- Публикувана: 4 окт. 2016, 09:14 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2017, 15:56 ч.
Лотария "Зелена карта" 2018
Cute_poison, то сега е най-добре за тези,които ще изберат Острова,защото все още може да се извади иншурънс - най-трудното ,да не кажа почти невъзможно, за вадене нещо навремето, когато имаше визи. Всички с необходими документи ще се броят в заварено положение. Аз имам слабост към Острова,но ММ не иска и да чуе,иначе имах възмножност да заминем тази година и то да запиша докторантура там,ама ей на, направих компромис с мъжО 
Имала си шанс да заминете и да запишеш докторантура там и си останала заради мъжа си? Мхм, честно казано аз не знам дали бих направила същото.
Защото да учиш докторантура в друга държава си е голям шанс. Иначе аз пък нямам слабост към Острова, даже обратното, с кампаниите около изборите миналата година и Брекзит тази година, малко се отвратих от тях. Макар че всички ми казват, че и днес нямало по-специално отношение към българите, така че имам още малко време дали да избера Острова, докато официално напуснат ЕС. Но иначе на мен като цяло повече ми харесва Америка и предполагам, че цял живот ще съжалявам, че не останах там след бригадата.Колкото до професионалното развитие, то пак си е индивидуално.
Ако имаш желание за такова само две неща могат да те спрат - финанси и мързел. Но ако се чувстваш беден в чужбина само защото не можеш да си позволиш почивка в чужбина си е направо супер, според мен. В БГ има хора на по-високи позиции, които не мога да си позволят почивка в чужбина (а само такава в БГ), какво пък остава за необразованите хора. 
ММ не иска на Острова,защото смята че ще му е по-трудно,отделно там където щях да уча не познавахме никой. На мен не ми пречи,но той е друга мая,иска да е заобиколен от близки,приятели. Майка му се разболя сериозно 
и той още повече се отказа. Беше съгласен да ида аз с децата,за да не ми троши хатъра. Щях да взема майка ми с мен да помага. Колкото повече наближаваше крайния срок за вземане на окончателно решение, толкова му беше по-тежко на мъжо. Гледах го как гали децата,колко му е тъжно за тях. На тях ще им е тежко без него,в нова ситуация,на него също,само аз щях да съм хепи,осъществила мечтата си, и си казах че семейството като е заедно,всичко се оправя. Имам пример от роднини,с три деца,майката с две от децата замина сама,защото бащата и третото не искаха. Минаха няколко години,разделиха се,сега едните обвиняват баща си,че не тръгнал с майка им,другото майка си,че не останала и общо взето е драма. А в крайна сметка уж всичко за децата се прави. Та така 
Аз и тук си карам докторантурата,смело мога да заявя повече от успешно,на другото май.....та му 
и той още повече се отказа. Беше съгласен да ида аз с децата,за да не ми троши хатъра. Щях да взема майка ми с мен да помага. Колкото повече наближаваше крайния срок за вземане на окончателно решение, толкова му беше по-тежко на мъжо. Гледах го как гали децата,колко му е тъжно за тях. На тях ще им е тежко без него,в нова ситуация,на него също,само аз щях да съм хепи,осъществила мечтата си, и си казах че семейството като е заедно,всичко се оправя. Имам пример от роднини,с три деца,майката с две от децата замина сама,защото бащата и третото не искаха. Минаха няколко години,разделиха се,сега едните обвиняват баща си,че не тръгнал с майка им,другото майка си,че не останала и общо взето е драма. А в крайна сметка уж всичко за децата се прави. Та така Аз и тук си карам докторантурата,смело мога да заявя повече от успешно,на другото май.....та му 
Финансите са ок.
На мен не ми е толкоз за развитието и кариерата. Ако съм искала това, нямаше да си родя 3 деца, нали? Просто искам да имам свободата да живея добре, човешки.
Пойзън, ще го разбереш, но... най-общо казано, когато на едното блюдо на везните стои семейство + повече от 1 дете, каквото и да поставиш на другото, не може да ги наклони достатъчно.
Аз искам да те помоля да кажеш нещо за климата при вас. 
]Уви, може би в България е малко по-трудно, тъй като пазарът на труда така е организиран, че едва ли не ако до 26-28 години не си станал мениджър или достигнал до по-висока позиция, то след това те смятат за "стар" и обикновено трудно израстваш. Всъщност в България се дава приоритет на доста млади хора да станат изведнъж ръководни кадри по доста субективни критерии и това създава впечатление, че след 30 не е възможно да стигнеш до по - високо ниво.
Подкрепям казаното. Тук на туко що завършили студенти им дават поле за изява дори да нямат нужния стаж и опит, а на хора, които имат стаж, опит и т.н. си седят и чакат и затова точно тази част от хора търси развитие извън България. Първо заради по добрите условия и второ възможността за развитие.
Вие ме изумихте. Че да се връщам да ставам мениджърка в Бг! Нямах представа, че е така.
Тука в Англия е обратното. Ако нямаш стаж, опит и т.н. и за чистачка няма да ти обърнат внимание. И е много трудно за начален старт на току що завършилите. Както казвате да..хората на управленчески позиции в Западна Европа най-често са около 30 и нагоре според моите наблюдения.cute_poison, ако си карала стаж в БГ това е хубав опит и според мен ще ти помогне доста в професионален план в Англия! А той Брексита не се знае още дали ще се случи.
Виждам, че си говорите за развитие. Аз ще дам друг поглед на нещата. На мен честно казано не ми се работи отговорна работа. Признавам си го най- чистосърдечно. Не искам отговорна и стресираща работа. Сега отивам, върша си работата и точка. Нито се напрягам, нито го мисля като се прибера. Идеално ми е. Нещо нямам амбиция за покоряване на висоти и тям подобни, искам да си живея спокойно и простичко. Финансите са ок.
В БГ има хора на по-високи позиции, които не мога да си позволят почивка в чужбина (а само такава в БГ), какво пък остава за необразованите хора.
Аз съм доста по-млада и не знам откъде идва тази идея, че в България се дава път на по-младите, защото при търсене на работа навсякъде ти затварят вратата и ти казват, че нямаш опит. Затова ти се принуждаваш да работиш на стаж с надеждата, че след това ще останеш за постоянно, но дойде ли края на стажа и ти казват: "чао". И именно заради това се хващаш на работа, която не ти харесва толкова много и отново се надяваш за развитие и точно когато има някакъв изглед за такова, идва позната на еди-кой си, която дори няма нужния образователен ценз, а ти иначе се доказвай толкова време.
Точно и заради това реших тази година за първи път да подавам за зелена карта. Някак си е демотивиращо да виждаш как хора, които пишат "не знам" заедно или сватба с "д", да заемат по-високи места от теб, само защото са познати на еди-кого си.
Точно и заради това реших тази година за първи път да подавам за зелена карта. Някак си е демотивиращо да виждаш как хора, които пишат "не знам" заедно или сватба с "д", да заемат по-високи места от теб, само защото са познати на еди-кого си.
Аз визирам именно това. Хора, които не са квалифицирани, на доста млада възраст, биват поставяни на по-отговорни позиции, само защото познават точните хора или защото са по-симпатични на някого в йерархията. Това е особено валидно за т.нар. кол центрове, например - там изобилства от 23-26-27-годишни супервайзори и мениджъри. И масово HR специалистите имат мнение, че ако до 30 не си направил кариера и не си стигнал определено ниво, то нататък нямаш шанс и си оставаш на ниво "изпълнител".
В България пазарът на труда е изключително непрозрачен - добрите позиции не се обявяват публично, имам предвид дори като тип работа, не визирам само ръководни постове. Обикновено се търсят хора през познати и препоръки и ако не си екстровертен тип с 1000 познати (каквато съм аз), то търсенето на работа се усложнява.
Не знам дали навсякъде е така, но тенденцията в България е да се издигат хора, които са "по-отракани" и аз като "неотракана" не се вписвам особено в критериите за определен тип работа. А имам интереси и цели към сфери, за които се предпочитат "екстроверти". И аз съм именно от тези, които са правили някакъв компромис при избор на работа, защото "им се налага". Но искам и да се развивам, като това за мен включва не само работа в определени сфери, но и някаква форма на йерархично израстване.
Цялостният маниер, по който се подбират кадри, за мен е изключително порочен.
Не е тук мястото,но аз да си задам въпроса може да има запознати. Имам ли шанс за j1 виза, ако съпругът ми замине с h2b?
Мисля, че J1 визата се дава от работодател, т.е. трябва да си намериш работа към американска компания, през която да кандидатстваш за този тип виза.
Мяу, 8$ тук никой не дава, освен на позиции, които разчитат предимно на бакшиши./ Зависи от щата. Тук при нас всичко е по-скъпо, но и заплащането е по-високо, клиентите са по-платежоспособни и съответно по-щедри.
Инак, ние бяхме в щата Мериленд, на около 30-40 мили от DC. Жизненият стандарт там е доста висок (поне беше), наемите бяха каквито ти ги цитираш, но за работа в кафене и в супермаркет, единствената достъпна за новодошли, максималното заплащане беше 8 долара на час (в кафене и в супермаркет няма бакшиши). Да не говорим, че първата година нямаш никакви perks. Нито отпуска, нито бонуси - ни-що. Даже застраховката е само за случаите на emergency.
Единственото което ме плаши е здравната осигуровка,може ли да разкажете повече за този проблем,видове и тн.може ли да се самоусигуряваш....моите момчета са доста болнави,уши гърло Т......
Най-добре ще е някой на място да помогне за разрешаването на проблема. Ако няма кой, предполагам с питане ще стане (аз бих тръгнала от някоя банка напр.).
Другото, което сега се сетих, че навремето имаше проблем да си направиш банкова сметка. Някак беше обвързано с адреса, а пък адреса беше обвързан с ненамсищо си. Та, пак, ако може някой и за това да съдейства, няма да е зле.
Единственото което ме плаши е здравната осигуровка,може ли да разкажете повече за този проблем,видове и тн.може ли да се самоусигуряваш....моите момчета са доста болнави,уши гърло Т......
Ако да ще се опитам да внеса малко светлина.