Westworld

както стана ясно от последната серия- този приятелят е спонсора на парка/парковете

сега като се замислих от новата серия Арнолд , а не Бърнард изведе Доролес навън, за да зарибят приятеля на Уилям да спонсорира парка, тогава Уайът е бил с тялото на Долорес, когато е убил малко по-късно Арнолд.

В „Westworld“, разбира се, раждането като процес не присъства, защото андроидите биват изливани в лаборатории. Ето защо Форд и Арнолд разбират, че трябва да симулират изначалната травма по начин, който да оформи ядро на самоличност. В проектите от типа „Монарх“ биват използвани същите принципи на фрагментация върху вече роден човек, за да може матрицата на съзнанието да бъде допълнително разбита на парченца още веднъж. По тази аналогия изначалната травма на Бърнард е загубата на сина му, при Мейв това е заколението на дъщеря ѝ, а при Долорес – убийството на цяла серия от андроиди и впоследствие – драматичната екзекуция на нейния създател Арнолд.

Интересно е да се отбележи, че последното събитие е ключовия момент, който предопределя цялото развитие на парка (чието хронологично осъществяване виждаме чак в края на 10-ти епизод). Чисто сюжетно не става ясно дали Арнолд осъзнава, че създава поредния когнитивен дисонанс, твърдейки че иска да спаси приемниците, като в същото време заповядва на Долорес да ги убие всичките. Така или иначе обаче, това се превръща в нейната изначална травма, която е травмата и на Теди. Всъщност двамата споделят обща травма, затова и те са толкова привлечени един към друг на ниво матричен сценарий. Теди вярва, че тяхната съдба е свързана. Както и в „истинския“ живот – хората с общи травми се събират и ги преповтарят заедно. От една страна Арнолд слага началото на процес, който той самия не знае къде ще отведе неговите творения. Осъзнавайки че не може да спаси нито един приемник, той им дава шанс да култивират воля, за да могат евентуално да се спасят сами. Парадоксално, на онзи етап въпросния шанс е в зародиш и на първо време той презатвърждава loop-а. Просто такава е механиката на нещата – трябва да има какво да се изгради единствено, за да бъде изцяло разрушено в момента на кресчендото, което да катапултира протосъзнанието и да го превърне във воля. Или накратко – Арнолд посява нещо като inception в главата на Долорес (както очевидно и у други ботове), който бива подхранван с натрупването на травми.
И както виждаме – този парадокс сработва.

Това събитие е така травматично и ключово за Доли, че то дори не остава в графата „спомени“ за нея, а формира изцяло нов compartmentalization в нейната матрица, който бива наречен „историята на Уайът“. Именно този narrative бива задействан в края на филма, когато Долорес убива и другият си създател – Форд.
Долорес е Уайът. Тя е поредната травматична „случка“, която Арнолд проектира заради загубата на сина му. Последните думи на Арнолд са онези, които активират бащата на Долорес (а оттам и нея) на по-късен етап във времевата линия: „Тез бурни чувства имат бурен край.“ В крайна сметка това я trigger-ира и във 2-ри епизод тя намира „скривалището“ на пистолета, с който е убила Арнолд. Този инструмент постепенно започва да отключва script-а, който дава и началото на протосъзнанието на Долорес – първото такова възникнало у андроид в парка.