутката в контейнера на път за вкъщи.

Някога моите родители не на четворка, а дори на тройка, изобщо не реагираха. Казваха "аха, добре" и с това се приключваше, животът продължаваше с усмивка. Вярно е, че за 12 години беше само една тройка, но все пак. Те знаеха, че каквато и оценка да съм получила, съм направила всичко възможно за момента, дала съм най-доброто от себе си на конкретното контролно. Аз бях спокойна и енергията ми отиваше в учене и получаване на (най-често) шестици, а не в опити да скрия лоша оценка, за да не се излее ада върху главата ми.

Дъщеря ми се старае и не обича лошите оценки. Това ми е достатъчно. Не е получавала по-малко от петица, но и да получи, нито ще я подложа на кръстосан разпит, нито ще я накажа или пък карам да учи, дори няма да я смъмря. Ще й съчувствам и ще я прегърна, защото знам, че тя ще е разстроена или поне не много щастлива. Ще е ядосана на себе си.

Ако детето знае, че тази оценка ще те ядоса, ясно е защо те е излъгал.

И да, напълно е възможно да не те лъже за първи път  Peace

Ако си прекалено контролираща и мрънкаща, ще продължава да те лъже.
Точно така. За всяка една дума.

# 42
  • Пловдив
  • Мнения: 1 833
Имам усещането, че не точно детето е взело решение за училището. Дори и да е така, то би могло останалите от семейството без да искат или нарочно да са му вменили това решение. Това което е направил дори не може да се нарече лъжа, това е от процеса на израстването и решаването на проблеми. Забравих си домашното - следващия път ще бъда по-стриктен и ще го взема, няма да кажа на майка ми това ще е разстрои, а нищо кой знае какво не се е случило -написах го, просто го забравих. Имах пет минутка, но получих оценка, която майка ми не харесва, следващия път ще се постарая повече и ще й кажа когато си оправя успеха. Това са наченки на самостоятелност както при възрастните индивиди, той се учи да решава проблемите си сам, все пак не те е излъгал кога ще се прибере или че пие и пуши!?
От опит мога да кажа, че децата в 7 клас са под огромен натиск всички очакват от тях да дават 100% от себе си (колко го мразя този израз), но те са деца и не могат да се мобилизират както правят възрастните, а и не бива. Плюс това замисли се баткото е много добър, той е влязъл в това училище, той учи, малкия със сигурност не иска да ви разочарова, но не изисквай от него да следва вашите мечти за реализация в живота, а поговорете съвсем открито и спокойно за неговите.

# 43
  • София
  • Мнения: 17 140
Никога не бих повярвала, че авторката има по-голям син и че вече е минала през един пубертет. Освен ако големият не е намерил начин да лъжа така качествено, че да не го хващат  Laughing Луда работа, луда.

# 44
  • Мнения: 11 870
Имам усещането, че не точно детето е взело решение за училището. Дори и да е така, то би могло останалите от семейството без да искат или нарочно да са му вменили това решение. 

      Достатъчно е да се разгледат две-три седмокласни теми, за да стане ясно, че това е масово, поради което към днешна дата не е и особен проблем.

      Масово майки редят желания и от хиляди изписани страници за кандидатстване, едно дете не видях да е пожелало техникум по фризьорство или дърводобив като първо желание, защо ли newsm78

Общи условия

Активация на акаунт