Безсилието на днешните учители

Ужас. И после защо приказката "Децата растат, стават идиоти" е толкова актуална.
И се дразня като казват - такова е поколението. Не е виновно, а предишното поколение.

И това не е решение. В една друга тема потребителка се оплака преди няколко дни, че учителката ошамарила детето ѝ, защото тичало в коридора. Ще ѝ държи сметка и ушите ще ѝ плющят на учителката в този случай. Нужни са ясни правила, които да обхващат и трите страни- ученици, учители и родители. Ако ученикът бъде наказан да чисти тоалетните една седмица, ако родителят бъде глобен и изобщо, ако има приложими наказания, ще има ред. Сега има само много празни приказки и пълна анархия.

А не, въобще не съм съгласна да се посяга на дете. За такива уволнение направо.

Според мен подходът наказание- родител- директор и т.н. е абсолютно погрешен. Страхът е най- низшият инструмент. Те са деца. Учителят прекарва голяма част от времето си и по- голяма част отколкото родители им, заедно с тях. Няма защо да се намесват институции и родители, изграждайте си собствени отношения с децата. Не всеки човек става за тази работа, затова е толкова трудно. Като не можеш, не се мъчи. Най- глупавите часове са тези, в които няма никакъв личен контакт между учител и ученик, влизаш и си пееш урока, а децата са уморени и отегчени. Разбери какво ги вълнува, какво се случва лично с тях, а не вътре в семейството. Вкарай малко креативно мислене и социални умения. Процедурата по събиране на телефони за мен си е проява на слабост. Иска ми се да мисля, че децата стават хора с любезното съдействие на ментори в лицето на учителите, а не въпреки тях.

Ако институциите, родителите и учителите не действат свързано, се получава орел, рак и щука. Резултатите днес са видими и печални.

Не може вечно едни учители да се справят, други да бъдат мачкани от всички страни и постоянно да се прибягва до наказания за поведение на характер, който те първа ще се изгражда. Така всички си прехвърлят топката и резултат- никакъв.

Ами аз точно за прекратяване на прехвърлянето на топката пиша. В момента родителите и учителите са като две воюващи страни, които се стрелят взаимно с обвинения. И децата естествено се възползват от пробойните.

Аз бих ги наказала да стоят прави в различни ъгли на стаята и ако гъкнат да пишат 50 пъти "Постъпвам неразумно. Ще се постарая да се поправя."

Учениците нямат право да използват телефони през учебно време по правилник, точка. Занималнята е целодневно обучение, т.е. - учебно време. Родителите са подписали, още на първата родителска среща, че са запознати с правилника.
Телефонът се взема и се предава в канцеларията /хубаво е да се направят бланки за приемо-предавателен протокол/, като се уведомява родител да го вземе лично в рамките на работното време на канцеларията /което обикновено е доста преди края на учебното време на занималнята/.  Нищо извън правилника и само проява на грижа, та малкият палавник да не си изпържи мозъчето и да си развали очичките преждевременно.

Мама или тате ще писне 2-3 пъти срещу учителя, но като се наложи да излезе от работа или да закъснее сутрин за четвърти път, ще ѝ/му писне и ще насмете детето. Пък ако знаете колко добър ефект има обикновено обаждането до другия родител, който няма навика да бъде безпокоен от училище, защото партньорът е поел "възпитанието" на отрочето...

В гимназията ефектът е още по-голям - все едно жива плът късаш, ако им вземеш телефона.

Иначе в долните класове най-голям ефект имат заниманията, свързани с разказване на някакъв тип изживяване, при което малките могат да блеснат. Дори да е проста игра на филми, тип "познай от къде е най-яката сцена от филм, за която се сещам" или "най-тъпата реплика от анимационен филм". Там обикновено трабълмейкърите имат какво да кажат и да се почувстват значими. Действа и при големите, но инициирането на разговора става по-трудно, тийновете обичат да се правят на примадони, стоящи над грубата проза.

Респект и строг контрол - това е рецептата.

Как предлагаш да се изпълни тази рецепта, при условие, че учителят няма право общо взето на нищо?

И ако откажат? 

Последното изобщо не е така.
И строгият контрол изобщо не е необходимо да се асоциира със строгост и наказания, а по-скоро с наблюдение и анализ.

Аз също съм начален учител. Пенсионирах се преди 2 г., но пък замествам от време на време. Освен това работя с частни ученици от различни класове и имам пълен поглед над ситуацията.
По казуса на колежката. Винаги съм имала хубави класове с деца от български произход и по -3 деца от ромски. С последните 2 випуска имах проблем с мотивацията и оттам с дисциплината при някои деца.  Моят начин беше отлична предварителна подготовка, така че часът да е максимално организиран и децата ангажирани с писане, четене, дидактични игри и не на последно място презентации за онагледяване. С "упоритите" ученици имаше и по-твърд тон, и наказания от учителски съвет, разговори с родители. Викали сме родители на учителски съвет и обсъждане на проблема. Ами доста  "червене" на тези родители  има  като  ги изправят пред целия учителски съвет. Много ги плашеше комисисията за деца с противообществени прояви и детска педагогическа стая, както и уведомяване на агенцията за закрила на детето и отнемане на родителски права при съвсем безотговорни родители.Винаги съм била класен ръководител, а в занималня съм била  само по заместване. Разликата е голяма.  Тези деца са по 8 ч. в една и съща класна стая, с едни и същи дрехи и обувки, на същите чинове и столове. Изморяват се, губят интерес. Забелязах при заместването в занималня следното: групите в много от случаите са смесени-от различни паралелки, дори от различни класове / примерно сборна група 1 и 2  клас, от 6 различни паралелки , дори абсурдното 1 и 4 клас Естествено всички с различни домашни. Освен това, учителите накупили различни помагала по всеки предмет и поради простата причина, че нямат време да работят с тях в редовните часове, те ги прехвърлят на колежката от занималнята. Не знам защо си мислим, че  с много помагала, много ще ги научим! Нищо подобно. Просто се получава механично попълване и дори преписване. И ето -няма време за отдих, за занимания по интереси / те са само в разпределението, но не се провеждат, защото няма кога/.  Освен писмените домашни, има урок от читанката, има и уроци по ЧО и ЧП. Не всички деца успяват с този обем, изключват, постепенно им става все едно какво и как са написали и научили, а оттам става това, което описва колежката с нейните трима "сладури". Лично аз  не купувам помагала. Задължителните ГАРАНТИРАТ усвояването на учебния материал. Предпочитах примерно в час по математика да  обясня спокойно материала от учебника, да решим задачите, а за домашна в образеца. На другия ден решаваме в образеца и по- трудните задачи от учебника, а другите са за домашна. Същото по български език. По ЗИП правех работни листове с подбрани от мен упражнения, с които затвърдявахме материала от редовната програма. С две думи работех на принципа "по-добре  качествено  обяснени знания и затвърдяване с 2-3 добре разбрани задачи, отколкото препускане по разни помагала",  които са напълнили нечии джобове на автори и издатели. Не малко и учителски, защото се прави доста добра отстъпка за учителя, закупил същите. Та затова не се чудете защо плащате по стотина лева за разни "много хубави и полезни помагала". Не  отричам, че има и такива. Лично си купувах  за мен и от тях подбирах за работните листове на децата.
Тази година ме поканиха да работя в занималня през цялата учебна година, защото нямаше  кандидати за длъжността. Отказах, защото занималнята не е моята учителска територия, а и по други лични причини. Заместване - да, но целогодишно - не.  Учителската професия стана много, много трудна. Затова голям принос имат  всички от т.н. общество- политици, които  въвеждат от "ефективни, по-ефективни " реформи, от "прекрасни модели за подражание " по реалити шоута, чалгаджийски  предавания, от показване на всичко лошо, което са направили учителите, но не и добрите практики, от отношението на родителите към хората, които обичат децата им и  искат да ги научат.  Затова не искам вече да съм част от този хаос. Искам да съм учител, липсва ми класната стая, умните погледи на любознателните деца, но не искам да съм укротител. А повечето от колегите са такива. За съжаление!

Много абсурдно ми звучи да имате училищен психолог, пък да не го ползвате когато има нужда от него. Трябва ли препоръката за психолог да я направи непременно класната? Не може ли ти? Това че имала здравословни проблеми и не искаш да я занимаваш точно сега, звучи като нелеп опит за оправдание и нежелание да се занимаеш с нещата.