Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 28

  • 112 873
  • 770
  •   1
Отговори
# 90
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 619
На мен пък не ми харесва идеята на поста в този блог. Както родители на невротипични деца могат да подлагат децата си на физически и психически тормоз, така и родители на аутистични деца биха могли да го правят. Няма как да съм солидарна с действията на майка просто защото е майка на аутист, при положение, че не знам за какво точно става дума. Не ми харесва и целия тоя патос в посока майката - жертва на детето си. За мен това е изключително грозно, още повече че вероятността детето да е реалната жертва на родителски тормоз, не е изключена.

*Изнамерих статията и нещата не изглеждат невинни. Дано всичко свърши добре. Иначе приветствам това, че не са изтипосали имената на майката и детето.  

Последна редакция: пт, 28 окт 2016, 22:45 от ЧеКа

# 91
  • Мнения: 2 860
Той тормоза си е само върху нас родителите и близките в къщи. То не можеш да му се скараш, да му направиш забележка, даже не да му кажеш, ще се развика ще се разкрещи като обезумяло. А да не говорим, че с нейните 26 кг ще се затъркала насред улицата и ще започне да крещи и да блъска, не можеш ни да го вдигнеш, ни да го успокоиш. Иде ми да се хвърля от някъде на моменти. А за бъдещето какво да говоря. Голямата ми дъщеря вишистка, образована, с 2 чужди езика и т.н., че тя не може да си намери свястна работа, какво въобще да мисля за болното дете. Ей така ще си живее от помощи и ще мие чинии в най - добрия случай.

# 92
  • Пловдив
  • Мнения: 20 642
Гала, аз за моя син, живот и здраве, ако един ден, дай боже, проговори (знам, че твоето момиче говори), ако може що-годе сам да се оправя с пенсия, помощи или квото там, или с наследство от нас, в смисъл да се самообслужва, да си купи хляб от магазина и да не го мамят, да не остане гол и бос на улицата, ще си хвърлям шапката. Не го виждам като непременно лошо това "живеене от помощи".

Тая сутрин точно стана дума с ММ за един негов братовчед, той не е аутист, де, умствено е нормален, има физическо увреждане по рождение, трудно подвижен е, но общо взето се самообслужва. Стана дума, че той не би имал никакъв проблем да работи - има много професии, които се работят седнал на маса, и то не само умствен труд, но и разни неща с ръцете. Той обаче е със средно общо образование, не работи, защо не се е постарал да овладее професия, не знам, но доходите му, изглежда, са само от пенсия, живее с техните, и май не се оплаква, нормално си живее. Кое е общото - това, че човек и от "помощи" не е казано, че ще живее зле. При нашите деца зависи от много други неща, разбира се.

Последна редакция: нд, 30 окт 2016, 21:27 от Магдена

# 93
  • Мнения: 2 860
Аз като писах ще живее от помощи, имах в предвид, че ще е трудно да се намери работа, че то сума ти народ живее от помощи и така им изнася особено в чужбина. Аз въобще тук си разсъждавам като гледам моето дете, разбира се при всеки ситуацията е различна.

# 94
  • Пловдив
  • Мнения: 20 642
Ясно, че това имаш предвид - аз пък се опитах да кажа, че в някои случаи то не е трагедия.  Embarassed
За здрав човек в повечето случаи не бих давала същия пример.
Разбира се, че и децата са различни и всеки разсъждава, гледайки най-вече своето.  Peace

# 95
  • Мнения: 1 934
ЧеКа, никога не бих оправдала физическо насилие върху дете, няма значение дали то има проблем или няма проблем  Peace

Чрез този пост обаче успях да вляза поне за малко в кожата на майката и ... тогава установих, че някой от нещата, които съм правила, говорила сигурно са изтълкувани погрешно  Confused

Полезно ми беше.

# 96
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 619
Аз статията коментирах, не теб.  Peace

Иначе, аз много добре те разбирам и е вярно, че околните често могат да си правят много погрешни изводи, защото хората не познават аутизма. Но това не е същността на статията. Тя е написана по конкретен повод, по определен начин и "влиза" в кожата на майката, така че тя да изглежда като жертвата в случая. Ето това за мен е изключително грозно.

# 97
  • Пловдив
  • Мнения: 20 642
Аз не съм сигурна, че е написана по този повод. Срещала съм я преди не съвсем малко време някъде из нета, но без частта за малтретирането и спасяването. Подозирам, че това е по-късна добавка, но разбира се, може да не съм права и да е обратното - аз да съм я видяла орязана. Не ми се търсят и сравняват дати, иначе сигурно с търсачките ще изскочи.

Другото е ясно - както е справедлива по-голямата част от написаното (само някои неща ми дойдоха в повече), така е вярно и че дете аутист може съвсем успешно да бъде малтретирано от майка си подобно на дете неаутист.

# 98
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 619
То си пише какво я е провокирало в прав текст.

Иначе, че може да е ползвала нещо от преди писано, може. Нямам идея.

# 99
  • Пловдив
  • Мнения: 20 642
Скрит текст:
Аз не виждам разлика между това, което аз писах, а именно, че същинската част ("вие не знаете...") може би не е създадена по този повод, и това, което ми отговаряш ти, а именно - че може да е ползвано нещо, писано отпреди, но както и да е. Wink

# 100
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 619
Скрит текст:
Аз писах по повод на твърдението, че не ясно какъв е поводът за тази конкретна статия. А то си пише черно на бяло.  Grinning И това, че някога някъде евентуално, дори не е сигурно, че част от този текст е бил в друга статия, не променя факта, че точно в тази статия поводът е съвсем ясен. Wink

# 101
  • Варна
  • Мнения: 710
Тя е написана по конкретен повод, по определен начин и "влиза" в кожата на майката, така че тя да изглежда като жертвата в случая. Ето това за мен е изключително грозно.
Знаете ли , чета ви и се казвам: "Да сложим ръка на сърце и да си кажем направо - Ние сме жертви!"
Докога ще се правим на героини, дори да сме такива - понякога просто падаме на земята и телата ни тежат като камъни и искаме там да си останем.
Какво жертваме ли? Аз ще говоря за себе си : кариерата, социалния живот, психическото си здраве,  живота си - и ако тези, изброените, отдавна съм ги прежалила (дори не споменавам безсънните нощи, изпочупената покъщнина, изскубаните ми коси, живите рани по ръцете ми), това което жертвам най-много е психическото здраве на по-малкото си дете и въобще на цялото семейство. Да виждаш как по-малкото ти дете, почти тинейджър, непрекъснато се изнервя от вечното хлопане, чукане, подсвиркване , издаване на всякакви звуци, как стои повечето време заключен в стаята си , за да не му се скъса всичко и да не му се досажда. Как иска да го заведа някъде, но в този момент аз седя и гледам брат му и го ощетявам за сметка на какво? 
Да се отдадеш на 100% в терапии, гледане, социализация и да получиш какво? Влиза в пубертет и щастливото усмихнато момченце аутист с умерена към тежка умствена изостаналост, започва да те напада и ударът му е толкова силен, че спира дъха ти. Спираш да ходиш навсякъде, защото може да нарани някой. Правиш специални стаи, кътове с игри, променяш режима на цялото семейство - понякога просто се измарям ... А белите, които може да измисли - еее , няма такава изобретателност.
Така, че никак, ама никак не ми звучи грозно майката да е жертвата. Всяко едно изречение от статията ме пробожда като с нож, защото знам колко истинско е това. Не упреквам децата - те така са родени - със заболяването или състоянието си, но ние сме жертви, хора! Така е!
В крайна сметка аз пак съм здраво стъпила на крака и продължавам, но се научих да крада време и за себе си. Правете го и вие! Заслужаваме го!  Heart Eyes

# 102
  • Мнения: 2 860
Напълно подкрепям и не само, че ние сме жертви но и всички близки на болното дете. Знаете ли как ме боли като видя свекито или голямата ми дъщеря да плачат.

# 103
  • Мнения: 438
Напълно съм съгласна с кари и гала.
При нас проблемното дете е все още малко , едва на четири. Но това са едни четири години в които цялото ни семейство  бе подложено на тежък психически тормоз. Знам че някои ще ме упрекнат. Но това е истината. Да не говорим че и комшиите загазиха. Имаше периоди в които си мислех че ще направят събрание да ни изгонят от блока. Защото беше денонощно пищене и реване. Без спиране.
Аз също отдавна сЪм  преглътнала физическата и психическата си болка. При нас детето не ходи, да не говори. Това означава че непрекъснато го носиш, като бебе. Да кажем от около година психически има подобрение. Поне не реве и не пищи така денонощно.
И да с моята кариера е свършено. За здравословното ми съснояние и това как изглеждам............просто спрях да се гледам в огледалото. С брака ни също. Но еднакво болно ми е и ми се къса сърцето както за болното ми дете, така и за нормалното. А то нормалното е по голямо. Израстна сам в пубертета си. Без да разбира какво точно се  случва. Ето сега вече е на 18. Няма приятелка, говори че никога няма и не иска  да има деца...........

Какво да кажа повече.......тези на които им се насълзяват очите от статията , както и от последните постове единствено разбират какво всъщнОст се случва в  душата на майката. И честно казано просто понякога се чудя на себе си от къде намирам сили да се изправя и да продължа напред.

# 104
  • Мнения: 632
Тук в Белгия много от проблемните деца са записани в интернати, взимаш си го  в петък и понеделник сутринта го закарваш на училище. Истината е, че родителите остарават и не са вечно  на 35 години.
Ако случая е тежък  всеки сам си решава. Тези интернати не са толкова страшни колкото изглеждат.
Друга опция е социалния асистент идва до го гледа и ти си пазаруваш, ходиш на спорт , разхождаш си другото дете. В България е много тежко сигурно.   

Общи условия

Активация на акаунт