Ооооо, толкова много жени НЕ мечтаят да се видят в рокля като сметанова торта 
Що, къде пише, че е задължителна роклята като сметанова торта? В общината ли, в църквата ли? Някой ресторант да не би да има такъв дрес код за булки?
- Публикувана: 3 окт. 2016, 23:17 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2016, 21:48 ч.
С брак или без?
Що, къде пише, че е задължителна роклята като сметанова торта? В общината ли, в църквата ли? Някой ресторант да не би да има такъв дрес код за булки?
Аз познавам една двойка, която живее заедно и единият ако плати тока 60 лв, другият му дава 30лв и така за всичко, дори за храната.
На мен ми е непонятно, но след като ги устройва... 
Интересно ми е преди църквата (Бог да я убие) и администрацията (също) да измислят "брака" как са живели хората хилядолетия..., та ние сега сме седнали да съдим и отсъждаме... Със или без - на който както му харесва... Ако един човек е немърлив и безотговорен и с и без брак все ще си е такъв... и обратно... Важното е двамата заедно да вземат решението и то да се приема и от двамата... иначе е изнудване... То и бракът е бил модерен, че и задължителен дори... Всяко време с модите си 
Бях против. Мъжът ми ме убеди, че е По-добре със. Сега, след почти десетина години разбирам, че е бил прав.
Мои приятелки без брак срещнаха доста трудности покрай раздяла, особено когато има деца, имоти и т.н. Не, че някой е застрахован от подобни неприятности, но при брак нещата като че ли са по-ясно регламентирани.
Мои приятелки без брак срещнаха доста трудности покрай раздяла, особено когато има деца, имоти и т.н. Не, че някой е застрахован от подобни неприятности, но при брак нещата като че ли са по-ясно регламентирани.
"Глупости" не е ли малко пресилена дума в случая? В последните години за съжаление станах свидетел на няколко раздели. Говоря за собствения си опит. Това, че твоят е различен, не означава че е единствения възможен.
Не съм написала, че моите виждания са еднствените възможни ... и започнах с поста не се засягай, защото бях сигурна, че ще се засегнеш ... много си права ти изложи твои виждания, а пък аз изложих моите .... така че ... още веднъж не се засягай ... пък и да ти кажа аз пиша от личен опит, а ти от виждания и споделяния на приятелки ... понякога нещата се пресилват ... пиши от личен опит и защитавай тезата си ...
Интересно ми е преди църквата (Бог да я убие) и администрацията (също) да измислят "брака" как са живели хората хилядолетия..., та ние сега сме седнали да съдим и отсъждаме... Със или без - на който както му харесва... Ако един човек е немърлив и безотговорен и с и без брак все ще си е такъв... и обратно... Важното е двамата заедно да вземат решението и то да се приема и от двамата... иначе е изнудване... То и бракът е бил модерен, че и задължителен дори... Всяко време с модите си
Нито църквата, нито администрацията са измислили брака. Съществувал е по т. нар. обичайно право, при всеки един народ.
Ако оставим настрана сантиментите и романтиката, бракът всъщност е едно юридическо-икономическо споразумение. Дали има смисъл да се сключва такова е индивидуално, според това кой какво притежава преди брака и какви намерения за притежания има след това. Но понеже е трудно човек да предвиди какво ще има за период от 20-30 години напред, а и винаги са възможни изненади, никога не е сигурно кое от двете е по-добро, ако изхождаме само от тази гледна точка. Ако не изхождаме от нея няма никакъв смисъл според мен. Ако можех да се върна 10 год назад, сега с този си акъл, не бих сключила брак.
Всеки има различни подбуди - някои искат сватба като приказка. Българската сватба повтаря приказния модел - момъкът преминава препятствия (залостената от роднините на булката врата, скритата обувка и т.н.) и спечелва ръката на девойката
Други като мен просто искат да се оженят в гражданското, в църквата, ако може само двамата, понеже не може - с родители и кумуве, да хапнат, да пийнат, без обичаи и традиции.
И Човечето е права, мода е, за всички от поколението на родителите ни бракът е символ на семейството и е важен.
Други като мен просто искат да се оженят в гражданското, в църквата, ако може само двамата, понеже не може - с родители и кумуве, да хапнат, да пийнат, без обичаи и традиции.
И Човечето е права, мода е, за всички от поколението на родителите ни бракът е символ на семейството и е важен.
Ако се ожениш на Малдивите, например с ефирна рокличка и хавайско венче, само ти и съпругът ти, няма ли пак да си булка? Не съм казала, че МОИТЕ собствени желания са шумната сватба с цялата рода и рокля, като торта, а по-скоро това с плажа и парите за шумния купон и преяждането да се похарчат за пътуване, на което да се случи. Това вече е моята собствена мечта. Може и без празненства, и без пътувания, тихо и скромно. Всичко може според възможностите и желанията. И все пак какво искам и какво ще ми се случи, никой не знае. Тук изказах, че подкрепям брака и защо. Нито ви убеждавам да сте съгласни с мен, нито споря. Всеки има право на избор и мнение. Описах моите чувства и мироглед.
И все пак какво искам и какво ще ми се случи, никой не знае. Тук изказах, че подкрепям брака и защо. Нито ви убеждавам да сте съгласни с мен, нито споря. Всеки има право на избор и мнение. Описах моите чувства и мироглед. 
Скрит текст:
Ако можех да се върна 10 год назад, сега с този си акъл, не бих сключила брак.Ако оставим настрана сантиментите и романтиката, бракът всъщност е едно юридическо-икономическо споразумение. Дали има смисъл да се сключва такова е индивидуално, според това кой какво притежава преди брака и какви намерения за притежания има след това. Но понеже е трудно човек да предвиди какво ще има за период от 20-30 години напред, а и винаги са възможни изненади, никога не е сигурно кое от двете е по-добро, ако изхождаме само от тази гледна точка. Ако не изхождаме от нея няма никакъв смисъл според мен.
Как точно подписът ще ти развали идилията? ... Много ми е странна тази аргументация, че подписът щял бил нещо да развали 
Как точно подписът ще ти развали идилията? ... Много ми е странна тази аргументация, че подписът щял бил нещо да развали
То за много двойки това не е само версия
. 
Да вметна, че освен имоти и разни други придобивки се наследяват и дългове....
За това говорим за доверие към другия, но и за познаване са себе си- ако не си готов да се примириш с половината при евентуална раздяла, не подписваш и не правиш семейство.
Мислейки си по темата, се сетих се за 1 девойка, с която се запознах преди няколко месеца.
Тя в ранна бременност, симпатична, с добър изказ, абе приятно момиче. И понеже се заговорихме за апартаменти и цените им в София тя сподели, че много иска да си купят, че не им се живее на квартира. Нооо, понеже нейните родители могат да помогнат, а неговите - не, то тя иска да вземе апартамента на нейно име. В течение на разговора, обаче, се оказа , че помощта от мама и тате ще е съвсем минимална, а другото ще е с кредит. Девойката по причина, че нейните родители спонсорират инициативата не иска да сключва брак, за да не се окаже, че след време ще делят хипотетичния апартамент. Гледах и мигах тъпо. Щото и със и без брак, като живеят заедно и имат общ бюджет, вноските по кредита ще ги плащат двамата. Момчето не беше запознато със схемата още))
И така, извън материалната страна у мен възникна следното чудене: Как така нямаш доверие на партньора за някаква евентуално възможно злоупотреба, а в същото време му гласуваш доверие да имате общо дете? И може ли това да е сериозен аргумент да не искаш да сключиш брак?
Тя в ранна бременност, симпатична, с добър изказ, абе приятно момиче. И понеже се заговорихме за апартаменти и цените им в София тя сподели, че много иска да си купят, че не им се живее на квартира. Нооо, понеже нейните родители могат да помогнат, а неговите - не, то тя иска да вземе апартамента на нейно име. В течение на разговора, обаче, се оказа , че помощта от мама и тате ще е съвсем минимална, а другото ще е с кредит. Девойката по причина, че нейните родители спонсорират инициативата не иска да сключва брак, за да не се окаже, че след време ще делят хипотетичния апартамент. Гледах и мигах тъпо. Щото и със и без брак, като живеят заедно и имат общ бюджет, вноските по кредита ще ги плащат двамата. Момчето не беше запознато със схемата още
))И така, извън материалната страна у мен възникна следното чудене: Как така нямаш доверие на партньора за някаква евентуално възможно злоупотреба, а в същото време му гласуваш доверие да имате общо дете? И може ли това да е сериозен аргумент да не искаш да сключиш брак?
Аз съм за брак , но не ЗА да е задължително.Ние живеем от 5 години на семейни начела и ни е добре така.Не виждам подписът какво ще направи повече 
И двама си знаем задълженията и т.н.
И двама си знаем задълженията и т.н.Ще разбереш какво повече прави подписа.
Никой не е безсмъртен, но когато е млад, здрав и прав, не го осъзнава.
И не иде реч за това, дали си знаете задълженията, а за сдобиването ви с повече права и гаранции.
Подкрепям. Въпреки че и аз съм откъм "младите". С приятеля ми имаме не малка разлика в годините. Живеем заедно вече почти година. Типичен семеен живот. Само че, за семейното право, както в цитирания пост е написано, така и още в първите страници. Има и друго. Научена съм да уважавам семейството и за мен бракът е важен. Защото какви сме сега? Реално - просто любовници. Измислили са го по-меко: "приятелят ми", "приятелката ми", но пак реално говорим за любовници, а не за съпрузи. Не искам да родя, без да съм се омъжила. А определено искам да имам деца. Законни. Ако ще прекарам живота си с някого, искам да е като семейство - законно, официално. Сега всеки път, когато се скараме, се чудя, дали пък няма да реши да ми набие шута? Не, че и ако сме женени не може да се случи, само че нещата не опират до събиране на багажа и честно казано, аз бих се чувствала по-сигурна и по-спокойна. Пък и коя жена не мечтае да се види булка?
съгласна съм и аз в момента лесно си събирам багажа сама, защото няма подпис , и съм се замисляла,че няма да мога да си тръгвам ако сме женени