Може ли малко повече за това отчуждаване , моля
- Публикувана: 3 окт. 2016, 23:17 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2016, 21:48 ч.
С брак или без?
Честа практика е при хора съжителстващи на семейни начала единият от партньорите да "продаде" на другия собствеността си с условие за издръжка и гледане. Обикновено се прави за да не наследят деца от предишен брак на продавача.
Човек и добре да живее, умира и друг се ражда............
Когато законът защитава, не е много далновидно да не се възползваш в името на децата, поне.
Когато законът защитава, не е много далновидно да не се възползваш в името на децата, поне.
Стига с тези деца, децата винаги са наследници на родителите си независимо дали са родени в брак или не. Ако една жена например живее с мъж без брак и има дете от него, при смърт на мъжа детето ще получава вдовишка пенсия понеже е полусирак, както и ще наследи имуществото на баща си на 100%. Същото се отнася и за издръжка ако бащата не полага грижи за детето си.
Нали тези деца трябва да ги гледа някъде майката, ако с бащата се случи нещо или ако се разведат?
Омръзна ми едно и също да се опонира на принципа " важно е да се обичаме, пък на всичко друго- майната му.
Както и да е, който има средна интелигентност, чете законите и си вади заключенията.
Стига с тези деца, децата винаги са наследници на родителите си независимо дали са родени в брак или не.
И кво излезе? Че брака е както казах просто инструмент на държавата но не и функция на отношенията.
Как за какво? За узаконяване на връзка. И оттам произтичат права, които тези без брак нямат. Например, ако почине единият от партньорите, другият ще взема половината му пенсия. Или при не знам си колко години брак, при развод все нещо ще закачи единият от двамата. Произтичат изцяло имуществено-правни отношения, не чувства. Добре, че с децата не е така и те винаги наследяват родителите си. За чувства и дума няма. Само хладен разум.
Как за какво? За узаконяване на връзка. И оттам произтичат права, които тези без брак нямат. Например, ако почине единият от партньорите, другият ще взема половината му пенсия. Или при не знам си колко години брак, при развод все нещо ще закачи единият от двамата. Произтичат изцяло имуществено-правни отношения, не чувства. Добре, че с децата не е така и те винаги наследяват родителите си. За чувства и дума няма. Само хладен разум.
Държавата е имагинерно понятие, а решенията се взимат от хората в територията, според техните нужди.
Разбира се, че тя- държавата, не може да ти определя чувствата, но когато ги имаш и споделяш с друг за нещо толкова важно, като възпроизводството, ще създаде закон, с който да ви подсигури права и задължения, съответстващи на новото ви положение " две в едно". И тъй като сте равноправни нейни граждани, законът защитава и двете страни по равно.
Няма закон, който да урежда чувства в нито една сфера от живота.
О, трябва ли да ти се прави чертеж за всичко, след като казваш, че си преживяла развод?
Нали тези деца трябва да ги гледа някъде майката, ако с бащата се случи нещо или ако се разведат?
Омръзна ми едно и също да се опонира на принципа " важно е да се обичаме, пък на всичко друго- майната му.
Както и да е, който има средна интелигентност, чете законите и си вади заключенията.
Нали тези деца трябва да ги гледа някъде майката, ако с бащата се случи нещо или ако се разведат?
Омръзна ми едно и също да се опонира на принципа " важно е да се обичаме, пък на всичко друго- майната му.
Както и да е, който има средна интелигентност, чете законите и си вади заключенията.
Ако партньорът й почине, а те нямат брак, ще го наследи детето и то пак ще има покрив над главата си, в който ще живее с другият си родител до навършване на пълнолетие (след това ако реши може да изгони живият родител, но това са едни по-извратени връзки).
Ако се разведат - нещата стоят по същия начин. Съда винаги е на страната на родителя, който ще отглежда детето, и ако това е майката то апартамента ще се присъди на нея докато детето навърши пълнолетие.
Единственият минус за живият партньор без брак е, че видиш ли е ощетен, защото не получава права над имуществото на покойният, но това не означава, че детето също няма.
И не, че нещо, но защо смята, че всички жени (било то с или без брак) чакат на мъжете си да купуват апартаменти, да ги обзавеждат и прочие? Всяка една жена, с поне малко мозък, ще се включи в закупуването на общото жилище и ще има официален дял от него (най-вече ако двойката е без брак). Така ще си подсигури гърба и няма да трепери "Ами ако се разделим, какво ще правя?" ...
Изкарахте жените някакви мързеливи паразити, за които единственото постижение е раждането на деца и тяхното обгрижване
През месец се пръква тема "за" и "против" брака и всяка една следваща тема е абсолютно същата като съдържание /и спорове/ с предишната. Не се ли изморихте вече от този безсмислен спор?!
Предлагам да се сложи на първа страница.
От мен отговор по поставения въпрос - без. Категорично.
Как за какво? За узаконяване на връзка. И оттам произтичат права, които тези без брак нямат. Например, ако почине единият от партньорите, другият ще взема половината му пенсия. Или при не знам си колко години брак, при развод все нещо ще закачи единият от двамата. Произтичат изцяло имуществено-правни отношения, не чувства. Добре, че с децата не е така и те винаги наследяват родителите си. За чувства и дума няма. Само хладен разум.
Държавата е имагинерно понятие, а решенията се взимат от хората в територията, според техните нужди.
Разбира се, че тя- държавата, не може да ти определя чувствата, но когато ги имаш и споделяш с друг за нещо толкова важно, като възпроизводството, ще създаде закон, с който да ви подсигури права и задължения, съответстващи на новото ви положение " две в едно". И тъй като сте равноправни нейни граждани, законът защитава и двете страни по равно.
Няма закон, който да урежда чувства в нито една сфера от живота.
Ами ти сама си отговорила на въпроса.
Защото не касае чувства, а имуществено правни отношения, с декрети издадени именно от "имагинерното понятие". Затова е инструмент на държавата. А с този инструмент могат да си служат или не, ако желаят индивидите. Тук вече е избора, дали ще си служиш с този инструмент, от който произтичат дадени права или ще откажеш. Нищо, общо няма с чувствата. А "имагинерното понятие" много бързо се превръща в реално, когато не си получиш пенсия, заплата, ако полицията не дойде при нужда, линейка откаже и т.н. Цитат
И не, че нещо, но защо смята, че всички жени (било то с или без брак) чакат на мъжете си да купуват апартаменти, да ги обзавеждат и прочие? Всяка една жена, с поне малко мозък, ще се включи в закупуването на общото жилище и ще има официален дял от него (най-вече ако двойката е без брак). Така ще си подсигури гърба и няма да трепери "Ами ако се разделим, какво ще правя?" ...
Изкарахте жените някакви мързеливи паразити, за които единственото постижение е раждането на деца и тяхното обгрижване ooooh!
Изкарахте жените някакви мързеливи паразити, за които единственото постижение е раждането на деца и тяхното обгрижване ooooh!
Ами защото в миналото беше точно така и все още битува това мислене в определени среди. Сега при младите с добра професия, нещата с апартаментите се случват точно, както си го описала.
Ако се разведат - нещата стоят по същия начин. Съда винаги е на страната на родителя, който ще отглежда детето, и ако това е майката то апартамента ще се присъди на нея докато детето навърши пълнолетие.
Ако се разведат - нещата стоят по същия начин. Съда винаги е на страната на родителя, който ще отглежда детето, и ако това е майката то апартамента ще се присъди на нея докато детето навърши пълнолетие.
Съвършено вярно.
Назад ме нарече меркантилна, защото предпочитам да живея без брак за да няма ощетени при една евентуална раздяла. А сега ти обясняваш как двама души трябва да се бракуват за да се подсигури гърба на майката при евентуален развод или смърт на мъжа й.
Ако партньорът й почине, а те нямат брак, ще го наследи детето и то пак ще има покрив над главата си, в който ще живее с другият си родител до навършване на пълнолетие (след това ако реши може да изгони живият родител, но това са едни по-извратени връзки).
Ако се разведат - нещата стоят по същия начин. Съда винаги е на страната на родителя, който ще отглежда детето, и ако това е майката то апартамента ще се присъди на нея докато детето навърши пълнолетие.
Единственият минус за живият партньор без брак е, че видиш ли е ощетен, защото не получава права над имуществото на покойният, но това не означава, че детето също няма.
И не, че нещо, но защо смята, че всички жени (било то с или без брак) чакат на мъжете си да купуват апартаменти, да ги обзавеждат и прочие? Всяка една жена, с поне малко мозък, ще се включи в закупуването на общото жилище и ще има официален дял от него (най-вече ако двойката е без брак). Така ще си подсигури гърба и няма да трепери "Ами ако се разделим, какво ще правя?" ...
Изкарахте жените някакви мързеливи паразити, за които единственото постижение е раждането на деца и тяхното обгрижване
Накратко, когато съм решила, че точно с този мъж искам да създам деца, съм вярвала в дълготрайността и истинността на чувствата ни, затова съм се осмелила да си сложа подписа.
Заедно сме градили всичко, затова е редно и да имаме по 1/2 идеална част от всичко.
Къде видя да пиша, че чакам някой да си купи апартамент, та аз да се възползвам?
Просто имам доверие и на себе си, и на него, затова подписвам че ставаме " ние" и делим добро, зло, имане- нямане.
Толкова.
А, ако не се получи брака, съм подсигурила покрив над главите на децата- без значение на кого са родителските права.
Никой не може да продаде идеалната си част, нито може да изгони другия с децата на улицата, защото законът е защита.
Не виждам защо е това рипане и носене от 9 кладенеца вода, за да опровергаеш едно законово положение, което закриля и отговорния родител, и децата?
И да, когато е за нещо толкова важно като раждането на дете, предпочитам бащата да е гарантирал с подписа си, че намеренията му са сериозни.
Не да го гоня да припознава детето.
Това са моите основания да сключа брак и да вярвам, че е по- отговорното действие от живота на семейни начала.
Като не отричам правото на всеки да постъпи както намери за добре, но да бъде така добър да не твърди, че има статута на семеен, ако не сключил брак.
Препоръчани теми