А за да ходят на католическо училище трябва ли да са кръстени?
- Публикувана: 23 апр. 2006, 01:41 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2006, 23:54 ч.
Давате ли религиозно възпитание на децата си?
Поне в католическите училища около нас - не. Имах в университета колега мюсюлманин, на когото децата (също мюсюлмани) ходеха в католическо училище заради славата на доброто възпитание и образование.
ДА, запознавам ги доколкото мога с всичко свързано с религиите, не само християнската.
Лично аз съм възпитавана в семейство на пълни атеисти / днес - Великден баща ми не спря да работи /. Бях около 22 годишна, когато без ничие налагане възприех, че е много по-добре човек да вярва в добрата сила, наречена Бог, отколкото да се измъчва безпътен, търсейки отговори на безброй въпроси. Не че сега имам отговор на всичко
Не налагам мнението си на малките, но те виждат и чуват много извън семейството и в училище дори. Старая се да ги възпитам в доброто, което ни дава религията, основните ценности и закони. Това, обаче, за мен не е равносилно на кръстене, ходене на църква или палене на свещ. Никое от децата ни още не е кръстено.
Човек носи вярата в сърцето си, а със сигурност, християнската ни прави по-добри.
Невярващият човек е много по-лесно да бъде сломен от трудности или заблуден към лошо, отколкото този, който вярва в някакви добри идеали, били то и религиозни. Не на последно място е и страхопочитанието, колкото и да не ни се иска, ние сме родени грешни на този свят, трябва да има нещо, което да ни води към доброто.
Лично аз съм възпитавана в семейство на пълни атеисти / днес - Великден баща ми не спря да работи /. Бях около 22 годишна, когато без ничие налагане възприех, че е много по-добре човек да вярва в добрата сила, наречена Бог, отколкото да се измъчва безпътен, търсейки отговори на безброй въпроси. Не че сега имам отговор на всичко
Не налагам мнението си на малките, но те виждат и чуват много извън семейството и в училище дори. Старая се да ги възпитам в доброто, което ни дава религията, основните ценности и закони. Това, обаче, за мен не е равносилно на кръстене, ходене на църква или палене на свещ. Никое от децата ни още не е кръстено.
Човек носи вярата в сърцето си, а със сигурност, християнската ни прави по-добри.
Невярващият човек е много по-лесно да бъде сломен от трудности или заблуден към лошо, отколкото този, който вярва в някакви добри идеали, били то и религиозни. Не на последно място е и страхопочитанието, колкото и да не ни се иска, ние сме родени грешни на този свят, трябва да има нещо, което да ни води към доброто.
Детето ми все още е малко за подобен род възпитание, така че отговарям хипотетично. Отраснала съм с християнските традиции и празници, но без да ми се е говорило за самата религия. Сама съм избрала да вярвам или не, никой не ми е натрапвал нищо. Смятам, засега, да процедирам по същия начин.
Невярващият човек е много по-лесно да бъде сломен от трудности или заблуден към лошо, отколкото този, който вярва в някакви добри идеали, били то и религиозни.
На базата на какво вадиш тези изводи? Питам те, защото имам един пример за мноооого голям атеист, който по никакъв начин не се сломяваше от трудности и не се заблуждаваше към лошо, за разлика от други познати, ама вярващи. Той си имаше своите идеали, но не виждам ролята не религията в този случай.
Иначе и аз се надявам да възпитам децата си по същия начин - в доброто, основните ценности и закони, само дето не казвам, че го дава религията, а че просто това са моите ценности и закони. Викам му добро възпитание.
Честно казано, не ми пука какъв е начинът, стига да се изграждат пълноценни личности с добра ценностна система, дали че са атеисти или религиозни няма значение.
Иначе и аз се надявам да възпитам децата си по същия начин - в доброто, основните ценности и закони, само дето не казвам, че го дава религията, а че просто това са моите ценности и закони. Викам му добро възпитание.
Аз му викам морал, но в същността си е едно и също.
Аз държа на традициите. Отбелязваме всички големи православни дати по съответния начин 
Тъй като тук са протестанти и католици се налага Велик ден два пъти да го празнуваме Празнуваме и Халоуин, коеото няма нищо общо с християнската религия 
Имаме си детска библия и една друга книжка, в която са описани много хубаво как са произлезли различните християнски символи и традиции, под формата на детски разкази. В училище имат часове по религия, но там учат не само за християнството, а и за други религии. Е, на християнството отделят повече време
Тук има католически и Church of England (протестантски) училища. Обикновено те се водят по-добри и резултатите от изпитите им са наистина по-високи. Преди време бяха разпределили синът ми в едно училище, което беше наполовина към Church of England и аз скокнах, колкото и да е по-добро образованието, факт е, че отделят повече време, за религия, молят се преди хранене и тем подобни, което на мен не ми допада. Обаче от училището ме успокоиха, че Church of England училищата, не налагали вижданията си на децата и им давали доста свобода, за разлика от католическите
Явно има неписана война между двете 
Тъй като тук са протестанти и католици се налага Велик ден два пъти да го празнуваме Празнуваме и Халоуин, коеото няма нищо общо с християнската религия Имаме си детска библия и една друга книжка, в която са описани много хубаво как са произлезли различните християнски символи и традиции, под формата на детски разкази. В училище имат часове по религия, но там учат не само за християнството, а и за други религии. Е, на християнството отделят повече време Тук има католически и Church of England (протестантски) училища. Обикновено те се водят по-добри и резултатите от изпитите им са наистина по-високи. Преди време бяха разпределили синът ми в едно училище, което беше наполовина към Church of England и аз скокнах, колкото и да е по-добро образованието, факт е, че отделят повече време, за религия, молят се преди хранене и тем подобни, което на мен не ми допада. Обаче от училището ме успокоиха, че Church of England училищата, не налагали вижданията си на децата и им давали доста свобода, за разлика от католическите
Явно има неписана война между двете На базата на какво вадиш тези изводи?
Да, възпитавам детето си в християнските идеи и ценности. Още от времето, когато беше в мен се моля всеки ден, да порастне като достоен човек, добър, силен, мъдър и със сърце изпълнено с любов към Бога. За мен това е важно, защото ние с баща му сме убедени християни. Намирам за напълно нормално и естествено да възпитавам детето си във възгледите и идеите, в които вярваме ние. Разглеждаме детски книжки с християнска тематика, молим се преди хранене и преди сън. Слушаме песни с такова съдържание и ходим редовно на църква.
Освен обаче в морал и християнски ценности искам да възпитам детето си в любов към книгите и знанието. Искам да бъде "съмняващо се", както някой беше казал по-горе, за да изпитва по-добре нещата и да не става лесна жертва на злонамерени хора. Дори и децата на вярващите родители измнават своя личен път в търсенето на Бога. Някои не Го намират и се отдалечават от църквата.
Освен обаче в морал и християнски ценности искам да възпитам детето си в любов към книгите и знанието. Искам да бъде "съмняващо се", както някой беше казал по-горе, за да изпитва по-добре нещата и да не става лесна жертва на злонамерени хора. Дори и децата на вярващите родители измнават своя личен път в търсенето на Бога. Някои не Го намират и се отдалечават от църквата.
Знаете ли...
Всеки има своята вяра. Дали тя е в Бог или в нещо друго, съвсем негово си - няма значение. Важното е, че не се живее ей така, без капка вяра.
Майка ми е много набожен човек (всяка неделя на църква и горящо кандило всяка неделя), баща ми по-скоро атеист. Кръстена съм и от "време оно" сме празнували у дома всички църковни празници. Водили са ме по църкви, манастири и катедрали, но никога не ми е натрапвана вярата!
Оставиха ме, да се развия и да я почувствам аз лично и нито един от 2-мата не накланяше везните в негова полза.
На 19-20г. прочетох с нестихващ интерес Книгите на Свещеното писание на Новия Завет! Мислих, анализирах, правих си изводи...допадна ми и намерих много истини за живота. От тогава като че ли се засили още повече вярата ми и ето - станах свидетел на някой знаци на Всевишния.
Ще процедирам като моите родители с мен, спрямо децата ми. Без да им натрапвам каквото и да е, ще ги оставя сами да намерят "тяхната" си вяра. Естествено, че аз със своите мисли и дела съм пред очите им и това може би ще им повлияе. Но вярвам, че един ден сами ще намерят своята ориентация по този въпрос!
П.П: Баща ми също прочете Библията, както си е заклет атеист и каза, че има много важни истини за живота...
Всеки има своята вяра. Дали тя е в Бог или в нещо друго, съвсем негово си - няма значение. Важното е, че не се живее ей така, без капка вяра.
Майка ми е много набожен човек (всяка неделя на църква и горящо кандило всяка неделя), баща ми по-скоро атеист. Кръстена съм и от "време оно" сме празнували у дома всички църковни празници. Водили са ме по църкви, манастири и катедрали, но никога не ми е натрапвана вярата!
Оставиха ме, да се развия и да я почувствам аз лично и нито един от 2-мата не накланяше везните в негова полза.
На 19-20г. прочетох с нестихващ интерес Книгите на Свещеното писание на Новия Завет! Мислих, анализирах, правих си изводи...допадна ми и намерих много истини за живота. От тогава като че ли се засили още повече вярата ми и ето - станах свидетел на някой знаци на Всевишния.
Ще процедирам като моите родители с мен, спрямо децата ми. Без да им натрапвам каквото и да е, ще ги оставя сами да намерят "тяхната" си вяра. Естествено, че аз със своите мисли и дела съм пред очите им и това може би ще им повлияе. Но вярвам, че един ден сами ще намерят своята ориентация по този въпрос!
П.П: Баща ми също прочете Библията, както си е заклет атеист и каза, че има много важни истини за живота...
Мислили ли сте, защо толкова много деца стават жертва на секти?
Аз смятам, че в човека е заложено, че има Бог и той го търси. Но когато детето не познава Библията и това което направи Христос за нас, лесно е някой да му промие мозъка. Това е мое виждане.
Ние, ще се стремим да научим децата си да познават лично Бога и виждайки нашия живот сами да направят избора си. Няма да им натрапваме нищо. Бог ни дава правото на свободен избор и аз трябва да го направя за децата си.
Аз смятам, че в човека е заложено, че има Бог и той го търси. Но когато детето не познава Библията и това което направи Христос за нас, лесно е някой да му промие мозъка. Това е мое виждане.
Ние, ще се стремим да научим децата си да познават лично Бога и виждайки нашия живот сами да направят избора си. Няма да им натрапваме нищо. Бог ни дава правото на свободен избор и аз трябва да го направя за децата си.
Напълно съм съгласна с цвета. И аз се опитвам да науча децата да разсъждават и да анализират отговорите и информацията, която получават. Запознавам ги с християнската религия, което не означава, че ги възпитавам религиозно, за тях всичко все още звучи, като една приказка за доброто и лошото, намирам че в една по-ранна възраст Библийската история е удачна за обяснение на някой етични и морални норми, нищо повече.
Не приемам ограничаването на избора или въобще не даването на избор, налагането на определени виждания и слагането на рамки, всяка една религия в крайна сметка прави точно това, за това не съм привличена от нито една.
Димана и Момчил в момента са много впечатлени от Бог и историите за него, но са също толкова впечатлени от историите за динозаврите, еволюцията и още хиляди неща. Миналата година на пътувахме от Плевен за София и Димана искаше да и разказвам как е създаден светът ама първо в Библията, после как е възникнал живота на планетата Земя (защото четем много енциклопедии), после ей така по-между другото, а Вселената как се е появила и планетите и колко е голяма(Вселената). Накрая се чувствах като положила държавен изпит 
обикновено разпитът свършва по-бързо, но като ме беше хванала на тясно в колата и нямаше какво да я разсее . Пак се отплеснах, темата всъщност беше за религиозното образование .... 
Не приемам ограничаването на избора или въобще не даването на избор, налагането на определени виждания и слагането на рамки, всяка една религия в крайна сметка прави точно това, за това не съм привличена от нито една.
Димана и Момчил в момента са много впечатлени от Бог и историите за него, но са също толкова впечатлени от историите за динозаврите, еволюцията и още хиляди неща. Миналата година на пътувахме от Плевен за София и Димана искаше да и разказвам как е създаден светът ама първо в Библията, после как е възникнал живота на планетата Земя (защото четем много енциклопедии
), после ей така по-между другото, а Вселената как се е появила и планетите и колко е голяма(Вселената). Накрая се чувствах като положила държавен изпит обикновено разпитът свършва по-бързо, но като ме беше хванала на тясно в колата и нямаше какво да я разсее . Пак се отплеснах, темата всъщност беше за религиозното образование .... Как го правите? Защо? Не е ли редно да им дадете право на избор?
Как го правите? Кръстихме го рано, на 40-тия му ден. Оттогава редовно го водя с нас в храма и се причастява почти всяка неделя и на празник. Седи с нас на масата и слуша как казваме молитви преди и след хранене. Показвам му иконите и му обяснявам кой е изобразен на тях. Той вече и сам сочи и ме пита. Уча го да почита и целува Кръста, Евангелието и др. Казвам молитвички заедно с него преди лягане и след ставане от сън. Надявам се един ден да ги запомни, произнася и изобщо, да има свой молитвен живот. Един ден ще му чета и разказвам все повече и повече.
Защо? Мисля, че така е редно и това е най-доброто за него.
За избора - Мисля, че е твърде малък, за да избира сам. В момента ние избираме какво да получи за ядене, кога да го изведем на разходка, с какво да го облечем и др. Тъй като сме българи, му говорим на български език и очакваме и той да го проговори. Тъй като сме православни християни, го въвеждаме в тази вяра и очакваме и той да я изповядва. Когато порасне достатъчно, ще има право на избор. Ще избере дали и какъв чужд език да учи, дали да се храни като нас или да набива само шоколад и кроасани, ще избира сам дрехите и прическата си и др. Ще има право да избере дали да бъде християнин, мюсюлманин, дъновист или др. Дотогава изборите правим ние.