С брак или без?

Случайно попаднах на темата (случайни неща няма, явно е трябвало да я прочета) Не сме женени, имаме деца, които носят неговото име, специален документ за припознаване не сме вадили. Като прочетох сега в темата, че ако нещо сериозно здравословно се случи с мъжа ми (наричам го мъжа ми, въпреки, че не ми е съпруг. Откакто е баща на децата ми, вече не ми е гадже - повиших го ), ще трябва свекърва ми да вземе решение (тя вижда децата два пъти годишно и ми се обажда да пита може ли да им купи цветни моливи - толкова е решителна) ми идва още на секундата да ходим да се подписваме. Моля компетентните да напишат така ли е, не е ли? Виждам, че на няколко пъти се пише, че има много негативи съжителството без брак, ще е полезно да ги напишете както и примери от живота - ваши и такива на които сте били свидетели. Това, което аз знам като трудност е при евентуална раздяла. Ако си женен лесно - развеждаш се, но ако не си - щом детето носи името на баща си, той винаги ще трябва да дава съгласието си за всичко , свързано с детето и майката не може да ползва привилегиите за разведени.

За мен юридическият аспект на брака не е отблъскващ и съм ЗА сключването на такъв. То и купуването на кола на лизинг е обвързано с куп права и задължения, но с кеф си карате новите коли предполагам 

По-сериозен и труден е въросът с дете - е с това вече не бива да се бърза.

Самото сключване на брак между двама равнопоставени партьори (интелектуално и финансово) не би трябвало да създава проблеми при евентуален развод. Обикновено проблемната половинка е по-глупавата, неуспяла и озлобена (това по мои наблюдения. А пък и ако двамата са по-глуповати, леле майко, истински цирк). Цивилизованите хора се развеждат по цивилизован начин 

Аз съм ЗА да има любов, нито с подпис, нито без подпис дава гаранция за което. Всичко, което прочетох до момента ми звучи като сметка без кръчмар, щото нали не се знае голямата любов, с подпис и т.н. къде може да избие след години и да ти усложни допълнително живота. Важно е самата двойка как се чувство, какво иска и т.н. Но при всички ситуации е хубаво да има съвместно съжителство преди брака/деца...че да не стане като се ожените и заживеете заедно алеле майкооо аз за друг човек се омъжих.

Ние сме така, но и двамата си имаме основателна причина, която е една и съща.Ако н-броя години си бил в ролята на дойната крава, която с усилията си храни мързелив или користен партньор и ти ще си с големи резерви за следващия.Нужно е време да се прецени човекът безкористен и трудолюбив ли е или напротив.За това мисля, че един период съвместно съжителство преди сключване на брак е задължителен.Нямам случй да добивам общ имот, но аз тук компромис не правя и съм така от ранна младост.И застраховка живот съм сключвала в полза на детето по време на брак и други неща.Не обичам да бъда нито финансово, нито имотно зависима от друг.И вид съсобственост да е, пак не съм склонна.Има друг начин да се уреди ползване на един имот до края до живота, като титуляр си остава другия.И да съм влюбена, за тези неща не съм си губила съзнанието.Благотворителността е друго нещо и с радост я практикувам, но не и да ми извива някой ръцете или да съм длъжна, защото видиш ли не било любов, ако надживелия съпруг не  унаследи пенсията на другия един ден, ако е по-висока или не си слагаме парите на обща купчинка.Имам си принцип с който никого не задължавам.Партньорът ми болен ли е-издържам го, недоволен ли е.....С брак или без, нищо не го спасява, ако реши, че ще го нося на гръб до дълбоки старини.Партньорът ми е на същия принцип и това ме устройва.

При всички положения двамата взимат решението с брак или без.Не става единия да иска едно, другия друго.Или да се "слуша" трети.

Аз съм твърдо за брака. Омъжена съм и не съжалявам. И ще ви кажа честно, на моменти малко ме е яд, че мъжа ми с бившата не са имали брак. Това е породено от ситуацията, че неговия малчуган живее с нас, но честно казано нямам идея какъв му е статута. Понеже е е нямало развод и съответно отсъждане на родителски права и задължения, та сега за всяко нещо се търчи при бившата, а да не говорим за хилядите спънки. Не знам дали можем да кандидатстваме за детски, защото не знам нея трябва ли да я включваме към някакъв бюджет, макар ще тя не дава нищо. Обаче е развноправна с таткото, като дойде ред за стипендия там се пишат родители, доход в домакинството, ама чий догод, на мама и тате или на домакинството, в което сам е избрал да живее... И още куп неща. Ама гледам да нв го мисля много. До сега не сме имали сериозни проблеми. Ама не ми се и мисли ако заимаме как ще се оправям със сериозната мама. Нотова е друга тема. Но точно по този повод съм строго за брака. Особено когато вече има деца.

Така е,от опит ти го казвам, щях да се ,,гътна,, в болницата докато чакам майка ми и баща ми да дойдат да разпишат документите...Никакви права нямаш над мъжа ти ако нямаш подпис! Мой съвет, дори и да не искате сватба,,,ударете по един подпис,,/дори и без сватба/,всичко се случва...

Ние, хората без развод, да не би да нямаме присъдени родителски права? 
 Щом детето живее с баща си, този баща да си заведе дело за родителски права, в случая шансът да му ги присъдят е голям, още повече, че майката явно не желае тя да отглежда детето. Ще отсъдят и каква издръжка дължи и режим на виждане с детето. Ако се споразумеят помежду си, съдът ще направи официално това споразумение. Просто трябва да действате. Какво значи, че за всяко нещо тича при бившата?

Какви са тези "привилегии за разведени" и какво значение има юридически за едно дете дали родителите му са били женени или не, ако то е припознато?

Никакво значение.

Разбира се, че няма никакво значение. Просто на госпожата ѝ е трън в очите това, че детето на мъжа ѝ живее с тях.

това го знам, просто тези термини с " възмездното отчуждаване" ме объркаха, знам ,че при починал съпруг другия наследява в процент с децата , т.е. целия имот се дели между роднини наследници, но аз останах с впечатление от обясненията тук, че някаква част може да се завещае на чужд човек и да не може да се развали това 'дарение", знам че термините ми не са правилни , но със свои думи се опитвам да обясня извинете ме

catarina, това, което си написала е много интересно, може би защото е точно обратно на моето мислене. Имам 1 хипотетичен въпрос. Ти добре си се подсигурила, обаче, ако случайно нещо стане с половинката ти и се окаже без доходи или възникне друга ситуация, която го ограничава, как ще постъпиш? Ще му дадеш на заем или безвъзмездно ще поемеш семейния бюджет?

Аз съм традиционалист и вярвам в брака. Одобрявам всеки да прави каквото иска, но ако касае лично мен - твърдо за брака съм. Мисля си, че е най-естественото нещо на света, когато двата човека се обичат да я изявят тази любов по всякакъв начин -  брак, деца, публичност, официалност. Някои съфорумки веднага ще ми опонират, че един подпис и документ нищо не означават. За мен обаче означават много - готовност, решение, отговорност. Обвързаност някаква. Когато почваме работа подписваме договор. Защо за нещо толкова по-важно като отношенията да не сключим официален брак? Не заради самото брачно свидетелство, а заради общия акт и общия ангажимент. Така трябва да се започва истинския съвместен живот, един вид подготовка, че оттук нататък поемаме заедно отговорност и декларираме това. Защо пък да не се подпише??? Някои казват, че обременява с излишни усложнения в бъдеще при евентуална раздяла. Тези, които още в началото тръгват с тази мисъл, определено наистина по-добре да не се женят..

Бях женен, разведен... Няма никакъв смисъл от брака. Брака е инструмент на държавата за да се гарантират уж ,,интересите,, на децата, видно от съдебните решения в размер на 80-120 лв ,,издръжка,,.
Брака няма да направи безотговорния партньор отговорен или отговорния безотговорен ако ще не пред държавата и църквата, ако ще и пред извънземните да се подпишат.
Брака пред кого узаконява връзката? Пред държавата? Същата тая която не може да се грижи за децата в социалните домове че за децата при развода ли ще се грижи???
Не, според мен брака узаконява интересите на заинтересованата половинка - финансови, имотни и квито се сетите.
Затова е и тоя вой 13 страници и при всеки развод - какво ще остане за половинката която по-малко е участвала в приноса.
Пак чета че някоя мама му била прала чорапите и гащите, поредните кирливи ризи на показ при поредната раздяла. Ми ако мъжа си е купил пералнята, плаща режийните и си купува Ариел-а май той е прал нея  
Така че брака не гради отношения а дава измамна сигурност на половинката, която встъпвайки в него е с нагласата да си както вие дамите казвате ,,подсигури живота, да я носят на ръце,, или някой друг да блъска вместо нея
Това от мъжка, моя гледна точка
Да видите и двамата ако се стремят всеки да работи и всеки да купи по едно жилище например които след време остават за децата как нпма да има нужда ни от брак ни от раздели.
Така и двамата се стимулират един друг и никой няма да гледа в канчето на другия защото всеки се простира спрямо собствената си черга, постлана от собствените му усилия и инициативност.
А не като преди половин година тя дошла от Русе НА София както казват, приятелчето блъска 20 години и търси жилище а тя се изтъпани пред приятелките ,,ние търсим жилище,,. Вие търсите ако участваш наравно в търсенето и с парите. А тя ходи на работа за 650 лв заплата а вечерта пред тв-то и ,,ние търсим,,. Не, търси тоя, дето може да си го позволи, който не се задоволява с 650 лв заплата само защото другия, блъскащия ще поеме разликата.
Или както каза Бай Тошо, лека му пръст ,,може да решава тоя, който има пари бе другари,,.

Разведените също трябва да искат съгласието на двамата родители, когато детето е непълнолетно Т.е. тук няма разлика дали си омъжена/ разведена/ съжителство без брак щом детето е признато от таткото
За спешните случаи, касаещи здравето и живота - ако е наистина животозастрашаваща ситуацията се реагира моментално, без да искат никакво съгласие от съпруга, майка, учинайка.....Просто спасяват живот!!! Ако е др. ситуацията - тогава питат и искат подпис от роднина. Дано никога не попадате в такова положение