Безсилието на днешните учители

И аз съм "ЗА", но нали се сещаш какъв вой за дискриминация ще нададат родителите на храбрите бунтари?

Е, защо де. Всеки ще си записва децата според интересите му. Но пък, ако няма интерес към географията, не може да стане на 15 и да не знае, коя е северната ни съседка, примерно 

Иначе съм за профилирането по интереси.

И при родителите няма бяло и черно. Ако някои наистина не ги интересува, други нямат физическа възможност да се интересуват, защото се смазват от работа, за да не гладуват (буквално). Изобщо, ако се замислим, че проблемът е един, а отзад прозират много други проблеми.

Защо да нададат вой? За родители на тези деца даже е по-добре. С децата ще работят специалисти, проблемът ще бъде "хванат" в началото и решен (преди да се задълбочи). Това би следвало да се разглежда като улеснение за въпросните родители.

Защото за 99% от родителите на лекетата е по-лесно да нарекат детето си бунтар срещу системата, отколкото да си признаят, че детето им е зле възпитано.

Моите деца никога не са били "проблемни", напротив
Обаче съм забелязала, че качествата на учителя много си личат по отношението към проблемните деца. И не говоря за туширане, криене, местене и т.н. А от един добър професионалист имат изгода и непроблемните деца. Такъв учител създава приятна атмосфера за всички и постига по-добри резултати- не само като оценки, а като работа и поведение в екип...индивидуалност...отговорност...самочувствие...

Е, тук вече говорим за дефицити и при родителите. Все едно поколение трябва да прекъсне тази "традиция" и да потърси специалист.

Абсолютно съм съгласна с мнението за подготовката на учителите за справяне с подобни ситуации. Не съм запозната с образованието по "педагогика", но не трябва ли да учат и това?

Ами дефицитите при децата точно от дефицити при родителите идват. В училище децата идват след "първите седем".

Но не всеки учител има такъв авторитет и възможност да привлича така децата. А в крайна сметка, тяхната култура и възпитание към институцията, която вкъщи трябва да са им вкарали в главите, трябва да ги стимулира да се държат добре винаги. Разбира се, че ще си имат любими учители, защото учителят има по-добър подход и т.н., но винаги трябва да проявяват уважение и дисциплина.

Формата му за протест може и да не е правилна и приемлива, детето несъмнено има проблеми, но авторката сама спомена, че когато е замествала класната в часовете, ситуацията е била различна. Тя поиска съвет и получи съвети, които са работещи, изпробвани са вече от нейни колеги, но явно ще си останат добри пожелания, защото тя не е склонна да ги ползва. Ако часовете в занималнята са разпределени правилно и на децата е осигурена необходимата почивка и разтоварване ситуацията ще се промени. Ако " първо играем, обядваме, почиваме, след това пишем домашните и учим уроците ( разумно количество), а след това почиваме и имаме занимания по интереси" мислите ли, че за всички няма да е по-добре? И не всяко дете, което се държи неприемливо, непременно е невъзпитано. Деца, с определени здравословни проблеми, често остават недиагностицирани и неразбрани. Най-лесно е да изгоним такова дете, но попаднало в друга среда, при истински педагог, който ще прояви търпение, разбиране и ще намери правилния подход, същото това дете може и да не го познаете. На тази възраст е лесно да спечелиш едно дете, стига да не си цербер. В гимназията дистанцията, респекта, строгостта дават добри резултати, но тук става въпрос за деветгодишна деца. При тях емоцията, подхода, играта са водещи. За тях класната и учителката от занималнята са "втора майка". Често децата от началния курс се объркват и се обръщат към учителката си неволно с " мамо". А колкото до моето дете изобщо няма да я оставя в такава занималня, където дори нямат нормална почивка за обяд и в клас, който се определя от класната като буен. Тя самата е хиперактивна с дефицит на вниманието и известни затруднения в ученето. Такъв тип претоварване няма да й се отрази добре и вероятно и тя ще влезе в ролята на "проблемно" дете. А ако чуя, че има такива проблеми с друго дете, първо ще се опитам да помогна, а после ще съдя.

Mama Ru, ти си на тази позиция, защото имаш такова дете. Ами другите, с тихи и богобоязливи дечица - на каква позиция ще бъдат?
Тънката червена линия е много тънка, почти невидима.

В този ред на мисли: досега не съм видяла началник, който да предпочита непочтителни и вироглави подчинени пред послушни и клепащи останалите. Независимо от качествата им.
Учителката също е човек и ако детето се държи определено негативно към нея - познайте колко е лесно да се овладееш

Наясно съм. От три години се опитвам "да възпитам" детето, бях започнала да си мисля, че аз съм лошия родител, защото не се справям. Детето е на настроения, когато е спокойно "слуша", когато е превъзбудено или  уморено - не. Повече или по-малкото това важи за всички деца. От две години бия тревога, че с детето нещо се случва и едва сега бе признато официално. Но като учител съм работила с всякакви деца, без да съм специалист по проблемно развитие. Знам какво е да работиш с такива деца. Не съм ги гонила и съм намирала начин да работя с тях, без да пречат на останалите. Въпросът е да се намери подход или да се идентифицира проблема и да се действа адекватно за разрешаването му. И като учител съм против претоварването на децата. Дори и моето да нямаше проблеми, пак щях да съм против при такъв режим на работа в занималнята. По тази причина и по принцип не бих пуснала децата си на занималня, ако има човек в къщи след училище, който да ги посрещне или, ако мога да им гласувам доверие да остават сами. А, че има наистина здрави, но разглезени или неглижирани деца, това е факт. Просто не всяко проблемно дете е здраво, тоест има причина за поведението му и то се нуждае от помощ.

Приемам всички съвети и мнения няма да цитирам никой. Днес дойде бащата, но време за разговори с мен нямаше много, защото трябваше да водя децата да обядват, останаха той с класната и педагогическия съветник. Детето има респект от баща си. Видях го, поговорихме, но според мен не беше достатъчно. Докато баща му беше в училище детето имитира, че играе навън федербал, чак да не повярваш. След биенето на звънеца закри окото си с ръка и каза, че се е ударил с хилката и няма как да пише, дори не ми позволи да погледна, но каза че го боли:) След около 30 мин нямаше и следа от болка. Пак имаше лиготии, но в рамките на търпимото. Да кажа за часовете следобяд. Наистина вчера като си говорихме с класната тя се ядосваше, че когато са се разпределяли децата са допуснати грешка. В моя клас са градските деца в другите два класа са почти от близките села. Града ни не е голям и момчетата от моя клас са неразделни и извън училище. С момичета положението е същото. Това според мвн също е от голямо значение. Двата часа З. И  не ги караме и двата , защото на пътуващите деца аятобусите в 4:10 пристигат и аз пускам градките да си тръгват, но винаги им оставям време да се занимават с нещо пожелание или правим нещо заедно, според темата в разпределенито.

Ситуацията ви не е лесна, но защо да е грешка, че деца, които са заедно от детската градина са разпределени в един клас? Щом са приятели и се търсят по-добре, че са заедно, иначе пак щяха да се търсят, изчакват и да ви правят проблеми. Може би при разпределянето е взето предвид и разписанието на автобусите, които извозват децата от селата. Няма ли възможност, след като градските деца са отделени в твоята паралелка вие да се движите по ваше си разпределение на часовете и да свършване в 17ч? Така няма да пропускате заниманията по интереси, нито отдиха. И часовете на трети клас по колко минути са? Ако започвате в 7.30ч излиза, че свършват в 13.10, защото редовните им часове са по 45минути или имат по-големи междучасия. Това също "изяжда" от времето за занималня. Имате ли стол в училището? Как и къде обядват тези деца щом свършват в 13,10 и ги поемаш в 13,30? Ако до 14,00 имате спорт и отдих, с включено време и за обяд, от 14,00 - 15,30 ч е самоподготовката, това ще има даде време да се освежат и отдъхнат. Така ще се концентрират по-добре (всички деца) и ще работят по-ефективно всички. А до 16,10 ще имате и един час за занимания по интереси. Ако децата са затрупани с голямо количество домашни и не ви стига времето говори с класната и повдигни въпроса. А колкото до краткия отдих по време на занятие, винаги можеш да прекъснеш за минутка-две гимнастика на ръцете, игра на великани и джуджета или нещо друго. Това ще им помогне след това по-добре да се концентрират. Давай им време за подготовка по един предмет, а докато се подготвят по следващия можеш да им провериш тетрадките по първия. Или пък колективно проверявате как са се справили. Децата имат различно темпо на работа. Води се по "средните", а не по най-бързо работещите или най-бавните. Изработете си колективни правила на групата. Нека децата сами ги предложат и обсъдят, напишат и окачат на видно място в класната стая. Така ще се почувстват важни, че и тяхното мнение е чуто. Страхът от родител/ наказание върши работа до едно време. Дете, което е често наказвано спира да реагира на заплаха за наказание, в един момент претръпва и престава да му пука. Такива деца реагират по-добре, когато видят, че на някого му пука какво мисли, чувства, на човешко меко отношение. Отдели му малко време и разбери защо се държи така. С добро се постига повече, отколкото със страх и наказания (без да търпиш лиготии). Преди години работех в огромно градско училище (над 1500 ученици 1-8 клас). В шести клас имаше проблемно момче, при това повтарящо или потретващо годината, класната извика баща му, който започнал да го бие в коридора пред всички. Опита се след това пак да прави проблем и го питам: " защо, виж какво стана като извикаха баща ти?" Знаете ли какво ми отговори "не ми пука". Беше претръпнал...
 Стоял е до стената, с качулка на главата и се е почувствал предаден. Уплашил се е. Знае какви ще са последиците за него, може би и за майка му след това. Осъзнал е, че е прекалил. А дали наистина се е ударил или е бил ударен? (от баща си) За мен това поведение е по-скоро страх на бито дете, реакция на дете, преживяващо семейно насилие (то или майката, или и двамата), а не респект. Не казвам, че не е трябвало да реагираш, напротив, трябва да се реагира и с детето да се работи за коригиране на поведение, защото в гимназията вече ще е неспасяемо или трудно спасяемо.

Не, той измимитира, че сам се е ударил с хилката и това беше предтекст да не пише, баща му беше в училище, а то беше на двора по това време. Не смятам, че търпи насилие, дори обратното адски разглезен е и респект има само от баща си. Стола за хранене е много близо до училище. Няма как да ги задържам до 17ч, защото децата от другите класове си тръгват и моите искар да си тръгват. Имам декларации от родителите, че в 16:00 децата се прибират сами. Смятам за грешка, че не са подбрани правилно, защото просто се отличават от останалите, за поведение говоря.Ежедневно се сблъсквам с арогантно поведение, самочувствие. В другите два класа и дума не може да стане за такова отношение към преподавател. Това ме кара да мисля, че още в първи клас не е направен правилен подбор.

Бъди сигурна, че не час, а и повече биха им дали, ако в свободното време не изтерясваха. Мини през училищен коридор по време на почивка, ако въобще те пуснат, и виж как активно си почиват малчуганите