Познавам този тип мъже....това им е проблема, че винаги са на разположение...Имам сходна история, той разведен с дете, брутално хлътнал, на ръце готов да ме носи...аз не бях влюбена, никога не съм го заблуждавала, дори го предупредих...а той, такъв един прилепчив тип, угодничи ми всякак, трепери...бях с него защото това ми харесваше...до време. Но разумът надделя, първо нямах чувства, второ не исках да затъна с него, проблемите му с бившата и борчовете...тръгнах си, не ме намрази...чакаше ме...с години, реших да му направя услуга, преспах с един негов приятел и му казах, за да го заболи, да сe освести най-сетне...не знам колко се е получило, пише ми отвреме-навреме...цял да заминава в чужбина, тук живот нямало...не ме обвинява, нищо не иска, а аз знам, че мога да си го върна винаги...ето това е проблема. Виж авторе, една жена може много неща да приеме, но не и липсата на себеуважение у мъжа.
- Публикувана: 19 окт. 2016, 15:38 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2016, 18:01 ч.
Разум или чувства
Той нали това иска - да го остави на мира. Защото той сам не може да се справи.
Че тя, ако мъжът ѝ я изпъди, ще се лепне за автора по-скоро, та не виждам как ще се отърве.
Титов май имаш прекалено свободно време
И явно и аз , щом прочетох всички 11страници, в които 18поне! различни човека ти обясняват едно и също , а ти пак твоето си знаеш.
Жената ще има дете, омъжена е, надали ще се разведе, обича не обича мъжа си, ще си бъде с него.
Ти , ако не си измислен профил, и си мъж... Честно за първи път чета за такова мъжко поведение, Ако че си влюбен.
Влюбен мъж съм виждала, един се бореше за любовта на жената, ти защо не се бори малко за нейната?
И явно и аз , щом прочетох всички 11страници, в които 18поне! различни човека ти обясняват едно и също , а ти пак твоето си знаеш.
Жената ще има дете, омъжена е, надали ще се разведе, обича не обича мъжа си, ще си бъде с него.
Ти , ако не си измислен профил, и си мъж... Честно за първи път чета за такова мъжко поведение, Ако че си влюбен.
Влюбен мъж съм виждала, един се бореше за любовта на жената, ти защо не се бори малко за нейната?
Цитат
Тещерица:
Непременно пиши. И после пиши тук продължението на сериала
Непременно пиши. И после пиши тук продължението на сериала
Поредната пързалка. Авторе, седнали сме с пуканките и чакаме развръзката
Обаче чисто хипотетично се поразмислих върху ситуацията. Според мен авторът хич, ама изобщо не обича въпросната нагла прелюбодейка - намесил се е в живота й (осенило го чувството, видите ли, след 10 години, добре че не е станало след половин век
) и иска да й натрапи собствените си решения. Ако за него е ОК да се разведе, за нея може и да не е - представете си, че мъжът й е някой кибритлия, който да вземе да я нарани/изгони/тормози и пр., в крайна сметка тя по-добре си го познава. А и тя след като е решила дете да има от него, самотна майка ли да става? Дете се гледа от двама. Решил нашият беден автор да пише писмо - не виждам какво ще спечели от това - изгонена жена с дете вероятно, а и тя наистина няма да е луда да иска да е с него при това положение. Или казано с думи прости - авторчето може и да мисли, че обича, но това съвсем не е така. По-скоро неосъзнато обвинява въпросната и иска да отвори очите на мъжа й от злоба и елементарно желание за мъжка солидарност. Да й натрият сол на главицата на бедната Ана Каренина 
и тя да тъне в нищета заради своята порочност 
Накрая на такива истории обикновено става така - дамата си взима детето (рядко невръстно дете се дава на баща, независимо от вината за развода, а и тази вина трябва да се докаже фактически, не само с голи приказки, както обичат да казват адвокатите - да те хванат със свалени гащи 
), живее в семейното жилище (независимо чия собственост е) до пълнолетие на детето, работи си и не й пука ни за бивш мъж, ни за бившия лицемерен любовник, а и мъжът й дължи издръжка, да не говорим, че може и наем да й плаща, ако живее в семейното жилище. Обикновено такива жени ги наричат кучки, обаче подобни мъже като пишман любовникът пък какво нарицателно заслужават? 
Има и друг сценарий - някои съпрузи не приемат на нож нов мъж, ако са по-лениви и не им се занимава с жените им, ето добър вариант последните да си имат развлечение и да не ги ангажират. Има и такива - свят широк, хора много.
За сравнение обаче ще дам една наистина красива любовна история - на поета Евтим Евтимов и любимата му Петя Йорданова (и двамата вече покойници). Когато се срещат и двамата са женени - той се развежда, тя - не. И той не иска това от нея, защото няма това право, а и защото това няма да промени чувствата му към нея. Съпругът й, разбира се, с времето узнава за наличието на другия, дори се срещат на гроба й, защото тя си отива рано от живота. Не са се сбили, не са разигравали дуели, просто са обичали една и съща жена, всеки по своему. Прегръщат се на гроба й, независимо че в живота са били вечни съперници. Вероятно са били много по-благородни от съвременните мъже, кой знае. И са дали шанс на тази жена тя да избере как да живее живота си, като са признавали, че не могат да живеят своите животи без нея. Толкова. Ето това е любов
И говоря за големи чувства, понеже нали и авторчето тук прави подобна заявка - той чувствал, та чувствал. Истината е, че след няколко месеца ще е забравил за тръпката си и ще си е намерил друга, а известявайки рогоносеца ще е разбил живота на възлюбената, мъжа й и детето им. Изобщо жалка история И никаква любов, независимо от заявките на автора. Той просто се чувства използван и иска да го върне тъпкано на набедената за кучка. А тя явно интуитивно разбира колко двуличен е и за това го е използвала предимно за удоволствие, като е преценила мъжа си за по-надежден и желан баща на детето. Авторе, никаква дилема или болка няма при теб, има едно голямо его, което търси мъст
Обаче чисто хипотетично се поразмислих върху ситуацията. Според мен авторът хич, ама изобщо не обича въпросната нагла прелюбодейка - намесил се е в живота й (осенило го чувството, видите ли, след 10 години, добре че не е станало след половин век
) и иска да й натрапи собствените си решения. Ако за него е ОК да се разведе, за нея може и да не е - представете си, че мъжът й е някой кибритлия, който да вземе да я нарани/изгони/тормози и пр., в крайна сметка тя по-добре си го познава. А и тя след като е решила дете да има от него, самотна майка ли да става? Дете се гледа от двама. Решил нашият беден автор да пише писмо - не виждам какво ще спечели от това - изгонена жена с дете вероятно, а и тя наистина няма да е луда да иска да е с него при това положение. Или казано с думи прости - авторчето може и да мисли, че обича, но това съвсем не е така. По-скоро неосъзнато обвинява въпросната и иска да отвори очите на мъжа й от злоба и елементарно желание за мъжка солидарност. Да й натрият сол на главицата на бедната Ана Каренина и тя да тъне в нищета заради своята порочност Накрая на такива истории обикновено става така - дамата си взима детето (рядко невръстно дете се дава на баща, независимо от вината за развода, а и тази вина трябва да се докаже фактически, не само с голи приказки, както обичат да казват адвокатите - да те хванат със свалени гащи ), живее в семейното жилище (независимо чия собственост е) до пълнолетие на детето, работи си и не й пука ни за бивш мъж, ни за бившия лицемерен любовник, а и мъжът й дължи издръжка, да не говорим, че може и наем да й плаща, ако живее в семейното жилище. Обикновено такива жени ги наричат кучки, обаче подобни мъже като пишман любовникът пък какво нарицателно заслужават? Има и друг сценарий - някои съпрузи не приемат на нож нов мъж, ако са по-лениви и не им се занимава с жените им, ето добър вариант последните да си имат развлечение и да не ги ангажират. Има и такива - свят широк, хора много.За сравнение обаче ще дам една наистина красива любовна история - на поета Евтим Евтимов и любимата му Петя Йорданова (и двамата вече покойници). Когато се срещат и двамата са женени - той се развежда, тя - не. И той не иска това от нея, защото няма това право, а и защото това няма да промени чувствата му към нея. Съпругът й, разбира се, с времето узнава за наличието на другия, дори се срещат на гроба й, защото тя си отива рано от живота. Не са се сбили, не са разигравали дуели, просто са обичали една и съща жена, всеки по своему. Прегръщат се на гроба й, независимо че в живота са били вечни съперници. Вероятно са били много по-благородни от съвременните мъже, кой знае. И са дали шанс на тази жена тя да избере как да живее живота си, като са признавали, че не могат да живеят своите животи без нея. Толкова. Ето това е любов
И говоря за големи чувства, понеже нали и авторчето тук прави подобна заявка - той чувствал, та чувствал. Истината е, че след няколко месеца ще е забравил за тръпката си и ще си е намерил друга, а известявайки рогоносеца ще е разбил живота на възлюбената, мъжа й и детето им. Изобщо жалка история И никаква любов, независимо от заявките на автора. Той просто се чувства използван и иска да го върне тъпкано на набедената за кучка. А тя явно интуитивно разбира колко двуличен е и за това го е използвала предимно за удоволствие, като е преценила мъжа си за по-надежден и желан баща на детето. Авторе, никаква дилема или болка няма при теб, има едно голямо его, което търси мъст 
За съжаление на някой хора тук няма да му пиша на човека Моментно се бях хлъзнал в тия тъмни мисли, но овладях положението. Тази ситуация не изисква подобно действие.
Иначе относно подобно писмо мисля, че в някакви ситуации би било и "полезно". Например, ако много време някой се чуди какво да прави и е ясно вече, че няма сила и воля да направи нещо едно такова писмо би приключило драмата или поне би било началото на края. Знам за подобни истории.
Долно не долно, ако заради безсилието на един човек трима или повече страдат такова писмо стартира процеса на приключване на драмата. Би ми било интересно да прочета варианти какво адекватно нещо би могло да се направи в подобни ситуации.Под ситуации имам предвид подобни - двама не могат да намерят сили да се разделят категорично(разбирай събиране и раздяли на цикли) защото има някакви чувства третият не е сигурен какво се случва и си носи рогата.
п.п. В някаква степен писането тук ми помогна да овладявам някакви ситуации
Моментно се бях хлъзнал в тия тъмни мисли, но овладях положението. Тази ситуация не изисква подобно действие.Иначе относно подобно писмо мисля, че в някакви ситуации би било и "полезно". Например, ако много време някой се чуди какво да прави и е ясно вече, че няма сила и воля да направи нещо едно такова писмо би приключило драмата или поне би било началото на края. Знам за подобни истории.
Долно не долно, ако заради безсилието на един човек трима или повече страдат такова писмо стартира процеса на приключване на драмата. Би ми било интересно да прочета варианти какво адекватно нещо би могло да се направи в подобни ситуации.Под ситуации имам предвид подобни - двама не могат да намерят сили да се разделят категорично(разбирай събиране и раздяли на цикли) защото има някакви чувства третият не е сигурен какво се случва и си носи рогата.
п.п. В някаква степен писането тук ми помогна да овладявам някакви ситуации
адекватно е само едно - вдигаш си панталона и край
спри да чакаш другия да ти я подари - той има по-силен мотив да е с нея - тя носи детето му все пак
а тя, ако продължава да плаче, да се събира с теб, да се разделя с теб ... мноу тъ убичъ, шъ знайш
спри да чакаш другия да ти я подари - той има по-силен мотив да е с нея - тя носи детето му все пак
а тя, ако продължава да плаче, да се събира с теб, да се разделя с теб ... мноу тъ убичъ, шъ знайш
Няма драма вече, няма да има писма, няма сърдити, живота продължава
Но все пак понеже се разбуниха духовете с това писмо. Само ще кажа при какво положение бих го пратил.
Ако е ясно, че никой от нас двамата не иска и не може да се откаже от другия и след N на брой раздели и брутална емоционална умора това все още няма никакъв изглед да спре. Правени си всякакви опити да се разделим, всичките болезнени и без никакъв ефект в крайна сметка - само мъка.
Аз не се отказвам - ясно е защо. Тя се разкъсва да речем защото иска да бъде с мен, но морално(защото така трябва) е задължена към съпруг плюс две семейства и още кой знае какви причини. Картинката е грозна, трима, ако има деца и повече човека живеят в някакъв ад.
И така се стига до момент в който за да спре тази тъпа ситуация трябва да се случи някакъв катаклизъм, доказано е вече, че тя не може да вземе решение, но не се отказва нито от мен нито от другия си живот.
Какво правим тогава ? И да речем, че вариант вдигай гащите и да те няма е пробван и не работи
просто не си ги вдигнал и не си я отрязал
пробвай следния катаклизъм - зарежи я така, че тя да разбере, че си я зарязал - ако и това не проработи, просто си взел правилното за нея решение
което е правилното и за теб
имах преди време едно другарче - с жена у дома и любовница вън, и двете знаеха за другата, и двете пилеха умерено, и двете се надяваха той да не отиде при другата ... говорим си веднъж и той ми казва: "никой не разбира аз колко съм нещастен като не мога да избера нито една от двете" - не успя да ме спечели за каузата си - и твоята мома така ми действа, съжалявам
пробвай следния катаклизъм - зарежи я така, че тя да разбере, че си я зарязал - ако и това не проработи, просто си взел правилното за нея решение
което е правилното и за теб
имах преди време едно другарче - с жена у дома и любовница вън, и двете знаеха за другата, и двете пилеха умерено, и двете се надяваха той да не отиде при другата ... говорим си веднъж и той ми казва: "никой не разбира аз колко съм нещастен като не мога да избера нито една от двете" - не успя да ме спечели за каузата си - и твоята мома така ми действа, съжалявам
Препоръчани теми