Аз, както и много други, нищо не можех, преди да се омъжа. Научих се. Но мама не идваше да ми носи храна, а свекървата да ми гледа бебето.
- Публикувана: 18 окт. 2016, 13:04 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2016, 23:29 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 71
Имаме приятели,които така си живееха напълно освободени от всякакви задължения.
Ожениха се млади,роди им се дете и от момента в който бебето се прибра вкъщи,грижите за всичко поеха бабите.Ние тогава нямахме деца и си излизахме по заведения,ходехме на почивка,на екскурзия и тези наши приятели бяха винаги с нас,но без детето.Живееха си все едно дете нямат,не знаеха колко им е сметката за ток,защото двете баби плащаха всичко и се редуваха да гледат детето.
Обаче сега,когато ние имаме дете и си го гледаме сами,те плюят по нашите баби и не проявяват никакво разбиране
Аз, както и много други, нищо не можех, преди да се омъжа. Научих се. Но мама не идваше да ми носи храна, а свекървата да ми гледа бебето.
А на мен мама ми е носила храна, свекърва ми също никога не е идвала с празни ръце (може 3 пъти в годината да е било, но винаги носеше по нещо), ама пак се научих да готвя, защото имах желание. Не познавам човек, който да има желание да се научи да прави нещо и да не успее. Може да не е перфектно, но се научава. Особено ако изпитва уважение към храната, а не яде, само за да се натъпче.
Между другото, аз съм голям каприз в храненето, наследство от клеймото "злоядо дете", и някои ястия и продукти, които мъжът ми обожава, категорично отказвах да ги готвя. Съответно свекърва ми, като дойдеше, носеше някое от тях, плюс други неща, които и аз ядях, разбира се. През ум не ми е минало да го приемам като упрек или да се дразня. Напротив, радвах се. Е, не чак толкова като сина ѝ, но приемах храната с благодарност, че Милото ще си хапне нещо вкусно и любимо, без да се налага да го готвя аз.
Майка ми също му готви неща, които знае, че аз не ям, а него го мързи да си сготви. Недоволни няма.
Въпроса е,че понякога чуват, но реално не желаят да послушат.
Пример: сина ми много повръщаше. Ако лежеше в кошарата и искаше да се оригне започваше бясно да се мята и да мрънка. Не го ли дигнех след 2-3 минути повърне и се налага да сменям всичко. Е баба му седнала насреща, нашия мята ония ръце и крака, тя му прави тъпи физиономии. Минах и казах лекичко-вдигни го да се оригне. Отговора, е ще я видим ние тая работа. След 2 мин. минавам пак-вдигни го да се оригне пак същия отговор. Ми след 10 мин. яростно мятане на ръце и крака все пак решила да го вдигне. Чувам яяя що ме оплю бе баба-оповръщал я.
Пример: сина ми много повръщаше. Ако лежеше в кошарата и искаше да се оригне започваше бясно да се мята и да мрънка. Не го ли дигнех след 2-3 минути повърне и се налага да сменям всичко. Е баба му седнала насреща, нашия мята ония ръце и крака, тя му прави тъпи физиономии. Минах и казах лекичко-вдигни го да се оригне. Отговора, е ще я видим ние тая работа. След 2 мин. минавам пак-вдигни го да се оригне пак същия отговор. Ми след 10 мин. яростно мятане на ръце и крака все пак решила да го вдигне. Чувам яяя що ме оплю бе баба-оповръщал я.
Ти като мина 5 пъти, защо не го вдигна?
Гладех. Минавах да събирам дрешките, които бяха изсъхнали на радиатора. Използвах, че тя така или иначе седи при бебето да отметна малко работа. Не виждах смисъл двете да седим и да зяпаме в двумесечно бебе. Ако го бях грабнала аз вероятно щеше да се приеме като вид демонстрация, след като веднъж съм споменала да го вдигне. Въпроса не е в това, а в отношението тип ти пък ще ми кажеш дали да го взема. Имам предвид коментара, които чувах след себе си, излизайки от стаята. А би трябвало да с вслуша. Все пак аз съм денонощно с бебето и най-добре знам какво му е.
И това продължава и днес. Макар че казах на бебето да не се дават боклуци да яде и че баткото е с камара алергии продължава да неглижира изискванията Ни. Защото не са само мои. Мъжа ми също казва какво не бива да се яде и да се прави.
И сега, за да не ми скочите ще кажа в своя защита,че децата ги оставям за по час, два да им се порадва, а не да ги отглежда. Сами си ги гледаме и не ми пречи дори да си ги заведа с мен в наблъскан магазин да си напазарувам, но правя компромиса, за да познават поне едната си баба. Моите родители са далече и ги виждат рядко.
Много сте задълбали в битовизми - да готви, пере, глади и чисти може да се научи всеки ниско интелигентен човек. Не това е важното на което трябва да учим децата си и в частност синовете си.
Според мен най-важното е да имат характер, да са упорити и последователни, да могат да изпитват емпатия, да могат да носят отговорност и да знаят какво е любовта. Това са качества, които се изграждат от родителите от момента на раждането до към 14-16 години максимум. Копчето на пералнята ще се научат да включват, когато няма кой да им го включи. Моят син това лято се понаучи да готви по неволя. Преди това само се мърдосваше, хем му беше гадно, че не може нищо да си направи, хем му се ядеше нещо вкусно, ама и го помързяваше /учи извън София, т.е. през по-голямата част от годината се оправя сам/. Абе сложна работа Но като я викаш неволята, а пък тя не идва и хоп - научаваш се.
А пък майчинските съвети, които давам на сина си за бъдещата му жена е да бъде с добър характер, с добро семейно възпитание и да е работна. Може да гради кариера /няма лошо, ще плащат на някой да помага вкъщи/ или ще е домакиня /пак, нека изборът да е нейн/. Важното е да е работна.
Според мен най-важното е да имат характер, да са упорити и последователни, да могат да изпитват емпатия, да могат да носят отговорност и да знаят какво е любовта. Това са качества, които се изграждат от родителите от момента на раждането до към 14-16 години максимум. Копчето на пералнята ще се научат да включват, когато няма кой да им го включи. Моят син това лято се понаучи да готви по неволя. Преди това само се мърдосваше, хем му беше гадно, че не може нищо да си направи, хем му се ядеше нещо вкусно, ама и го помързяваше /учи извън София, т.е. през по-голямата част от годината се оправя сам/. Абе сложна работа
Но като я викаш неволята, а пък тя не идва и хоп - научаваш се.А пък майчинските съвети, които давам на сина си за бъдещата му жена е да бъде с добър характер, с добро семейно възпитание и да е работна. Може да гради кариера /няма лошо, ще плащат на някой да помага вкъщи/ или ще е домакиня /пак, нека изборът да е нейн/. Важното е да е работна.
Имам приятелка, която живее в САЩ. Та тя казваше, че нейна си е вината, дето е възпитала добре сина си. Толкова добър, обичаш жена си /снахата/, толкова съгласен с всичко ,което тя казва и прави, че момичето му се се качи на главата. Познавам ги и наистина момичето е доста вироглаво и внася много негативизъм в отношенията. Затова приятелката и съпугът й отидоха в САЩ, близо до другия им син. Просто си спестиха още по-голямо разочарование.
Като я слушах, когато беше още тук, също от наблюдения по приятели, съседи и роднини, забелязах, че там, където синът не е толкова добре възпитан, а скърца със зъби,ако се наложи, поглежда смръщено и предупредително жена си, не е толкова съгласен с всяка нейна дума и желание, то семейната хармония е на доста по-добро ниво.
Не обобщавам, но поне в кръга на моите познати, нещата са такива.
Като я слушах, когато беше още тук, също от наблюдения по приятели, съседи и роднини, забелязах, че там, където синът не е толкова добре възпитан, а скърца със зъби,ако се наложи, поглежда смръщено и предупредително жена си, не е толкова съгласен с всяка нейна дума и желание, то семейната хармония е на доста по-добро ниво.
Не обобщавам, но поне в кръга на моите познати, нещата са такива.
Естествено, че искам внучка ми да си намери възпитан мъж, но истински мъж-отговорен към семейството, но не и роб на жена си.
Моят мъж беше много добър и възпитан, образован, с изключително престижна професия. Помагаше ми в домакинската работа /да пусне прахосмукачка, да изтупа килим, да сготви, ако отсъствам по-дълго или пък съм прекалено заета, както се е случвало, защото и моята професия е обсебваща/, но в същото време винаги е имал топло ядене сготвено от мен в повечето дни, изпрани и изгладени дрехи, чист и уютен дом.Той не се е правил на господар, но и аз не съм се правила на примадона. Ето това е семейство и това искам за синовете и за внуците ми.
Моят мъж беше много добър и възпитан, образован, с изключително престижна професия. Помагаше ми в домакинската работа /да пусне прахосмукачка, да изтупа килим, да сготви, ако отсъствам по-дълго или пък съм прекалено заета, както се е случвало, защото и моята професия е обсебваща/, но в същото време винаги е имал топло ядене сготвено от мен в повечето дни, изпрани и изгладени дрехи, чист и уютен дом.Той не се е правил на господар, но и аз не съм се правила на примадона. Ето това е семейство и това искам за синовете и за внуците ми.
КАГ, значи където сина командва, семейната идилия е пълна. Където жената командва - не става. Ей, ама пак от мъжката страна се гледа. А защо твоята приятелка трябва да е близо до един от синовете си? Личен живот нямат ли? Щом децата са им пораснали, защо все още трябва да стоят близо до тях?
Разбирам, че си водила добър живот с мъжа ти, обаче сега времената са други. Да се изпере не е нито толкова сложно, нито толкова женска работа. Вече и машини за гладене са измислили, та всичко в скоро време ще е въпрос на организация и нищо повече. Натискаш 4-5 копчета и край с шетането, или поне с по-голямата част. За останалите неща дори вече не е толкова недостъпно да извикаш някой да ги свърши. Та една жена щом не чисти, това не означава, че не е домакиня.
Бобка, на колко години е сина ти, ако не е тайна. Според мен, ако беше отговорен, нямаше да правят среднощни запои при наличието на бебе.
Разбирам, че си водила добър живот с мъжа ти, обаче сега времената са други. Да се изпере не е нито толкова сложно, нито толкова женска работа. Вече и машини за гладене са измислили, та всичко в скоро време ще е въпрос на организация и нищо повече. Натискаш 4-5 копчета и край с шетането, или поне с по-голямата част. За останалите неща дори вече не е толкова недостъпно да извикаш някой да ги свърши. Та една жена щом не чисти, това не означава, че не е домакиня.
Бобка, на колко години е сина ти, ако не е тайна. Според мен, ако беше отговорен, нямаше да правят среднощни запои при наличието на бебе.
Естествено, че искам внучка ми да си намери възпитан мъж
...там, където синът не е толкова добре възпитан, а скърца със зъби,ако се наложи, поглежда смръщено и предупредително жена си, не е толкова съгласен с всяка нейна дума и желание, то семейната хармония е на доста по-добро ниво.
Мъж,който взема решения.Не чака жена му да реши и да се върти,докато тя каже какво да направи.
Да е стопанин,не квартирант. Да уважава,но не да се унижава.Защото няма как една жена да крещи,ако един мъж си е на мястото.Да е предприемчив при вземане на решения ,а не мъник в краката на жена си.Тогава знае и какво да прави с една жена.
Домакинската работа -всеки да може да се обслужва,днес едно копче прави много неща. И дето се подписваш по мебелите има повече щастие и обич от облизаното и пазено чисто. Всеки ден парцала не пожелавам и не искам.
Да е стопанин,не квартирант. Да уважава,но не да се унижава.Защото няма как една жена да крещи,ако един мъж си е на мястото.Да е предприемчив при вземане на решения ,а не мъник в краката на жена си.Тогава знае и какво да прави с една жена.
Домакинската работа -всеки да може да се обслужва,днес едно копче прави много неща. И дето се подписваш по мебелите има повече щастие и обич от облизаното и пазено чисто. Всеки ден парцала не пожелавам и не искам.
Имам приятелка, която живее в САЩ. Та тя казваше, че нейна си е вината, дето е възпитала добре сина си. Толкова добър, обичаш жена си /снахата/, толкова съгласен с всичко ,което тя казва и прави, че момичето му се се качи на главата. Познавам ги и наистина момичето е доста вироглаво и внася много негативизъм в отношенията. Затова приятелката и съпугът й отидоха в САЩ, близо до другия им син. Просто си спестиха още по-голямо разочарование.
Като я слушах, когато беше още тук, също от наблюдения по приятели, съседи и роднини, забелязах, че там, където синът не е толкова добре възпитан, а скърца със зъби,ако се наложи, поглежда смръщено и предупредително жена си, не е толкова съгласен с всяка нейна дума и желание, то семейната хармония е на доста по-добро ниво.
Не обобщавам, но поне в кръга на моите познати, нещата са такива.
Като я слушах, когато беше още тук, също от наблюдения по приятели, съседи и роднини, забелязах, че там, където синът не е толкова добре възпитан, а скърца със зъби,ако се наложи, поглежда смръщено и предупредително жена си, не е толкова съгласен с всяка нейна дума и желание, то семейната хармония е на доста по-добро ниво.
Не обобщавам, но поне в кръга на моите познати, нещата са такива.
Ехааа... Мъжът скърца със зъби = семейна хармония. Жената скърца със зъби = тя му се качва на главата. Не, хич не си лицемерна, ама никак.
