Безсилието на днешните учители

Всъщност, тя сега се мъчи, основно с това дете, което най-вероятно е със СОП. Ако в ситуацията се включат съответните специалисти, нейната работа с това дете ще стане значително по-лесна, откъдето и цялата работа с другите деца - затова си струва да се опита.

Барбед, не съм психолог, а учител с близо 15г стаж като такъв и възпитател съм била, освен това съм и родител на хиперкинетично дете. Преди моето хиперкинетично дете и аз определях всяко подобно дете като, глезено, зле възпитано, на безхаберни родители... Почти три години се само обвинявах,че не се справям с моето дете, че самата аз съм лош родител, добре че е малкия, за да видя разликата и отново да повярвам в себе си. Когато казах на детската психиатърка, към която ме насочиха, че дъщеря ми е хиперактивна, с дефицит на вниманието и обучителни затруднения (6г) тя ми отговори :"и какво от това?" Майката не е в състояние да се справи сама, не защото е лош родител, а защото тези деца са трудни за овладяване, за намиране на работещ подход. Тази хиперактивност има връзка с функционирането на мозъка, т.е. има физиологична причина. Трябва строгост, постоянство, повтаряне по няколко пъти, докато започне да съдейства, много е трудно, вярно е. Само веднъж седмично работа с целия клас не е достатъчно. Детето има нужда от екипна работа от специалисти за подкрепящо образование, дори и само заради дислексията - обучителните трудности, не са свързани само със занижен интелект. Децата с дислексия са с нормален интелект, но трудно, а за някои е невъзможно да се научат да четат и пишат, хиперактивността често е придружена с дефицит на вниманието - трудна концентрация, бърза и лесна уморяемост, загуба на концентрация ( всичките са взаимосвързани и следват едно след друго). И обичайното мнение :"умен, но мързелив, не внимава, пречи, отказва да работи, вземете мерки...." накрая :" разглезен, невъзпитан..." Незачитането на авторитети, граници и правила, отказът за сътрудничество това са признаци / последици от една хиперактивност. Тези деца, наистина те карат да се чувстваш безсилен, и като родител, и като учител. Няма ли между колегите в трети клас, някой по-опитен, който да го поеме в класа си и да знае как да работи с него? Някой с опит с такива деца? Едно евентуално преместване в друг клас, без това да навреди на поемащия клас?

Куко, помощните училища бяха за деца с изоставане в интелектуалното развитие най-вече. Отдавна само най-тежките случаи се обучават там. От нова година стават Регионални центрове ...,

Ето затова.
Мила, благодаря за разбирането.

Mama Ru, и аз благодаря за подробното обяснение  . А аз, като си погледнах мнението през телефона вчера, се хванах, че съм писала така, сякаш основната задача на учителя е да си облекчи живота, докато работи с децата - то че това е много желателно, спор няма, пък и в тази тема все пак учителка е изокала за съвети, но всъщност исках да кажа, че ако се включат специалисти, най-напред ще може да се помогне на това дете, което не изглежда много щастливо от ситуацията, каквото и да се опитва да (по)каже - и когато се постигнат успехи с него, всички по веригата ще се почувстват по-добре и животът им ще стане по-лесен.

Благодаря и на психолозите в тази тема, много интересни мнения и много полезни! 

Barbed, звучиш ми преуморено, имай предвид, че когато ти самата си преуморена, децата усещат това дори неосъзнато и може да се държат по-необуздано и да пробват границите. Аз съм установила, че когато ми се събира твърде много, понякога е полезно да откажа част от работата, дори и тя да ми носи плюсове или повече пари. И друго - поставянето на задача пред себе си "да се справя с това дете", т.е. или аз (ще се справя с) него, или то (ще ме довърши) мене като цяло е труден подход. По-полезно е да се намери начин да се види ситуацията от друга страна - това дете има задачи за справяне в училище, с които не се справя добре, възпитателят пък има за задача да му помогне да се справи по-добре - т.е. имате еднакви задачи с него, затова е добре да се намери начин да си сътрудничите. Можеш да опиташ да се договаряте на парче - ако направиш еди-какво си, ще ти разреша еди-какво си. Това повишава доверието и стимулира.

Признавам далеч по-задълбочените ви познания по психология и специализирана помощ за децата.
Но вижте как изглежда отстрани:

Сякаш не познавате хора, в повечето случаи (но не винаги) не особено образовани, които по всеки неприятен или критичен повод отговарят с: не ме интересува, да се оправят, ха да видим какво ще му направят, даскалите са изкукуригали.
И смятате, че с такива родители се действа с убеждение и безконечни разговори? Аз не.
Да, Барбед със сигурност е уморена от повтарянето на едно и също... това е като китайското мъчение с капка

Боя се, че най-вероятно ситуацията е точно такава- мила, родна картинка.

И пак мила родна картинка, ше си го изкарат на мързеливото, невъзпитано, лошо дете...

А, не. Най-често нормалните, възпитани и ученолюбиви деца им търпят сеирите на другите, докато не ги преместят в по-добър клас или училище. В крайна сметка, никой не се замисля колко са ощетени именно нормалните, възпитани и ученолюбиви деца, които всеки ден губят поне по половината от всеки учебен час, защото учителят вместо да преподава уроци, го играе звероукротител.

Де да знам...имали сме в класа дете с дислексия, сега имаме хиперактивно...но си личи кой  учител какъв човек и професионалист е...едната ги гонеше с подписки и подкокоросваше другите деца, правеше истерии и нагнетяваше напрежение и омраза, а при други учители не се усети, че има "проблемно" дете  в класа...та толкоз по въпроса...

Децата с дислексия или с ХАДВ са деца със СОП и с тях трябва сериозна екипна работа. Но лигльовците, възпитани от мама и тате, че "тъпата даскалица нищо не може да им направи" са проблем и справянето с него хич не го виждам. Особено, ако директорът е на принципа "щом едно дете ми носи Х лева на бюджета, аз няма с топ да го мръдна".

Аз съм съгласна, че голяма част от проблема са директорите, и в случая на Barbed директора е уведомен, но явно счита, че с работа веднъж седмично се е изчерпал...жалко за дечицата в класа, и със СОП, и останалите, а и за Barbed с такъв работодател...тук й бяха дадени "сламки", за които да се залови, ако има желание.

Полицаи отишли в у-ще заради сигнал на 112, подаден от учителка. Половината деца пишели нещо, в средата на стаята другата половина се биели със столове, учителката ошашавена.
Полицаят свирнал, ударил по масата или направил нещо, което спряло за момент мелето, и в тишината се чуло: "Леле, колко мразим ченгетата (или куките)." Говоря за 5 клас, какъв ли прекрасен човек ще излезе от това пораснало дете само след 5-6 години.
Понякога мисля, че у-щето изобщо не трябва да е задължително. Савмо губят времето на някои, вместо да ги оставят в у-щето на живота, той ще ги научи

♥ HAPPY ♥, а възможно ли е самото дете да е имало различно отношение към двете учителки?

Познавам такива родители, разбира се. Обаче аз говорех за друго. Ако на такива родители се обяснява, че те не са си възпитали детето и трябва да го вкарат в правия път, е вероятно да реагират така, както ти описваш - дори и само заради това, че нито могат да го вкарат "в правия път", нито могат да му въздействат по друг начин. Обаче ако им се обясни, че детето има проблем и затова не се справя в училище, а има начини да му се помогне и педагозите знаят как да го направят - тогава ситуацията е друга.

Здравейте, не съм изчела цялата темичка, но виждам, че се говори за трудни деца. Проблемът сега е, че родители и учители са едни срещу други. В резултат на което, докато те търсят в кого е вината, детето си хайманосва.

Да

Принципно съм съгласна, обаче ми се струва, че точно този тип родители реагират първосигнално: "Тия ми казват, че детето ми не е добре психически?! Малииий, ще ги смажа..."
Според ценностната система на такива хора момчетата трябва да се държат като мъже, а не п*и, т.е. най-нормалното е да викат и налитат на бой за нищо.